Уловимите и ... неуловимите лихвари на Родопите

Отнел им имоти, продължава да ги рекетира

Родопски лихвар поиска 1 200 000 лв.

 

„Не се ли наситихте на пари? Какво искате повече от нас, не ви ли стигна?". Тези въпроси задала възрастна жена към майката на известен кърджалийски лихвар, чийто ареал на действие през последните години се разширил към Пловдив и София. „Престани да ровиш!", пък бил отговорът, който чула през зъби потърпевшата от финансовия „октопод".

Фина Орешкова останала без магазин, прехвърлен преди години като дарение към сестрата на лихваря Красимир М., за което получила сумата от 12 000 лева. От нея поискали да подпише предварителен договор за евентуална покупко-продажба на стойност 17 хил. лв. „Казаха, че така си гарантирали, че ще са първи сред клиентите при евентуална продажба. Пари обаче не ни дадоха. 10 години след това ни поискаха да им върнем 34 000 лева. Поискаха да отнемат и апартамента на племенницата ми от Пловдив, която участва в събирателното дружество заедно с мен и сина ми. В момента се съдят. Момичето се поболя. Делата вървят в добра насока за нея. Поради тази причина вероятно, сега Красимир иска да му върнем вече 51 000 лева.

Срещнал се е със сина ми. Поискал от него да подпише документ, че дължи тези пари. Казал му: „Като вземем апартамента на братовчедка ти, ще го продадем за 100 000 лева. Така ще си върнем парите, а горницата ще остане за теб", разказа в редакцията на „Родопи voice" потърпевшата дама. Преди дни с нея се е свързал човек от София. Същият Красимир М. му е отнел имот за 1 млн. лв. Казал й, че всичко е станало с фалшифициране на подписа му и използване на невалиден печат от нотариус. В момента лихварят представил изпълнителен лист, в който настоявал да му бъде платена и неустойка в размер на 1 200 000 лева. Мъжът се свързал и с други потърпевши от финансовия рекет на Красимир М. в региона. Отчаяните готвят общо дело срещу лихваря. Последната им надежда в българското правосъдие оставал факта, че преди известно време успех пред Темида срещу Красимир имали 10 души, останали без имоти в София.

„Преди години един мъж от Момчилград остана без дом, струващ 30 000 лева. Поискал заем от Красьо за лечението на детето си, пострадало при катастрофа. Дал му 5 000 лв. Красимир му отне къщата. Човекът избяга в чужбина. Тук не му помогна никой. Убедени сме, че Красимир плаща на когото трябва за протекция. Няма друго обяснение. Все пак остана ни само мъничката вяра за възмездие", добави през сълзи жената.

 

Престъпление без наказание:

Дори Достоевски „уби" лихвар с брадва…

 

Жельо МИХОВ

 

Според някои анализи на творчеството на Достоевски, името на героя му Родион Романович Разколников се свързва с „разкол". Душевните терзания на една раздвоена във възприятията за добро и зло личност. От друга страна, трите „Р" в абревиатурата се асоциират с топор. Именно с брадва персонажът от „Престъпление и наказание" убива алчна лихварка…

Кризата и липсата на пари в кеш доведоха до „Златния век" за лихварството. Блясъкът на метафората с благородния метал всъщност е отражение на най-злокобната форма на финансови взаимоотношения. Исканият заем се дава на ръка, понякога без да се подписва никакъв документ. Лихвата е невероятно висока, като с течение на времето лихварят я увеличава все повече. Длъжниците са подложени на физически и психически тормоз, ако бавят връщането на парите. Заплахи, заплахи-семейства, подложени на неописуем стрес. Психиката на длъжника рухва тотално, като изходът обикновено е… живот на улицата, болест, самоубийства. Жертвите на лихварите обикновено си мълчат и не предприемат никакви мерки, защото нямат доказателства, когато парите са дадени на ръка и по устна договорка.

Наркотици, кражби, цигари без бандерол-престъпните дейности, за които органите на реда следят зорко. Лихварството остава в сянка. В един от най-мрачните ъгли отвъд бариерата на закона.

 

В Смолян има, в Кърджали не!?

 

Старт на „осветляването" в Родопите дадоха в Смолян.

30 април 2010 г., центъра на областния град. Посетителите на околните кафенета остават втрещени от десанта на баретите, които тръшкат в средата на улицата 29-годишния Николай Х. Мъжът играел ролята на банкер от 2004 г. За този период той раздал близо 42 бона заеми на шест души, като срещу това прибрал 6000 лв. лихви, кола, апартамент. Накарал длъжниците да подпишат записи на заповеди общо за 57 000 лева, твърди обвинението. Делото му вече е в новосъздадения специализиран съд.

Малко след щракването белезници на Николай Х., в Смолянско следват арести на още лица, обвинени в лихварство.

Темида прати зад решетките, макар и условно Съби Х. При задържането на 50-годишния мъж, в дома му бяха открити 41 записи на заповеди за общо 650 000 лв.

 

Лихварят станал и притежател на четири автомобила,

 

три от които били „гордо" паркирани пред къщата му. След присъдата, четвърт от имуществото му е конфискувана.

9000 лв., 700 евро, 100 долара, 10 златни лири, една златна гривна, 9 златни накити, 4 чифта обеци, 7 златни ланеца, 20 златни пръстена, както и… тефтери с имената на стотици хора, класьор с натурални актове и договори за покупки на недвижимо имущество. Това е равносметката след ареста на Костадин К., бивш общински съветник от Мадан. Мъжът е собственик на хотел, бензиностанция, заложна къща и луксозна вила в района на миньорския град. Оказва се, че срещу него са водени преписки за рекет и изнудване още от 1998 г. Съответно прекратени, докато тефтерът с имената не набъбва. Установява се, че Костадин К. притежава множество недвижими имоти, с които е извършвал разпоредителни сделки.

