Ние сме във времето и времето е... срещу нас! Не друго, просто сме бедни...

Родопската зима е дълга, неумолима и тягостна. Климатът се измени и няма нищо общо с този отпреди 15-20 години, но като захване човек да си спомня що е било навремето и го полазват ледените тръпки. Ведно със студената мъгла на сивото панелно ежедневие, чувството за безизходност полита дълбоко в душевната депресия, която по презумпция завладява душата на нашенеца по това време на годината. Още повече когато и дървата свършат точно в средата на сезона. „Мъка, да му е*еш майката, ама и на х*й да ни въртят, все ще избутаме още месец и половина!", се успокояват навикналите и на по-тежки времена.

Преди няколко години един камерунски професор бе дошъл на посещение в Източните Родопи. Посред зима. Въпреки студа, той отказа да се впечатли от времето, ако и навикнал на изгарящи температури по родните земи. Просто философски констатира: „В момента в Африка е над 40 градуса, но на никого не му прави впечатление". Срещу природата никой не може да рита. По нашенско обаче има два сезона-„Егаси жегата" и „Баси и студа". Каквото и да се случи, угодия няма, а температурите са сякаш някакъв коварен световен заговор срещу бедния ни народ. Тук обаче прилагателното отговаря на всички въпроси относно психологията на населението в тази част на Европа.

„Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слазяше по една стръмна и извита стълба. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността…", рисува дядо Вазов в „Немили-недраги". Ние продължаваме днес с: „осветляваше вътрешността на родното ни мизеруване". Като едни съвременни хъшове, които битуват в родната си страна, но се чувстват като неканени пришълци.

24smolian.com

Четете по темата:

Година след година ни връщат с по век назад

Дългата фактура за ток - идеална подпалка за дървата – тук

Важно е да се оцелее и тази зима

Над 70 000 кубика купени от родопчани - горите се „преместиха" в тераси, гаражи и мазета - тук