В планината, в която преспите са най-малкото зло

Това е един малък човек. Но не защото е дребен, а защото е обикновен. Не е обикновен защото не е направил нищо необикновено в живота си, а защото е роден в едни баири и продължава да живее в малкото село, сгушено в тях. Все още не е напуснал планината, в която дори когато падне сняг, преспите стават по-големи от него. Той е затиснат, но и така стои на по-високо място и от най-високопоставения чиновник в страната. Може да мери снага и с премиер, и с президент. Просто защото дори в тези условия, той не избяга от своята планина, в която преспите са най-малкото зло.

24smolian.com