Бедните гъзари отричат реалността: Дяволско гърло преглъща криза с шише ракия

България е на последно място по минимална работна заплата. Егаси новината! Че сме бедни, знаем по-добре от всички икономически статистики и анализи. Като ни го повтарят постоянно ще вземе и манталитетът ни да стане такъв. Влизаме в стереотипа на прошляк, изпънал кокалеста ръка за просия пред някое ЕС бистро. Не ни гила нещо ролята, въпреки че ще я изиграем подобаващо. Характерът на нацията е по-сложен. На показ са „парцалите" и мотото: „С единия крак в модата, с другия в „Adidas"-ки". Телефонът трябва да струва минимум две месечни заплати и да кънти силно в кафенето, а кой ще плати „дългото с две сметани", като в джоба няма никой? Сърцето трепва, умиление се изписва в погледа при спомен за нивите на село и тяхната стойност след известно време-в „евраци ъф корс".

Родопите са хубаво място, с хубави хора и… на последно място по заплати в опашкаря по възнаграждения в ЕС-България. Люксембург бил „градът-държава с голямо сърце". Така е, но и с големи портфейли на местните. Минимумът на заплатата бил 1800 евро. При нас-138.

Както казахме, душевността на хората в тази част на Европа и в частност на страната е като бездна. „Дяволското гърло" на най-жадните гърла. Сега всеки разбира защо никой не смее много-много да се еб.ва с акциза на алкохола. Спиртът остана последния „иконостас", изповедник и съдник. Той обединява и християни, и мюсюлмани, и атеисти. Цялата философия на съществуването по тези места, всички радости, болки и страсти могат да се поберат в шише ракия. Пробваха да ловят незаконните казани по селата. Прав им път. Партизанщината там е достатъчна за нов 9-ти, та митничари и бирници ли ще им се опрат? Дето се вика, по паланките от пет пресни шльокавици не хващат страх…

Народното опиянение остава верен илач срещу всякакви управленски експерименти. Преход, оставил подире си празни бутилки, бурета и дамаджани. В задния двор на Европа какво друго да има? На последно място по жизнен стандарт, но горди, пък и с новото увеличение на минималката ще стигне месечно за още 3-4 литра пиячка.

 „Само маймуните бачкат тук, брато! Навъдили са се едни, дето и за 150 ще работят нещо, което е примерно за 300 лв. Как да мръднеш напред? Ако си магистралка и кажеш петица за устен, друга се ухили за 2,50 на потния тираджия му е през… портфейла. Сами си го нахендряме. Като шебеци за банан. Сигурно и зоо-то отделят повече за издръжка на павиан, отколкото тук за заплати. Парадокс! Плащаш да видиш маймун, дет` живее по-добре, а кажи ми", разсъждаваше с патрон ракия млад нашенец от панелен квартал, подпрял се на тенекия от онези, на които пише „Опасно за живота". За да се „увековечи" мнението на лентяйстващата ни младеж за трудовата повинност, естествено следва въпрос: „А, ти за колко пари би се хванал на работа, какъв е размерът на възнаграждението, което би искал да получиш?". „Отговор на този въпрос не съществува. Не и тук", последвал ответът.

Той май не е предполагал за увеличението на минималния доход-от 240 на 270 лв. Докато никой не вдява за новия стандарт, икономиката няма да рухне. Колкото и да е плод на зла метафора, 30 кинта на калпак не биха я бутнали. Нито ще направи по-богат работника, но пък ще излее още милиони в субсидии на партиите. Както поназнайваме, 5% от минималния осигурителен доход в страната за всеки получен глас на избори им потича в касите. Затова няма да пипат осезаемо домашния спирт…

 

Рецепта: Картофи, кисело мляко, щипка канабис

 

Не е само той обаче. Стремленията към върховете в кулинарията по тези земи също не са пропуснати от статистиците. Според наблюденията им Родопите са на първо място в страната по фактическото потребление на картофи и кисело мляко на лице от домакинство през миналата година. Само лани ли? Притъпените щения на стомашно-чревния тракт на родопчанина не биха понесли френска кухня и в по-далечен период.

