Професор Илбер Ортайлъ: Султаните Фатих и Махмуд са заселили Родопите с турци

Дедите на турците в сегашната област Кърджали и други части на Родопите са изселници от районите на вилаетите Кония (Konya), Невшехир (Nevşehir) и Нииде (Niğde) в Централна Турция, твърди турският историк професор Илбер Ортайлъ.

Те са се установили в Родопите и други райони в днешна Южна България по волята на султаните Фатих и Махмуд, отбелязва Ортайлъ.

Той е роден през 1947 година в изселнически лагер в Австрия, дете на татарски бежанци от Крим. От 2005-та до пенсионирането му тази година е бил директор на музея „Топкапъ сарай" в Истанбул. Последната му престижна награда е от Владимир Путин

В различни телевизионни предавания проф. Ортайлъ разказва за турците в България. В едно от тях отговаря на конкретния въпрос „От къде са дошли турците в България и в действителност те турци ли са?".

„Несъмнено те са турци. Категорично тези хора в България не са загубили турското самосъзнание", подчертава професорът.

„България е страната с най-многобройно турско население на Балканите, следва Гърция. В исторически план може да се види, че България в различни периоди дава право на това население, то да се интегрира и да се развива свободно. За отбелязване е времето на земеделската партия на Стамболийски, преди Втората световна война. Тази партия има либерален и братски подход. За съжаление, комунистите, въпреки големите твърдения, не можаха да покажат зрелостта на социалдемократите от БЗНС", твърди професорът.

Според Ортайлъ, установяването на турци в България е станало по три направления.

„Първият източник на турското население в България са директните изселвания, по Закона за изселвания на Османската империя, от вилает Караман – днешния Коня, но много по-обширен район, включващ Нииде, Невшехир и др. Изселвани са и хора даже от района на Торос", посочва ученият. От района на Караман керваните с хора са се установявали предимно в Родопите.

„Изселванията са предимно от тези райони. Някои просто са изпратени в България с обещания за по-добри условия на живот. Други са фамилии и общности, които създават проблеми, така са изселвани хора и в Кипър. А някои по-късно доброволно се преселват в новите земи – Румелия. Но отначало Румелия не е много привлекателна за хората от Анадола.

 

Изселванията не са харесвани от населението, затова използвалия често този метод султан Фатих губи леко симпатиите на народа",

посочва Ортайлъ, подчертавайки, че „Махмуд паша, при когото изселванията са доброволни, печели симпатии".

Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г.

Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век, пишат българските историци. През 1826 година по негова заповед е ликвидиран еничарски корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана. Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление, бележи "началото на края" на Османската империя и династия..

 

„Много населени места в България са създадени по този начин – със заминалите от Турция цели фамилии, общности, отделни хора.

 

Категорично трябва да се отбележи, че тези хора не са загубили турското самосъзнание. Те са турци", заявява професор д-р Ортайлъ.

Той обяснява и как е станало населяването с турци на Североизточна България.

„Вторият източник на турското население в България е благодарение на Митхат паша. Става дума за Дунавския вилает. През 1853 година, по време на Кримската война, вследствие от извършените кланета там, многобройна маса кримски турци бяга към османските земи. И тези бежанци от Крим са настанени в Добруджа, Дунавския вилает. Установили са се и на други места, но основно в Дунавския вилает. Една наистина многобройна маса бежанци. И третият източник на турците в България е пак по същия начин. Този път от Кавказ черкези и други тюркски групи са докарани пак тук. Най-голямата заслуга за заселването на Дунавския вилает с турско население е на изключителния стратег Митхат паша, за което даже след 100 години го наричат Големия валия. Това го признават и известни български историци. В резултат на това движение на големи групи хора, буквално е променена етническата карта на тези земи и вече там е налице едно многобройно турско население", твърди професорът.

Той коментира и темата за обратния поток – изселванията в Турция.

„Но това население преживява много големи несгоди през годините от водените войни в различни периоди на историята. И систематично е изгонвано или изселвано обратно към Турция от българската държава. И накрая

 

знаете Тодор Живков как ги изгони към Турция. И въпреки всичко, там все още има многобройно турско население.

 

В крайна сметка това са си турци без съмнение. Има така нар. „помаци", които са приели исляма, но те вече толкова са приели турската култура, бит и самосъзнание, че са повече турци от всички, и които са платили толкова висока цена по време на комунизма. Даже милицията ги тормозела повече от турското малцинство.

И накрая пак повтарям – българските турци са турци, не може да има никакви съмнения. Всичко това се съхранява в архивите и тези които са изселени от Турция, винаги са били полезни на Турция", твърди проф. д-р Илбер Ортайлъ.

 

 

Напуснали тези места

 

Кония е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света - обитаван още през Неолита и късната Каменна епоха - 7 хиляди години преди новата ера.

