Все се мъчат света да обърнат и… с мангизи да се върнат

Детство мое, реално и вълшебно

Жельо МИХОВ

Лято е сега, пейте робини…

Помните ли онези списъци с литературни заглавия, които даваха учителите за през лятото. Трябваше да се изчетат за следващата година. И сега ги има. Но както и навремето, все така не вълнуват тези, към които са насочени. Хеле към настоящия момент. Хеле след пети клас. А колко истории могат да се напишат за лятото, отколкото да се изчетат за същия период! Държат цяла година, а после стават начин на живот.

Стотици родопчани започват попълването на трудовите си книжки и житейска биография далеч от дома. Още като ученици. Не ги свърта по нивите на село. Искат по-малко мазоли и повече пари вместо пълни мазета с буркани. И никой не може да ги вини.

Спасение от баирите

Той е на 18 години и е спасител. Най-вече на себе си и близките, обича да казва. Роден в Родопите, отраснал сред баирите, но работещ на морето. Смята, че така ще помогне на себе си, но и на семейството. Гмурка се дълбоко без да се замисля. Просто поема дъх и го прави.

„Изкарах курсовете още преди година, но не можех да започна заради това, че бях непълнолетен. Едва чаках да навърша годините", разказва Тодор. Китапът му позволява работа само край басейна. Но за него е още по-добре. Дошъл е още в края на май на Слънчев бряг. Обикаля един ден и на следващия вече започва работа в един от комплексите. Харесва му, убеден е, че ще изкара до края на сезона. Дори това да означава, че ще пропусне началото на учебната година. Последното е с второстепенно значение към момента.

„Спасителите на плажа са по-зле. Малко пари и голяма отговорност. Тежка работа. Аз съм на басейна и виждам колко е трудно да се разбереш с туристи, които си мислят, че щом са тук значи вече са в рая и нищо не може да им се случи. Правят каквото си искат, не приемат никакви забележки. Сигурно са редовни клиенти на тези на плажа.

Тук сме по двама на смяна. Колегите са горе-долу на моята възраст. Цяла България се е събрала тук. Работата е идеална. Още на втория ден измъкнах едно дете от басейна. Беше ми за сефте. Иначе почти няма проблеми. Повече главоболия създават туристите на сушата. Пълно е с руснаци, финландци, германци, англичани. Общото между тях е че правят каквото си искат. Хвърлят боклуците си навсякъде, а понеже сме в България, събирането на отпадъците също е грижа на спасителите. Когато се настаняват на шезлонгите, им носим шалтетата, нагласяме им чадърите. Предупреждаваме ги, че детето не може да влиза в басейна за възрастни ако не може да достигне с крака дъното, но въпреки това има случаи когато пускат малките именно там и отиват на бара. След това викат управителя и излизаме ние виновни. А има детски басейн. Ей такива са повечето. Хакат си водките от сутринта, а ние сме детегледачи. После скачат във водата, боричкат се, правят всякакви байганьовски номера и изобщо не вземат под внимание забележките за сигурността, които им правим. Това е най-кофти. Иначе има и хубава страна. Пълно е с мадами. Винаги мога да отида до бара и да накарам бармана да ми спретне някакъв коктейл за някоя и да й го занеса. Обикновено вързват на среща вечерта. Не винаги, но се случва. Отивам до моя човек и му казвам да прасне джин с водка, спрайт, гренадин, в зависимост от мадамата. Преценям що-годе по какво ще си падне и го отнасям после с бодра крачка към нея. Ако върже, довечера ще има купон с нея.

Вадят се и бакшиши. Малко, но за като спасители бива. Занесеш им това-онова оправиш им шезлонга, нагласиш чадъра и те се отпускат. Не е като пиколата. Тия достигат до сто кинта на ден само от „бодра крачка". Даже се замислям догодина да пробвам тая фатка", разказва Тодор. Целта му за това първо лято е да събере достатъчно пари за собствен автомобил и за сносно изкарване на зимата у дома. Нататък ще мисли. Има още година до завършване на училище. Кандидатстване в университет все още не е сред близките му приоритети. Но пък със сигурност е убеден, че и следващото лято целта му най-вероятно ще е работа на морето. Парите не са много, но пък изваждането им върви заедно с летния купон.

„Сутрин си край басейна-гледаш да не се удави някой пиян, постоянно правиш забележки на подобни, карат те да чистиш водните съоръжения, дори в началото и да боядисваме разни неща, бройкаме мадамите, след смяната тегелим из курорта в компанията на туристки от цяла Европа… И в крайна сметка за това ни плащат. Не се изисква образование. Знанията от училище са напълно достатъчни, за да се справим. Чудесна работа за лятото. Зимата у дома ще го мислим. Сега е още много рано. Купонът продължава, а покрай него и парите", категоричен е 18-годишният Тодор.

***

„Няма работа за ученици. Много е трудно да се намери. Не че не може, обаче трябват хиляди простотии-сякаш ще ни използват като „робове" след като нямаме години", разказва 16-годишно момче от Кърджали. Училището свършва след броени дни и той вече се ослушва за бачкане през лятото. Вариант има. „Викат ме понякога в една хамалска дружина. Не че е някаква фирма. Просто винаги изкачат някакви неща за пренасяне и хората търсят помощ. Обикновено се обаждат и на мен. Всички са поне два пъти по-възрастни от мен, но аз нося наравно с тях. Няма никакви проблеми. Знаят, че съм навит по всяко време да свършим работата и когато звънне телефонът-тръгвам. Вадят се между 30-50 лева. Няма значение какво ще се носи. От мебели, през техника, дори до скрап. Времето също не важи-за колкото свършим работата. Това е за сега алтернативата. Временна работа, на повикване, но се вадят пари. По-добре отколкото да стоя вкъщи или по цял ден да се шляя по улиците без пари в джоба. Най-много да се забъркам в някоя простотия", разсъждава ученикът.

***   

„Започвам работа на една автомивка в Пловдив. Сестра ми живее там, а аз вече бях един уикенд, за да пробвам", казва 17-годишно момче от Източните Родопи. Кака му е студентка и му е уредила работата, която била точно до квартирата й. Надъхан е и готов да вади пари.

„Всичко е на процент. 20 на сто от всяка измита кола е за мен. Ще прекарам цяло лято в Пловдив, нещо по-различно от тук. Повече хора, повече живот, повече гаджета. Тук ми втръсна. Цяла година едно и също, време е за малко разпускане. Трябва и малко пари да се направят. На пробното като бях, малко ме изнервиха някакви на автомивката. Двама циганина, по-стари работници. Трябваше да изчистя една кола, дори клиентът ми даде предварително бакшиш, за да действам по-бързо. Чистя аз, по едно време пристига единият от тия с някакви препарати съвсем различни от тези, които ми дадоха. Вика пред човека „Нищо не си направил" и влиза в колата и започва да фъшка с неговия препарат. Бърше и се прави на старателен. Ей такива някакви дървари, но не ми пука. Не е казано да се пенсионирам там. Тоя с препаратите може, но аз съм за през лятото. Бачкане, купон и да се спести някой лев", калкулира вече момчето.

Всички ученици ще се втурнат в търсене на пари по време на ваканцията. Заглавията за задължително четене слабо ги интересуват, пък и явно с право. Доказано е, че и с една прочетена книга в България може да се постигне американската мечта, а всеки от тях се е запътил към нея, по един или друг начин.

На снимката:

Много млади хора от Родопите работят на морето през лятото