Упорито иначе ги убеждават, че при тънка сметка на домашния бюджет, можело да се живее и с двеста и нещо си лева на месец. Това е ясно! Един пич дори доказа нужен нему екзистенц минимум само от… 40 кинта. Разбира се, бе дръпнал шалтера на тока, спрял водата, а менюто му съдържало само плодове и корени. Прогнозата за времето му казвал комшията, друго не го интересувало. Е, заради такива индивиди прагът на бедността „тича" като параолимпиец.

България в ЕС 2011-та. Обезлюдени села, пустеещи ниви, население извън пределите на държавата си, а останалите заприличват на монаси-отшелници. Други обаче не могат да постигнат душевен мир на пост и молитви, нито пък връзват вяра на лъскавите „божества" от сградата на „Съединението и силата". Последните пък ги убеждават, че с 300 лева възнаграждение не си никак беден, а те с по пет бона месечно не влизат в определението за богат. Въпрос на гледна точка. Къде гледна, къде гладна.

Нивите не пустеят съвсем. Още се работят, ама хаир няма особено. Ни в тютюна, ни в картофите, но познанията в земеделието вървят и с икономическите постулати. Какво му чини между доматите да се хвърли и някоя холандска семка, спомен от гурбета? За плевел усилия, пот и европейски програми не са нужни. Предпоставките са налице. Беден регион в тъча на държавата, обезлюдени паланки, цифрово изражение на печалбата-с много нули. Гладът и мизерията са по-страшни от затвора. В него пък влизат само отчаяните „бизнесмени".

 

И танкове късат вериги в калта

 

Америка се води страната на неограничените възможности. Блянът на всеки неудачник, отритнат от обществото на Стария свят. Миналото на Европа беляза бъдещето на Обетованата земя отвъд океана. Мнимият крах на комунизма в България пък изора почвата за семената на „тоталитарния" бизнес. Страната се превърна в отражение на Чикаго от първата половина на миналия век. Правенето на пари, без значение начина, бе абсолютното разбиране за демокрация. От най-ниското обществено стъпало до върховете на властта. Обетованият строй на старите кримки и техните разклонения. Хомотът на Съветите бе отпуснат, а новото кредо стана „Все власть деньги".

Едно поколение растеше пред телевизори „Велико Търново" и наблюдаваше разбунения площад в София, където върху „последните" отломки от режима се сриваха бетонните монументи на червеното величие. То гледаше с интерес, но танковете така и не дойдоха на паветата. Токът прекъсваше, след време липсваше и хлябът. По улиците свистяха куршуми, а поколението израстваше със заглавията на вестниците, от които капеше кръв и миришеше на сяра. Взривеният пореден лъскав автомобил раждаше анекдотите за близката връзка между българския и германския народ. Едните правеха колите, другите ги крадяха. След това неминуемо следваше „романтичната" история за бедния спортист, прашасалите медали, страховитите години на улицата… манекенките и животът като милионер. За кратко, но достатъчно. Обследването на собствения път, жълтите стотинки и завладяващата действителност принуждаваше мисленето да заработи като касов апарат.

Дълбока е нашата душевност, трудно разбираема. Все по-слабо образовани, но на „ти" с всяка мобилна технология. Дюсдисани, но на гладен стомах и с празен джоб. Движим в „шпицарки" или „Adidas"-ки, затъвайки в калта на очуканите си улички с дупки, сякаш понесли бича на 20-годишния кошмар, наречен реалност. Ние сме извън нея. Това ли е демоничната ни формула на оцеляването, заради която нищо не може да ни събори? Е, и пиячката де….

Жельо МИХОВ

 

 

Родопчани с най-ниските доходи в България

Заплатите в Източните Родопи са на последното място в страната. Това става ясно от данните на Националния статистически институт за пазара на труда за последното тримесечие на м. г.

Средното месечно възнаграждение в област Кърджали е 501 лева през септември.
С най-високи трудови доходи са жителите на София - 929 лева, следвани от Стара Загора - 763, София- област - 751, Враца - 736, Варна - 704, Бургас - 618, и Габрово - 611 лева.
В целия Южен централен район, където попадат още са Пловдив, Хасково, Пазарджик и Смолян, средната заплата е най-ниска в страната - 564 лева.

Какво е било положението преди 2 години?

С около 300 лева по-малко получавали работещите в Смолянско и Кърджалийско в сравнение с тези в столицата. Тогава в София средното възнаграждение било 746 лева, а в Родопите – около 450 лева, сочат официалните данни.