9 са големите индустриални проекти през 2014-та, 2 са в Родопите – златодобивът на Ада тепе и новото минно находище „Върба“

Компаниите остават предпазливи заради високите енергийни цени, неубедителното възстановяване в Европа и политическите рискове в страната

 

 

Несигурно възстановяване на световните пазари, високи цени на енергийните източници и неясна държавна политика в ключови области. Така накратко големите промишлени предприятия виждат 2014 г. Прогнозите за развитието на бизнеса са трудни и повечето компании залагат по-скоро на надежди, отколкото на базирани на реалностите очаквания. Добрата новина е, че няколко големи индустриални проекта ще приключат през тази година и ще направят предприятията по-конкурентни. Други инвестиции предстоят.

 

Пъстра картина

В добивната индустрия картината е доста пъстра, като прогнозите зависят от това какви суровини се добиват. След като през последните години рудите бяха важен фактор за ръста в сектора, изгледите за 2014 г. са доста по-умерени. Това се дължи главно на очакваното понижение на цените на металите, което може да принуди компаниите да намалят производството. Прогнозите са медта да поевтинее до 7000 долара на тон, а златото може да падне дори под 1100 долара на тройунция. Като важна причина за по-предпазливите прогнози рудодобивните предприятия определят и политическия риск в страната.

Не се очакват големи промени в производството на инертни материали. Това е свързано със сравнително постоянното потребление на строителни материали, най-вече за инфраструктурни проекти. Ръст обаче ще има при добива на индустриални минерали. Причината за положителната прогноза е предстоящото отваряне на два нови завода за стъкло на Sisecam (собственик на "Тракия глас България") в Търговище, което се очаква да стане до средата на годината. Проблем е проектираната нова жп линия между София и Пловдив, чието трасе минава през три находища. "На практика те няма да могат да работят", каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев. Най-несигурно е положението при добива на въглища, който зависи пряко от производството на електроенергия.

 

Проблемите остават

За металургията основен проблем остават високите цени на природния газ и електроенергията, което силно ограничава конкурентоспособността на предприятията. "В металургията маржовете са минимални и всяко увеличаване на разходите може да направи производството нерентабилно", каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Евентуално ново намаление на цената на електроенергията за бита неизбежно ще се отрази на цената за индустрията. "При това финансово състояние на НЕК някой ще трябва да поеме разликата", добави той.  Изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова посочи, че в момента България има най-скъпия газ в Европа и почти най-скъпата електроенергия. "За нас реиндустриализацията означава добри условия за работа на съществуващите мощности, а не строителство на нови", каза тя.

Притеснения има и за неяснотите около политиката на правителството. Преди две години черната металургия пострада сериозно от нелоялен внос с източване на ДДС, което рязко сви продажбите на българските производители. Впоследствие проблемът беше разрешен с помощта на институциите. "Опасенията ни са тази схема да не започне отново, тъй като не се знае каква ще е новата политика на НАП и на МВР", каза Паунова.

Голямата въпросителна остават пазарите и доколко икономиката в Европа ще се съживи. Секторът като цяло е силно зависим от износа, на който се дължат близо 80% от продажбите. "Ръстът в Европа е много нисък, едва 0.1%, което е в границите на статистическата грешка", каза Паунова. Затова като цяло компаниите в сектора не очакват увеличение на производството. Докато цветната металургия е значително по-гъвкава в пазарите си, за стоманодобива изгледите са песимистични. "Ако икономиката и строителството не се раздвижат, не ни очаква нищо добро", прогнозира Паунова. Антон Петров все пак коментира, че се надява на по-добра година. "На базата на информацията, която имаме към момента, мисля, че 2014 г. ще е по-добра", каза той.

