Рак и кредити убиват най-бързо в Родопите

За фалиралите надежди няма гаранционен фонд

Жельо МИХОВ

Кредит за малък бизнес, фалит, болести, липса на работа и всякакъв доход, чувство за безизходица и още по-лошото-липса на всякаква надежда за може би последните мигове живот…

Това е една тъжна история за съдбата на един обикновен човек. История за крехката надежда, породена от възможностите в най-дългия преход на най-бедната държава в Европа. Един фрагмент от битието, в което всеки има своето място и отредената му собствена мъка.

„За 6 месеца ми паднаха почти всички зъби. От притеснения снаха ми направи спонтанен аборт. Беше й много тъжно, но през сълзи питаше „А как щях да гледам дете, когато сме без покрив?". Почти нямам никаква надежда, никаква…", казва съвсем тихо Стефан Шутов. 59-годишният мъж от чепеларското село Забърдо очаква всеки момент да остане без единствения си дом. Къщата му е обявена на търг от съдия изпълнител, заради дълг от 8 500 лева. Той обаче е непреклонен и настоява родопчанинът да му плати накуп 3 600 лева, за да разсрочи задължението му. В къщата Стефан живее заедно със съпругата си, синът и снахата. Безработни са и четиримата.

Всичко започва преди десет години.

Родопчанинът тегли потребителски кредит в размер на 15 000 лева. Желанието му е да се занимава с животновъдство. Заедно със съпругата си купуват крави. В началото всичко потръгва, но след известно време започват проблемите. Животните измират от болести, а кредитът така и не успяват да погасят. Тогава Стефан се принуждава да ипотекира къщата си.

„Искахме да заложим само единия етаж. Какво се случи, не знам? Все бързаха, дадоха ми документите, казаха ми да подписвам. Моя е вината, че съм се подвел. Сложих подписа си за ипотекиране на цялата сграда. Не съм изисквал и документи от банката, за което също нося своята вина. През годините съм внасял когато мога различни суми, които дотук общо възлизат на около 17 000 лв.", разказва Стефан.

Когато дойде едно зло, не бързай да затваряш вратата...

Тогава идва най-страшното. Родопчанинът се разболява, а диагнозата на лекарите посочва: рак на дебелото черво. Откриват му и аневризма на сърцето. Съпругата му вече страда от сърдечна недостатъчност и двойна коксартроза. Спират да плащат вноските по ипотеката. Скоро след това малък лист хартия, запечатан в плик, ги уведомява, че в живота им вече има и друг проблем-дадени са на съдия изпълнител.

„Имам разсейки по цялото тяло. Приятели и роднини събират пари, за да ми платят здравните осигуровки. Операцията струва 1500 лева, но не знам, нямам желание да се подложа. Не знам дали след нея ще има къде да се прибера, дали изобщо ще имам покрив над главата си. Какво ще прави моето семейство?", споделя с още по-тих глас мъжът. Следва тишина, сякаш цяла вечност преди Стефан да поеме дълбоко дъх и да продължи.

„Разбрахме, че цялата ни триетажна къща е обявена за продажба до 6 февруари за 13 500 лв. Опитах се да договоря с частния съдебен изпълнител да спре търга и да отсрочи продажбата, защото това ни е единствено жилище и оставаме на улицата. Подадох молба, едва събрах пари за всички необходими такси в размер на 60 лева, за да може тя да се разгледа. Говорих с регионалния управител на банката, към която е ипотеката. Жената ме успокои, каза, че ще разговарят с частния съдебен изпълнител. Но какво е станало, нямам представа. Никакъв отговор, нищо. Стоя в неведение и очаквам какво ще се случи. Обясних им, че областният управител и кметът ми обещаха да ми осигурят работа по временна заетост или някаква друга. Нека ми вземат цялата заплата, но да спрат този търг. Моето положение е ясно. Аз нямам надежда, но нека не ми отнемат единственото жилище, в което е цялото ми семейство, целият ми живот. Много е тежко, когато човек е болен и чувства, че не може да се бори. Много ми е тежко, не виждам изход. Остава ми да изплатя още 8 500 лева. Никой не заслужава това, никой…", споделя Стефан.

Гласът му е дълбок, сякаш идва от недрата на тази планина, в която са минали всичките му радости, всичките болки. Следва отново тишина, пак дълга, тягостна и пропита с тъга. Последва единствено топлото „Пожелавам ви здраве, приятен ден!", след което разговорът приключи.

Писмо в бутилка

Родопчанинът написа писмо до премиера, президента, министъра на правосъдието, в което описа своята история. В него ги помоли за законодателни промени, помоли ги и просто да спасят честта и гордостта му преди да... умре. А тя струва 8 500 лева. Всъщност не. Тя е правото на човек да си отиде от този свят под собствения покрив. Цената на честта в България понякога е неимоверно скъпа...

24smolian.com