В планината се обича до гроб! Фаталната родопска любов - 55 градуса в черен етикет

Жельо МИХОВ

„Вече имаме доста резервации за 14 февруари. Повечето са за цели компании, предимно от млади хора между 18 и 24 години. Не е толкова важно какво ще празнуват, същественото е да се забавляват, да има повече усмивки и разбира се-оборот", казва собственик на заведение в Кърджали. Смята да внесе и необходимия интериор за празника на влюбените.

Родопите не са много на „ти" със западната култура, но все пак се движат в крак с модата. Празници като Свети Валентин и Вси светии вече имат място в календара на младите родопчани. „Питаха ме как ще се маскирам за Хелоуин. Викам им, че ще взема две бутилки водка и така ще се преобразя, че ще уплаша всите вещици и таласъми", разказваше едно приятелче, зорлен увлечено по ябанджийски ритуали. Но като попаднеш в чужда държава, така е. Той обаче категорично бе решил да покаже ритуалите из нашенско. Народопсихологията е в жестока зависимост с високите градуси. Пък дори и любовта минава през тях

„Най-добрият любовник е мъжът от Балканите", казваше един дълбоко обременен от емоциите на полуострова нашенец, чиито чувства бяха изтърпели с години щенията на родопските баири в различните метеорологични условия. Сиреч-сурова, но и по своему наранима душа. „Т`ва да се събере с приятели, да глътне няколко чаши, да се прибере у дома и тогава да… залющи един любовен шамар на жена си. Не е ли мило и красиво!? След това ще я налюби страстно докато похотта не го отрезви, а съзнанието му не се замъгли от сурово изрязаните форми на неподправената и истинска любов, отричаща всякакви лиготии", разсъждаваше родопчанинът на чаша ракия и дълбоко вярваше в преразказа си за същината на връзката между двама души, която наистина е трудно обяснима. Любовната поема на средностатистическия нашенец задължително започва на маса и завършва някъде на ръба на спалнята и леглото в килията на най-близкото Районно. Особено когато допаминът надмине дори измеренията на ерекцията.

А истината е в простите послания

„Сещам се за един случай отпреди няколко години", спомня си собственик на заложна къща в Родопите. Той е като изповедник. През него са минали стотици. Хора, които се разделят с вещите си, за да закрепят семейния бюджет или просто, за да зарадват скъп човек, било то и заради малък повод. Освен вещите си, те оставят и чувствата си. Споделят терзанията си, липсите си.

 „Веднъж дойде едно момче. Търсеше нещо на изгодна цена. Интересуваше се дали нещо златно не се продава. Имахме няколко бижута, които собствениците им ги бяха прежалили. Показах му ги. Той загледа една дамска гривна с по-особена изработка. Каза, че приятелката му имала същата. Подарил й я преди време, но не я носила защото нямала други подходящи бижута за нея. Търсил нещо, което да отива именно на гривната. Нямаше богат избор. Зачуди се за един пръстен. Мисли известно време и го купи", разказва търговецът.

Няколко дни по-късно младият мъж се върнал. Носил пръстена със себе си. „Помислих, че не й е станал и иска да го заложи без повече да го потърси. Оказа се малко по-различно. Всъщност дамската гривна, която била оставена при мен е на неговата приятелка. Искала също да го изненада за някаква годишнина и затова се разделила с бижуто, което така и не носила. Трябвали й пари. Момчето разглеждаше пръстена, гледаше и гривната. Подсмихваше се леко, въртеше глава и го заложи. Обясни, че бижутата не са най-важни, за да се усмихне любимият човек. Имало неща, които нито могат да се купят, нито да се открият, че дори и да се заложат. Тръгна си и никога повече не се върна", спомня си собственикът на заложната къща.

 

55 градуса любов

Нашенци не пропуснаха да зарежат лозите по време на бедствието на 1 февруари, няма да пропуснат и на 14-ти. Трифон Зарезан е тачен празник, а асмалъците са като продължение на вените. Удобен повод за опитване на вината, че и на друга гроздова напитка. Това също е любов и то голяма.

