Последната битка в Свещената война за оцеляването! Бедността предизвика масовото бягство, липсата на надежда-секти и джихадисти

Обезверяването ни убива, а вярата е слабото ни място

Водим челните класации по безработица, а същевременно в бюрата по труда е пълно с предложения. Малцина обаче са тези, които са склонни да прежалят чест и диплома и да се захванат с каквото им попадне. Защото основният проблем на държавата, и на региона в частност, е ниското заплащане. Прогнозата пък е, че при увеличение на минималното възнаграждение, това би съкрушило малкия и средния бизнес и би подложило Родопите на още по-голямо обезлюдяване.

С други думи-ни така, ни иначе. Икономиката на държавата, доколкото изобщо я има, е в колапс от години. България произвежда за износ основно емигранти, които са и най-големите инвеститори в Родината с постоянните парични потоци в посока балканската държава. Оцеляването в родния край заприличва на тумор, чиито метастази са достигнали до всяка част от обществото. Тук „трансферният прозорец" на политиката е винаги отворен, а в името на поста за 24 часа човек може да смени три партии, стига това да му донесе облага. Тук се краде от жица до капаци на тенджери. Тук много често бягството е единствено решение. Тук всеки и всичко се продава. Тук липсата на вяра може да убива, но тя е и слабото ни място, когато всички останали фактори са вече налице.

24smolian.com

Последната битка в Свещената война за оцеляването

Бедността предизвика масовото бягство, липсата на надежда-секти и джихадисти

Жельо МИХОВ

13-годишно момче кара колело около сграда в кърджалийския квартал „Възрожденци". Наглед нищо необичайно. С тази разлика, че едната гума на велосипеда е спаднала и шината се търка направо в асфалта. Мъж наблизо сменя летните гуми и предлага да му реши проблема с помпа. Момчето отказва, нямало проблем, колелото не било негово и не му пречело. Казва, че вкъщи и велосипед със спаднали гуми не е карало.

В момента живее в сградата, около която върти кръгчета. Не смее да се отдалечава много от нея. Тя е неговия дом сега. Дели го заедно с още няколко други момчета. Всички те са далеч от семействата си, които нямат възможност да ги издържат.

Не, това не е сиропиталище, това е общежитие, в което се изучава религия. Едно от многото в страната, което влезе във фокуса на общественото внимание. Там децата получават подслон, храна, от там ходят на училище, там се прибират, там и учат неща, които в школото не им се преподават.

„Вътре има компютри. След като ни учат на Коран, можем да седнем и да поиграем. Аз ходя заради „Counter strike", разказва момче, посещавало общежитието. Родителите му нямали нищо против. Живее наблизо, идва почти всеки ден след училище.

„Какво да правят децата? По-хубаво ли е да се занимават с глупости? Там им е добре. Има дисциплина и остават чужди за многобройните изкушения навън. Много настръхват някои хора когато нещо се прави без пари, от добрина. Това е възможност бедни деца да учат и да имат и те своите възможности за развитие в живота. Лошо ли е да станат ходжи? Иначе какво? Да стоят без работа, да станат пияници, крадци, да се занимават с други лоши работи? На кого му пречи, когато нещо е безплатно? Ако родителите плащаха, тогава нямаше да има проблем. Значи тези, които нямат възможността да пратят децата си в чужбина, в скъпите университети на Запад, те са лоши, те кроят нещо да сторят недобро на тази държава? Даже е добре да има повече такива места за хората, които нямат пари. А какво да кажем за тези, които ограбиха тази държава? Децата им къде са? В скъпите университети и това ги прави най-добите хора. А тези тук са лоши, така явно се смята, а това не е правилно", казва жена от Смолянско, която заедно с мъжа си минути преди това са оставили сина си в общежитието.

Момчето носи само една малка чанта. Те са убедени, че това е за добро. Не искат да коментират какви са плановете им за бъдещето на детето.

***

В същата сграда бяха открити деца от Сирия. Правени са множество проверки от различни институции, от там е извеждано и момче с белезници от полицаи. В крайна сметка съдът постанови дейността на сградата да бъде преустановена. Тя обаче ще продължи, но вече под пряката юрисдикция на Главно мюфтийство.