Изглежда в малък град като Мадан, конкуренция в бранша на нелегалното банкиране не липсва. 45-годишният Димитър Б. е обвинен, че в периода 2000-2010 г. е раздал в миньорската община 39 заема на десетина души в размер от 2000 до 200 000 лв. Получените от него доходи възлизат на 345 156 лв. не липсвал и тефтер с длъжници. В момента има възбрана върху недвижимите му имоти и запор върху вещите му.

За периода 2010-2011 г. в Окръжна прокуратура-Смолян са образувани 9 преписки за лихварство.

 

На снимката:

В Смолян ги тръшкат на земята и ги съдят, в Кърджали са с „прокурорски имунитет"

 

Из тефтера на „банкера"

„Влог" от 20 000 лв., печалба - 51 000 в евро

 

„Загубих си апартамента, който имах в града. Трябваха ми пари, насочиха ме към човек, който давал бърз кредит. Взех от него 20 000 лева. Накара ме да прехвърля жилището на негова роднина. Спокойно, възпитано ми обясни, че като ги върна, апартаментът отново става мой. Каза ми, че лихвата била 1500 евро на година. Предполагах, че дотогава вече ще съм на чисто с него". Това разказа жител на региона, пожелал анонимност.

 „След месец ми се обади и поиска среща с мен. Посочих му заведение, но той пожела да ме вземе с колата и да говорим там-бързал много. Когато влезнах в автомобила, ми рече, че трябва да му дам лихвата. „Е, как бе, нали след година?", се сепнах аз. „Слушай, вика, ти нещо не си разбрал. Става въпрос за месечна, не годишна. Не се прави на утрепан". Гледах го и не вярвах на ушите си. Пред мен вече стоеше съвсем друг човек. Гледаше страшно, говореше със заплашителен тон, нищо общо с първата ни среща. „Ти за какъв се мислиш, рече, за тарикат ли? Да беше потърсил банка, там лихвите са същите. Ние договор с тебе нямаме. Прехвърлил си ми апартамента. Във всеки един момент мога да те изхвърля на улицата. Затова, плащай си лихвата по борча. Аре, не ми губи времето с глупави въпроси. Всеки месец на 5-то число ми даваш 1500 евро. Всеки просрочен ден ще ти се начислява по 100 евро отгоре. Избирай!". Продължавах да гледам тъпо. За секунди разбрах в какъв трап съм влезнал. Нямаше мърдане. Помолих го само за час-два, за да събера парите. Пазех малка част от сумата, която беше ми дал-всичко останало вложих в заплануваното начинание. Помолих приятел да ми даде малко и сглобих 1500 евро.

От този ден не можех да мигна. Знаех, че следващата дата ще дойде неусетно, а нямах оборотни пари. Нямах никакви пари. Трябваше да отсроча още един месец. Роднини, приятели-обикалях всички. Голям срам. Не казах на никого за какво става дума-голяма грешка. Все някой щеше да ме насочи към полицията. Единствено тогава можех да го закова с белязани банкноти при предаване на лихвата, но как да ми хрумне? Успях да събера и за следващия месец. Това беше последно. Не можех да разчитам на никого, нямах нищо. Оня ми каза, че работел с партньори от София. Единствен вариант да ми се опрости начисляване на лихвата бил да се изнеса от жилището. Така ще ги „умилостивя". Решихме да продадем апартамента в най-кратък срок, заради лихвите, той да си вземе своето, а аз остатъка. Пренесох се на село. Той и аз карахме клиенти на оглед. Един ден влизам в жилището, а то бе опразнено. Холовата и спалната гарнитура бяха изнесени. Веднага му се обадих. Каза ми, че ги бил продал, за да покрие лихвата…

След две седмици апартаментът също смени собственика си. Разбрах, че бил продаден за 45 000 евро. Потърсих го за моите пари, все пак заемът бе в размер на 20 000 лева. „Аз не ти дължа нищо. Ти ми дължиш лихви за цялата година. Тази сума ги покрива. Вече сме чисти", чух в слушалката. След това повече не ми вдигаше.

Бях разбит. Не можех да докажа нищо. Жилището реално бе продадено на негов роднина. Лихвите ги вземаше на ръка без никакъв документ да ми даде. Тоест, неговият роднина напълно редовно си продаде апартамента.

Заминах за чужбина, за да върна борчовете на приятели и роднини…", довърши разказа си родопчанинът.

 

Хем бой ядох, хем парите върнах

 

„Хем бой ядох, хем парите върнах!", оплака се млад мъж пред наш репортер.

Взел преди време 150 лева от лихвар, чийто „офис" бил някъде в кърджалийския квартал „Боровец". След седмица върнал 100 лева. Успокоил се и си помислил, че за следващите две вноски може да го почакат повече. Излезли му криви сметките. Точно след 8 дни, кола спряла ненадейно по средата на новия мост над Арда. Достатъчно време, въпреки трафика, от нея да излязат трима души. От очуканата „Лада" забелязали, че „клиентът" им минавал по моста над водното съоръжение. Били на „гости" у тях, но не го открили. Различните минувачи в следобедните часове не им попречили да го повалят на земята. Започнала канонада от ритници и юмруци, твърди потърпевшият. На помощ му се притичали случайно минали негови познати. Ударната бригада си тръгнала. Урокът е ясен, а по-късно клиентът разбрал, че е глобен от „боса" с 200 лева. Намерил парите и му ги върнал-ден преди сумата да се увели с още 50 кинта. „От тези хора не искам вече и една ябълка да взема", твърди днес потърпевшият.