Даскалът, който наби директор заради… дете

Образование за човеци, но тогава нямаше проекти

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество/Регион

 

Той бе момче буйно. Вървеше му и математиката, и българският, и останалите науки. Но в коридора…, той бе себе си. Боричкаше се, често почервеняваше от шамари, отговаряше и на съперниците така.

Един ден влезе след междучасие оклюмал и седна на чина. Беше пламнал. Горяха бузите му, врата, ушите.

-Какво стана?-попита учителят.

Въпросът бе зададен от сериозен човек. Класен. Той не прощаваше своеволията. Но пък обичаше учениците си.

-Бягах в коридора и се блъснах в директора. Та след това…-отговори момчето.

Даскалът стисна устни. Юмруците му се свиха. Потропаха по бюрото.

-Да излезе Я. да чете-рече и стана.

 

В коридора бе тихо.

 

Всички бяха в час. Това бе най-приятният „шум“. Наричаше го „звукът на науката“. Защото той означаваше, че се преподава.

Някъде се учеше Вазов, другаде малките пръсти заучаваха Менделеев или пък Моне, Шекспир…

Обичаше училището.

Затвори очи и вдиша дълбоко.

Издиша.

Това бе неговият храм на истината.

Но…

Трябваше да раздаде справедливост. Детето просто се бе блъснало в директора…

 

Влетя

 

В кабинета шефът сърбаше кафе.

Влезе и директно го хвана за ризата, прати го в стената и след това му заби един юмрук.

-Ти ли ще биеш моите деца, бре?!-го попита.

Ошашавеният, с потреперващи устни, не отговори...

 

Сега

 

„България получи над 1,3 милиарда лева от Европейския съюз по оперативната програма за наука и образование. Българските ученици отново са с най-ниски резултати сред връстниците си в Европа…“.

Коментар по темата от разбирачи.

Това е сега.

„Лошо, Седларов, лошо“.

Един случайник в политиката пък рекъл, че учителките ходили с „чорапогащници на дупки“.

Оплел се и той в дупките. Като в мрежи. Кавалер на жартиерите.

Нищожност.

 

Как завърши историята…

 

Учителят, нокаутирал директора заради детето в неговия клас, бе уволнен. До края на живота си не успя да си намери работа в даскало.

Така и си почина.

Но това е случка от соца.

Сега фокусът е в чорапогащниците.

Проблемът е, че няма ни един, който да пребие някой шеф. Ей така, за честта на детето, на колегите. Не че трябва. Въпрос на опълчване, на чувство за справедливост. На достойнство, ако щете.

Има проекти, подчинение, жартиери...