Бог не е на богатите трапези, а с… одрипания с трите орехчета

Жельо Михов/24smolian.com/Общество

Беше преди години. Не помня колко. Един човек, наметнал окърпените одежди на цялото си съществуване. Дребен, леко прегърбен. Сиви косми се подават изпод мръсната плетена шапка. Брада на седмици живот. Трохи по нея от едната страна.

Бърше ги с ръкав. Падат сякаш с шум. Толкова сухи и стари. Не помнят последния път за утоляване на глада.

Не помня времето, но помня очите на този човек.

Живи, искрящи, добри. Влажни.

Разтеглят усмивка. Въздихание. Ни помен от умората на тялото, дрехите. Издаващи една душа, която не е от тук.

Бяха го почерпили с нещо.

Той благодари. Мокрите му очи обиколиха всички. Все едно знаеше кой колко точно е дал за почерпката за няколко лева.

Започна да бърка с ръка из джоба. Извади три орехчета. С черни косми по тях, неолюпени още добре, но изсъхнали.

Ръката трепереше. Орехите бяха един о друг като неразделими братя.

„Събрах ги под ей онова дърво. Под шумата били, никой не ги видял“, вика човечецът.

Протегна ръка. „Да ви ги дам, няма с какво да отвърна на добрината. Вземете, вземете, от сърце е…“.

Хората го почерпиха с излишъка, а той даде всичкото си.

 

***

Дядо ви Коледа започна да обикаля още от края на ноември. Тръгна с шейната от Черния петък (каквото и да означава това). Дори и кредити раздава.

Промоции, трапези. Коледа се превърна в пазаруване и плюскане.

В светналите бездиханни мечти на общество, живеещо пред лъскавите витрини, но пропадащо в това зад тях.

Свети Николай бе заместен от белобрад търбух от Севера, рекламно лице на консуматорското общество.

Христос вече няма място на трапезата. Важно е какво и колко струва това на нея и под елхата.

Не в това е смисълът.

Това е пропадането…

 

***

Трите орехчета, усмивката, странният блясък в очите. Поглъщащата добрина в тях. Примирението по лицето, което съветваше някак.

Все едно ангел ни срещна. И ни подари.

После си отиде. След дни разбрахме, че един самотен човек е починал. Под една беседка. Сам, в студа.

Бе той. Но и не съвсем. Беше си тръгнал, там, където му е мястото. Тук той нямаше работа. Не и с нас, не и с когото и да било.

Трите орехчета и добрият поглед. Това е дарът, не друго, не лъскавината, не възпълният продукт на рекламите, който вика „Хо-хо-хо“, и отваря газирана напитка.

Който има уши, да слуша…

Надеждата се е родила в сламата, не в МОЛ-а.