 

Презокеанска конкуренция

Цените на природния газ, но като суровина, са от решаващо значение и за торовите заводи. "Азотните ни торове не са конкурентни навън, тъй като заради ниската цена на природния газ в САЩ производството там е много евтино", коментира изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. По думите му, ако тук газът струва около 430 долара за 1000 куб.м, в САЩ цената е под 100 долара. В същото време газът формира 85% от себестойността на продукцията. Затова пазарът на азотните торове е основно вътрешният и доколкото има оптимизъм за производството, той е свързан с продажбите в страната. Предимство за торовите заводи е, че в България се сеят основно зърнени култури, които се торят през пролетните месеци и търсенето се увеличава. По принцип обаче производството е циклично и дори и в силните месеци "Агрополихим" работи със 70 - 80% от капацитета си за азотни торове. В по-лошите месеци натоварването пада до 30 - 40%.

По-сериозно е положението с фосфатните торове, за които предприятието внася суровини. Вътрешен пазар почти липсва, тъй като тези торове са по-скъпи от азотните и потреблението в страната е слабо. В момента заводът работи по останали отпреди международни поръчки. "След като изпълним тези договори, ако няма оживление, ще трябва да спрем производството на фосфатни торове", каза Александров.

Евтиният газ в САЩ заради разработването на шистовите находища там е проблем за цялата химическа индустрия на Европа. В интервю за "Капитал Daily" наскоро изпълнителният вицепрезидент и генерален директор за връзки с институциите на група Solvay (собственик на завода "Солвей Соди" в Девня) коментира, че много предприятия в сектора изнасят дейността си от Европа и САЩ се превръщат в основна дестинация за новите инвестиции в химическата промишленост.

 

Колебливо, но нагоре

В машиностроенето като цяло може да се очаква известен ръст, въпреки че тенденциите при различните предприятия са противоречиви. Според председателя на браншовата камара Илия Келешев оживление се наблюдава в експорта към ЕС. Това може да се приеме за добър сигнал, тъй като над 80% от машиностроителната продукция е насочена към Европа. В същото време през последните години много от производителите диверсифицираха пазарите си, като навлязоха в трети страни и така донякъде компенсираха по-слабото търсене в ЕС.

По-добра година очакват от "Стара планина холд", в чиято структура влизат "М+С хидравлик", "Хидравлични елементи и системи" и "Елхим - Искра". "Очакваме ръст, не с десетки проценти, но все пак ще има увеличение на продажбите", каза изпълнителният директор на холдинга Васил Велев. Почти цялата продукция на двата хидравлични завода е за износ, като през последните години те започнаха да продават и в страни извън ЕС. "Първоначално там продажбите растяха по-бързо, отколкото в Европа, но през последните месеци увеличението на европейските пазари е по-голямо", каза Велев.

Ръст на производството прогнозира и "СКФ берингс България". "Очакваме малко по-добра година във връзка с разширяването на производството в Калофер и Кърнаре", каза изпълнителният директор на компанията Михаил Георгиев. Дъщерното дружество на шведската SKF предвижда да разшири завода си за уплътнения и шайби в Калофер и да въведе нови изделия. Целта е до няколко години производството да нарасне пет пъти. Процедурите по закупуването на земята трябва да приключат скоро и компанията ще може да започне проекта си. Инвестиция в нова пещ ще бъде направена и в завода в Кърнаре, където се произвеждат гривни за лагери. Крайните клиенти на компанията са производителите на автомобили и домакински уреди, въпреки че продажбите минават през шведската група.

Около 18% ръст на производството очакват и в германската група Festo, която е собственик на софийския завод за магнитни сензори "Фесто производство". По думите на изпълнителния директор Георги Атанасов по принцип ръстът в България е по-голям, отколкото средния за групата. Рисковете в страната са свързани с политическата обстановка, която може да се отрази на рейтинга на България, както и политиката по отношение на данъците и валутния борд. "Евентуално негативно развитие може да забави увеличението на производството, но това ще се усети през следващите години след 2014 г.", каза Атанасов.