„При нас е традиция да се съберем, да отидем на лозето и да зарежем по няколко пръчки. После ще седнем на маса, ще извадим каните и ще се почерпим. Миналата година бе много слаба, нямаше много материал, затова всички се надяваме тази Бог да е с нас и да се радваме на добра реколта. Едва изкарахме към 50 литра вино", казва Георги от кърджалийското село Пчеларово. Напълно непознато му е честването на Свети Валентин.

„Какво се прави на този празник и защо трябва да го честваме? А, раздават се картички под формата на сърца? Не е лошо, но нашата традиция е от векове, тази откога се пръкна?", чуди се 80-годишният мъж.

Друг нашенец е далеч по категоричен. „На обед ще зарежа пръчките, след което сядам на масата. Ще изпия само една чаша вино заради кръвното. Продължавам традицията с по-силна гроздова напитка. 55-градусова ракия ще ми дойде чудесно в леденото време. Ще се съберем с приятели и поне три бутилки ще обърнем. Надуваме народната музика и ще покажем как се чества празник! Дай, дай, дай! Жените също ще почерпим, двойно даже. Веднъж с ракия, после с нощта на влюбените. Всички ще са доволни, вярвай, един недоволен няма да има. С 55 градуса любов се лекува всяка тъга", казва през смях 45-годишен кърджалиец.

До Свети Валентин по нашенско винаги се достига след отдаване дължимото на Трифон Зарезан. Умереният пияч със сигурност в определено време на денонощието се превръща в школуван сваляч. Но когато заговорим за зависимости, нещата могат да придобият и други измерения.

Когато делници станат празници, любовта е до смърт

Жена празнува рождения си ден в смолянско село. Тя става на 45 години. В миналото си е преживяла множество трудни моменти. Разделила се е с мъжа си. Малко след това той сложил примката на врата си и се обесил. Заживяла с друг, който… изгорял в съня си след пожар от цигара в къщата.

Всичко това е в миналото и жената вече споделя битието си с нов мъж. Двамата празнуват рождения й ден. След полунощ обаче се скарват за похарчени пари от продажба на имот. Скандалът взема застрашителни размери и родопчанката позвънява на полицаите. Пред органите на реда 43-годишният мъж си събира багажа и си тръгва. Нещата се успокояват за известно време. Малко по-късно той се връща. Прението набира скорост, мъжът взема нож и наръгва рожденичката в корема. Полицейският патрул отново се връща в къщата, но гледката е съвсем различна. Белезниците щракват върху ръцете на 43-годишния безработен родопчанин, а линейка откарва пострадалата с опасност за живота в болницата в Смолян. Хирурзите се намесват, за да спасят жената, която е празнувала своя 45-и рожден ден.

„Обичам го, не мога да го напусна", споделя с комшии Соня. Десетки пъти те са й казвали да прекрати тази връзка. Любовта обаче е в опасна зависимост с алкохола. Двамата не са само партньори в живота, те са дружки и по чашка. След като прекалят с напитките, между двамата неминуемо следва поредният скандал. Всички съседи са свидетели на неспирните екшъни между двамата неразделно влюбени. Динамиката на агресията за околните вече е нещо съвсем нормално. Докато не идва 7 февруари. Седмица преди празника, в който любовта се превръща в най-обикновено алкохолно опиянение, двамата отново се карат. Соня се опитва да избяга, но е застигната от приятеля си Мариян на входа на дома си. Точно там тя получава десет прободни рани с нож, свлича се и умира в кървава локва. Приятелят й прави опит да се самоубие минути преди да бъде задържан от полицаите…

Една любов, която всеки отричал и един проблем, от който всички извръщали погледи. Една трагедия, за която всички статисти вероятно имат поне малко вина. Но все пак една любов. Странна, необяснима, удавена в болка и лекувана с алкохол. Още едно доказателство, че в Родопите когато делниците станат нескончаеми празници, количествата на образуван допамин може да убиват. Тук нещата се сливат и никога черното не е съвсем черно, нито бялото-бяло, а дори и в сивото има различни оттенъци. Някои от историите на планината са тъжни, други направо зловещи, но общото между тях е, че са като заря от емоции.

На снимките:

-Бизнес на 14 февруари. Търговци продават сърца на влюбените на Свети Валентин…

-Други предпочитат традициите - зарязват лозите на Трифон Зарезан дори и в града.

- … и една целувка, която струва повече от всеки подарък за празника