Звънецът кънти в школата за емигранти

Учат ги: Никой си без връзки, малък без доход, нищожество без работа…

 

Жельо МИХОВ

 

Има няколко дати, които по никакъв начин не предизвикват дюдюкания, политически прения и не пълнят сутрешните блокове на телевизиите със скучни лица, даващи различни интерпретации на историята. България е страната на оплютото минало, съборените паметници и градежа на нови химери. Пясъчните скулптури на обществото неминуемо рухват след няколко години, но все пак си остават датите. На две от тях никой все още не е посегнал в досадното маниерничене при поредната интелектуална полюция насред общественото внимание. Въпреки, че опити не липсват.

15 септември и 24 май. Първият учебен ден и празникът на славянската писменост. Пременени деца, просълзени родители и нова надежда за обществото и бъдещето. Датите, които закърпват съдраното одеало на българската интелектуална и политическа сиромашия. Слава Богу никой още не им е навредил!

 

Първолаци и родителска сиромашия

 

372-ма първолаци се очаква да прекрачат праговете на школата в община Смолян за първия учебен ден. 670 пък вероятно ще са децата на 5 и 6 години, които ще започнат задължителната предучилищна подготовка в единадесетте общински училища, обявиха от образователния отдел в община Смолян.

Школата в Кърджалийско ще посрещнат 1300 първолаци, прогнозират от Регионалния инспекторат по образованието. Те ще бъдат с около 150 по-малко от миналата година.

Почти половината от семействата на малчуганите в първи клас в региона на Източните Родопи пък са подали молби за отпускане на еднократна целева помощ от 250 лв. С тях ще бъдат покрити част от разходите на родителите в началото на новата учебна година. Най-много са постъпилите молби от общините Кърджали и Крумовград.

Условие пред кандидатите е доходът на глава от семейството да не надвишава 350 лева. „Това не се изисква за деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и такива, настанени в приемни семейства и в семейства на роднини или близки", уточняват социалните.

 

Докъде води доход от 350 лева

 

„Заминах за Германия, за да осигуря на семейството ми по-добър живот. Тук ми останаха само детството, спомените, белите…, затвора. Липсата на работа у дома би ме принудило най-вероятно отново да „изоставя" децата и те да ме виждат само по свижданията, а любовта към баща им да бъде свързана с двата стека цигари, които се заделят от сладоледа и играчките, за да дойдат в колет до баща им", разказва поредният нашенец, тръгнал на евроинтеграция в сърцето на Европа и недочакал сбъдването на всички обещания за по-добър живот у дома. Пък тях, дал Бог по всички избори.

Историята е проста. Няколко години улица, пандиз, три деца. Следва светлината в края на тунела. Чужбина, поход с цялата челяд и настаняване в „другия свят".

„Децата тръгнаха на училище в Германия. Започнаха да говорят немски. Аз бачкам в строителството, поставям плочки по тротоарите. Плащат добре. Живея в къща, не в панелка. Позволявам си всичко…

Личната карта обаче изтича и почват проблемите. Връщам се в България, за да сменя документите.

Арестуват ме само след няколко часа на наша територия. Имал съм дело за кражба на колело.

 Когато заминах жалбата бе оттеглена. Взех колелото за малко тогава, за да отида до едно място, а на връщане ме спира патрулката и се оказва, че е обявено за откраднато. Върнах го, а сега държавата иска да ме вкара в затвора. Адвокатът, на който дадох предварително пари, ми каза: „Няма начин, поне три месеца ще лежиш".

Сега не мога да мръдна от страната. За едно строшено колело, което струва 10 лева, държавата иска да ме държи в пандиза, където данъкоплатците да ме издържат, а аз да не върша нищо. При положение, че можех да бъда в чужбина, на никого да не преча тук, а парите, които пращам на роднини да се харчат в родния ми град! Пълен абсурд! Върната вещ, която не струва повече от 10 лева ще натовари държавата с три месеца издръжка за човек, който може да работи през това време и да вади на час колкото 15 подобни колела, а парите му да спасяват всеки месец кварталния магазин от фалит? Това не ми е ясно. Искам някой по-умен да ми го обясни, пък тогава аз да го сторя с децата ми. Те сега не могат да заминат обратно в Германия, защото аз съм тук. А тъкмо свикнаха. Какво да им обясня? Заради 10 лева ние отново ще бъдем бедни, а вие трябва да си спомните по най-бързия начин българския, че отивате на училище.

Не ми трябва помощ от държавата, просто да не ми пречи. Но това не е възможно. Жално ми е за децата. Тъкмо бяха свикнали в чужбина. С езика, с училището. Там има шанс за тях. Има шанс като учат никога да не бъдат толкова бедни, че да се наложи да вземат колело за 10 лева за няколко часа и после това да излезе кражба. Защото като учат там, никога няма да изпаднат до дереджето на баща им.