Стабилни са прогнозите и на габровското предприятие "Мехатроника", което разработва и произвежда автоматични машини за гъвкави опаковки. Основните пазари на компанията са извън ЕС - Азия, Южна Америка и Африка. "Там населението се увеличава, покачва се жизненият стандарт и потреблението. Оттам нараства търсенето на инвестиционни машини, каквито ние произвеждаме", каза изпълнителният директор Мирослав Хинков. По думите му основните рискове за предприятието са свързани с развойната му дейност. Компанията инвестира над 50% от печалбата си в иновации.

 

Инвестициите са решаващи

Проекти през тази година

 

"Солвей Соди"

- нова дестилационна колона, която ще намали потреблението на пара;

"Дънди прешъс металс Крумовград"

- започва добив на златосъдържащи руди от находището "Ада тепе";

КЦМ

- Пловдив - за изцяло нов оловен завод и модернизация на цинковото производство;

"Аурубис България"

- за увеличаване на производството;

"Етем"

- производствена линия за алуминиеви профили "Етем";

"Върба - Батанци"

- започва да разработва ново минно находище;

"Стомана"

- инсталация, която ще повиши качеството на продукцията;

"Агрополихим"

- терминал за течни товари, през който компанията ще може да внася амоняк за производството на азотни торове;

"Фесто производство"

- нов завод, който ще увеличи производството

 

На фона на слабото търсене и засилващата се конкуренция инвестициите се оказват все по-важни. Проект за 55 млн. лв. наскоро беше обявен от "Солвей Соди", който трябва да приключи до 2015 г. и да доведе до значително понижение на разходите на дружеството. Компанията ще изгради нова дестилационна колона, която ще намали потреблението на пара. Проектът е част от програмата за оптимизация на разходите, която тече в цялата група Solvay.

Нови инвестиции предстоят и в рудодобива, където през януари се очаква да започне разработването на находището "Върба - Батанци" от едноименната компания, която е собственост на "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". За 2014 г. планираната инвестиция е 5.4 млн. лв., след като досега във възстановяване на старите рудници там бяха вложени около 6 млн. лв. Друг дълго планиран проект, който предстои да започне през 2014 г., е добивът на златосъдържащи руди от находището "Ада тепе" на "Дънди прешъс металс Крумовград". В изграждането на съоръженията и добива ще бъдат инвестирани над 150 млн. долара за срока на проекта.

На стартовата линия е и златодобивният проект на "Трейс рисорсиз" край Брезник. Инвестицията там се оценява на 120 млн. лв. Очаква се да бъдат регистрирани и няколко нови търговски открития, които ще дадат възможност на компаниите да получат концесии за добив. Тези проекти обаче няма да започнат през 2014 г.

През тази година се очаква да приключат няколко важни инвестиции. Почти завършен вече е мащабният проект на КЦМ - Пловдив, за изцяло нов оловен завод и модернизация на цинковото производство за 95 млн. евро. През юни трябва да приключи и програмата на "Аурубис България", която започна през 2009 г. и е на стойност 44.2 млн. евро. Освен че ще доведе до увеличаване на капацитета за производство, тя ще има и значителен екологичен ефект.

Проекти има и в предприятията на гръцката група Viohalco. "Не правим грандиозни неща, но все пак инвестиции има", каза Антон Петров, който е представител на групата в България. Нова производствена линия ще бъде пусната в завода за алуминиеви профили "Етем". В началото на 2014 г. в експлоатация ще влезе и нова инсталация в "Стомана", която ще повиши качеството на продукцията и ще позволи на компанията да излезе на друго ниво пазари и с други продукти. Продължава инвестиционната си програма и "София мед", която се съфинансира от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Също през тази година трябва да приключи и инвестиционната си програма за 110 млн. лв. "Агрополихим". Тя включва нова инсталация за амониев нитрат, която вече е готова. В момента се довършва терминалът за течни товари, през който компанията ще може да внася амоняк за производството на азотни торове и така да минимализира влиянието на цената на газа тук.

През октомври се очаква да е готов и новият завод на "Фесто производство" в София, с който компанията ще удвои производствените си площи. Досега са инвестирани 14 млн. лв. в новата сграда и в частично преоборудване на съществуващия завод. Целият проект е за над 10 млн. евро.

"Капитал"