Историята на града е преминава през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен подем град Кония бележи, като столица на селджукските султани.

Ко̀ния е град в Турция, разположен на централното Анадолско плато. Той е административен център на вилает Кония, който е най-голям по площ в Турция. Населението на града през 2010 година е 1 036 027 души. Градът е бивша столица на селджукския Румелийски султанат.

Невшехир е вилает в Централна Турция. Административен център на вилаета е едноименният град Невшехир.

Вилает Невшехир е с население от 310 344 жители (оценка от 2006 г.) и обща площ от 5467 кв. км. Вилает Невшехир е разделен на 8 общини.

Нигде (на турски, на турски се произнася Нииде) е град и административен център на вилает Нигде в Централна Турция. Населението му е 78 088 жители (2000 г.). Разположен е на 1 300 метра надморска височина в близост до град Аксарай.

 

 

Укипедия: Дошли са от Анадола

 

Българските турци представляват най-голямото етническо малцинство в страната. Те са потомци на тюркски заселници, дошли по българските земи от Анадола след османското завладяване на Балканите в края на 14 и началото на 15-ти век, и в не малка част на българи приели Исляма и турския език, по време на османското владичество.

На преброяването през 2011 година като турци са се определили 588 318 души, а турски за майчин език са посочили 605 802 души.

Днес турците в България са съсредоточени в два главни региона: Североизточен (Лудогорието / Делиормана ) и югоизточен ( Източните Родопи ). Те представляват мнозинство в област Кърджали (66.2% турци срещу 30,2 % българи) и относителното мнозинство в област Разград (50.02% турци срещу 43,0% българи). Важно е да се отбележи обаче, че е трудно да се установи точно броят на турците, защото е вероятно някои роми, помаци , татари или черкези да са се самоопределили като турци при преброяването на населението.

Турците започват да се заселват по българските земи, непосредствено с падането на България под османско робство през 1396 г. Като доминираща група в Османската империя за следващите пет века, те играят важна роля в икономическия и културния живот по българските земи. Българските градове се изпълват с разнородно по етнически състав население. Доминиращи етноси са българи и турци. Големите градове, като София, Пловдив, Скопие, Варна, Търново и др., представляват селища с население, което почти е в съотношение 50:50 (българи-турци) и множество други етноси (арменци, гърци, евреи, власи). Всяка етническа общност е съсредоточена в своя махала, така съществувала българска махала, турска махала, еврейска, гръцка и т.н. Според френският консул в Русе Аубърт през 1876-1878 г. в Дунавският вилает съжителстват около 1 120 000 мюсюлмани и 1 233 500 немюсюлмани, от които 1 150 000 българи. Това показва относителният дял на турското и българското население през този период, който след Освобождението много бързо се изменя. След 1878 г. и създаването на Княжество България голяма част от турското население, поради страх от отмъщение от страна на българите, панически разпродава имотите си и напуска земите на Княжеството. В Княжеството пък се заселват българи от останалите под турско робство български земи, така че постоянно намаляващото турско население се компенсира с пристигащото българско. Така за няколко години, съотношението българи-турци от 1878 г. драстично се променя в полза на българският етнос. Счита се, че голяма част от турците в Делиормана са потомци на неасимилирани от славяните българи, които припознават своя общ тюркски корен, и се присъединяват към господстващия тогава етнос. Неслучайно там почти липсват данни за насилствено "потурчване" (за разлика от Родопите), както и географското разположение на турското малцинство - в непосредствена близост до старите столици Плиска и Преслав.

След 1878 година турски маси постоянно се изселват От България към Турция или други европейски страни. Този процес продължава и до днес. В резултат на това процентът на турското население в България постоянно намаля. Така можем да споменем, че по време на освобождението процентът на турците в освободеното Българско княжество е 25% в днешно време този процент се движи в рамките на 8.8%-9% от населението на България.

Една от най-голямата изселническа вълна от България към Турция е след осъществяването на т.нар. "Възродителен процес", с който Българската комунистическа партия смени имената на стотици хиляди български турци и помаци от традиционните турско-арабски с български. В последвалите събития и т.нар. "Голяма екскурзия" започва масово изселване на турци и помаци към югоизточната ни съседка. Изселват се над 300 000 български мюсюлмани, в разрешеният тримесечен срок обаче повече от 100 000 се завръщат по родните си места.

 

Учителят: Кърджалийци казват, че са от Караман

 

Учител по история от Кърджалийско в анкета за изследване, проведено от софийски екип:

"За нас, кърджалийските турци, се знае, че сме дошли от Караман, в областта Коня. И затова, за по-точно се казва, че сме от Караман, Коня. Султан Селим ги е наказал и ги е изпратил в Румелия, в Родопите, в най-хубавите земи."