Така смятам. Дори и да отида в затвора, няма да ми е за сефте. Ще ги изкарам тези три месеца и пак ще замина. За тези три месеца обаче ще трябва да плащат същите тези бедни мои съграждани, които карат очуканите колела и всеки ден заделят по жълти стотинки за нещо си. Другият голям губещ са моите деца. Защото по-бързата им интеграция в чужбина е по-добра инвестиция в бъдещето им. Тук аз няма как да им го осигуря с триста лева заплата. Няма как. Моето свърши. Сега трябва само да работя за тях, а те да учат, но не тук. Тук е мъчение. Едни крадат милиони и парадират със стореното, други лежат за колело без спирачки с цена на битака-10 лева. Тук не е за нашите деца. Жалко и тъжно", разказва родопчанинът.

 

Първокласници в 250 емигрантски училища

 

„Първокласници ще имат във всичките близо 250 емигрантски училища по света, заявиха от Асоциацията на българските училища в чужбина. Държавни субсидии получават само учебните заведения в Братислава и Прага, но броят на учениците зад граница се увеличава всяка година, допълват още от асоциацията.

Най-големите български училища в чужбина са в Лондон, Париж и Бостън. В Лондон първокласници ще бъдат над 30 деца. „Обикновено в по-големите училища паралелките в първи клас са между 20-30 ученици, така е и при нас. Понеже вече приемаме деца от 4-годишна възраст до 12-и клас, т. е. имаме две години, в които децата посещават предучилищни групи. Миналата година тази предучилищна група, която сега трябва да бъде в първи клас, беше от 32 деца. 35 ще бъдат първолаците ни в Лондон", уточняват от Асоциацията.

Министерството на образованието отпуска 3 милиона лева годишно, които се разпределят между всички български учебни заведения зад граница. Към този момент само българското училище в Хамбург води пълноправно обучение и дипломите му се признават на територията на Германия".

 

Уроци за „бъдеще време"

 

„Няма бъдеще тук. Само зад граница. Блъскаш, блъскаш и доход от 1000 лева не те оправя", споделя Светлин от Смолян.

Кара бус със стока. Маршрутите са към съседните области, върти волана дори в Гърция. Докарва допълнително с продажби на евтинии от България при съседите ни.

„Имам едно дете, а в семейството ми работя само аз. Разчеквам се от пътуване и накрая пак има висяща сметка в магазина. Едно се плаща, друго излиза…

Иде обаче началото на учебната година. Трябваше да запиша малката на градина. Места няма. Първо ме попитаха какво работя. Казах, че съм „бизнесмен на свободна практика" и вадя доволен доход. Веднага започнаха да изтъкват проблемите на детското заведение, от какво има нужда и така нататък. После поведоха обясненията към дългия списък от чакащи децата им да влязат в градината. В крайна сметка поискаха финансова помощ за нещата, от които има нужда сградата. След като се съгласих да помогна, веднага списъкът с чакащи претърпя корекции, а детето ми получи място. Засега. Не се знае кой и с какви възможности ще дойде след мен.

„Нацията остарява. Стопяваме се! Младите напускат, прирастът е отрицателен!", са само част от фрапиращите новини по медиите. А истината е, че дори за „малкото" останали деца няма свободни места по детските заведения. Трябва да се дават рушвети, за де бъде детето при едни чужди хора и родителите да работят. А ако другият дошъл да запише малкото и в същия момент е безработен? Значи той не би могъл да вкара детето в градина защото няма възможност за „помощ" на заведението? Прибира се вкъщи и казва на жена си: „Утре щях да започна работа, но не мога. Трябва да гледам детето у дома, защото още не съм взел заплата и не мога да платя рушвета". По-късно същото ще му се случи и когато детето порасне и отново се наложи да бъде „вкарано" някъде. Тогава обаче той трябва да му обясни как стоят нещата в неговата Родина. Там, където си никой без връзки, малък човек без достатъчен доход, нищожество ако си без работа, и… незабележим като сиромах.

Не, никой не иска това бъдеще за себе си, нито за своите деца. Защото нашенецът ще избута трудните моменти, но детето му ще трябва да ги преживее същите в един момент. Както се казва: „Ако те е правил беден х.., беден ще си умреш".

Няма смисъл от живота тук. Това е мазохизъм. Смятам да замина и, здраве и живот, като се оправя, детето и жената да дойдат при мен. Малката бързо ще се нагласи, сигурен съм. Докато е още време. Ние ще бачкаме, но поне със спокойствието, че тя ще живее в общество, където трудолюбивите и умните просперират. Не там, където няма деца, а дори в детските градини приемат с рушвет. Това не е живот. Мазохизъм е!", категоричен е поредният стягащ куфарите гурбетчия.

 

***

 

Десетки първолаци ще прекрачат класните стаи зад граница тази година. Там те няма да чуят „А, Б, В-то". Ще научат други неща. А след време родителите им ще разкажат повторно тези истории на езика, който вече са усвоили децата им.

Ще звучат като притчи, които задължително ще окончават с убеденото: „Направихме го за ваше добро!", плющящи обаче с жестокостта на съвремието у дома.