***

Мащабна акция на ДАНС, МВР и Прокуратура срещу поддръжници на „Ислямска държава" в страната отекна мощно и в Родопите. При нея бяха задържани трима в златоградското село Старцево. Двама бяха освободени ден по-късно, но в ареста остана… жена. Сигналната лампа в един от най-бедните региона на страната светна отново.

Според прокуратурата, всички атакувани места са били в досег с джихадисти, а ролята на задържаните вероятно е била да вербуват бойци за „Ислямска държава" от региона. А това не би изглеждало прекалено трудно. ИДИЛ разполага с финансов ресурс, изчисляван на около 2 милиарда долара, а наемниците получавали по 7 000 хиляди на месец.

Бедност, идеология и пари. Концепцията е ясна, а най-бедните точки на страната изглеждат благодатна почва. Този процес в Родопите обаче не стартира от днес. Просто сега набира по-голяма скорост.

***

Един млад мъж с дълга черна брада влезе в обществения фокус преди няколко години. Той бе на преден план сред няколко обвиняеми в радикален ислям. На пръв поглед обаче се набиваше тарикатската усмивка на подсъдимия. Това е Ахмед Муса, посочен за най-страшния имам на страната. До двадесетата си годишнина ислямският духовник обаче е бил християнин. Но не православен, а от „американските". Бил е евангелист, в годините когато мисионери на сектата дойдоха отвъд океана ведно с демокрацията в страната. Тези, които освен спасение, не щадяха и финансов ресурс при проповедите си.

Но времената се менят, господарите също, какво остава за религиозните доктрини?

***

Бизнесът с вяра е изключително успешен, особено там, където бедността винаги е един от най-големите пороци.

„Свидетелите на Йехова" периодично напомнят за себе си. Техни членове плъзнаха из Родопите, а групировката им се доказа като една от най-устойчивите и упорити в търсенето спасение на души и... лова на имоти. Йеховисти атакуват жилищни кооперации, изнасяйки „проповеди" пред домовете на хората и раздавайки списания и брошури. Опитите им за разпространение на идеите на сектата са в цикличност, която обаче не тревожи нито една институция.

Голяма част от мисионерите са чужденци, но говорещи много добре български. „Наскоро идваха двама. Облечени в костюми, казаха, че са холандци. Интересно беше, че първо ме попитаха дали съм турчин. След това ми обясниха, че искали да поговорят с мюсюлмани за учението, което „свидетелите" разпространяват. В съседния вход има възрастна жена, която сектантите посещават почти всяка седмица. Комшии коментират, че е прехвърлила апартамента си на тях, в замяна на това, че й носят хранителни продукти, а тя е трудноподвижна", разказа Марин С. от кърджалийския квартал „Възрожденци".

Забранената в някои страни секта, но не и у нас, има изключително малко последователи в Родопите. От години обаче техни представители правят неистови опити да привлекат съмишленици. Упоритите йеховисти не губят надежда и продължават своите обиколки из региона. Запознати с дейността им посочват, че организацията е отлично финансово обезпечена, което се използва умело от проповедниците, когато са на тур в по-бедните региони на страната. Обикновено след достатъчна обработка, „благодарните" за „спасението на душите си", прехвърлят имоти на организацията.

„Те са готови да се отдадат на Бог, да изоставят всичко земно, което не им пречи да возят посланията си в скъпи автомобили. Посещават възрастни хора, поддали се на религиозното им учение, носят им пълни чанти с каквото им е нужно. Ако трябва им помагат да посещават далечни свои близки. В замяна получават по някой имот от благодарните за спасението на душата си последователи. Всичко е в името на вярата, а организацията трупа възможности за по-голяма материална база при доводите си при проповедите с брошурата „Милиони ще бъдат там. А вие?", разказва един свидетел на дейността на „свидетелите". 

***

Доста конспиративни теории гласят, че преходът е част от плана за унищожение на нацията и държавата. Буферната зона между разочарованието и очакването, което все повече добива черни краски, а носталгията към оплютото минало завършва окончателно в чувството за безизходност. Безработица и ниски доходи, загуба на вяра в просперитет чрез образование, потъпкване на традиционните ценности, омраза...

Превръщаме се в най-благодатната почва за всякакви извратени идеи, в общество останало без всякакви съпротивителни сили.