Има - няма, търсенето продължава! Легенди за съкровища надупчиха планината

Николай Михайлов

Стари и вечни митове са, че съкровищата са защитени със заклинания. Всеки, който е посегнал на имане е бил застигнат от нещастие. Носят се какви ли не слухове и легенди. Например тези, които са закопавали някога богатството си са го посипвали с уранов прах, от който иманярите се отравят. Заровено въже се превръщало в змия, ако някой копае около и в близост до имането. В Родопите говорят, че през 60-те години на миналия век трима души от Оряховец тръгнали да търсят злато и след известно време починали. Легенди и митове обаче не спират ентусиастите. Единствената причина е лесно забогатяване, от един успешен удар можеш да си оправиш живота.

Между 95% от археологическите паметници в област Смолян, а те са около 3000,  са унищожени и ограбени от иманяри, алармира от много години археологът Никола Дамянов. По думите му няма могила, която да не е преровена от търсачите на злато и ценности от историческото ни минало. Иманяри са унищожили и ценни находки в пещерите, както и в скалните светилища. България е страна-носител на древна култура, а иманярите я унищожават, като изнасят десетки експонати, които в момента се намират в европейски аукциони, посочва още с болка известният историк и археолог.

Цели местности са изорани

Иманярите вече не са такива, каквито ги описват през 30-те години на миналия век – сънуващи злато и тръгващи след това да го търсят. Вече става дума за една много стройна система, в която участват знаещи и можещи хора, отбеляза още доайенът на родопските археолози. Според него те знаят какво е нужно и какво се търси по аукционите в Европа. Иманярите са разделени на три съсловни групи-едни копаят ценностите, други са просто преносвачи на антиките или „мулета", а на върха на пирамидата са организаторите на тези канали. В България иманярството се  засилва в началото на 21-и век, което е печално. Това първоначално натрупване на капиталите доведе до разюзданост на иманярството в България, допълва още известният историк.

Много атрактивен е районът около село Турян, Пещера и Попрелката, където теренът е преоран от иманярски акции. Търсачите на съкровища обхождат района с металотърсачи и спират да ровят всеки път, когато чуят сигнал в слушалката. Така обаче се работи на сляпо, коментират вещи в заниманието. Понякога се случва копаенето да се приключи с някоя консервна кутия или ръждясал пирон от социализма. Вероятно има и други находки, но какви и колко са те, няма как да се разбере.

По-съвестните иманяри оставяли на място находки, които не са им цел – върхове от копия, фрагменти от стрели. Като цяло обаче всички иманярски акции завършват с похабяване на културни пластове и съсипване на неметалните образци – древна керамика например. Районът трудно се контролира и поради факта, че в много от селата живеят по пет-шест възрастни хора и иманярските разходки остават незабелязани. Районът около Турян от години е посещаван от иманяри заради стария римски път в околността. Аматьорите човъркат вандалски около все още съхранените остатъци от сгради. Обикновено са на групички от по двама-трима души.

Интересен е фактът, че през 2014 г. иманяри, овчари и ловци бяха заснети на фотокапаните за мечки в Смолянско. От РИОСВ - Смолян не дадоха подробности за иманярските кадри, но предупредиха, че фотокапаните са с камуфлажно оборудване, не се виждат в гората, а наблюденията с тях ще продължат.

„Несметните богатства" край Шилнестият камък и Енихан баба

Една легенда за несметно богатство от римско време е все още жива в селата Баните- Белев дол, Кръстатица и Малка Арда. Това е Шилнестият камък в местността „Врапово". Преданието се носи векове наред. Римски владетел казвал, че толкова много злато има тук, че дори и конете ще се подковават със злато. Местността край Шилнестия камък не е проучвана от археолози. Говори се, че около скалата са зарити златни сечива и инструменти. Досега никой не е успял да открие златото, въпреки многобройните опити. Набезите на иманяри също били безуспешни. Тези, които са по-страхливи, дори и не помислят да търсят, за да не ги споходи нещастие.  Местните се надяват богатство да бъде открито от археолозите, а не да бъде плячкосано при  иманярски набези.

Магнит за иманярите е и мистичният родопски връх Свобода, наричан още Енихан баба и Момчил юнак край село Давидково. Открай време той се смята от населението за свещено място. През 2008 г. екип от археолози открива в района множество останки от керамични съдове. При разкопките си в община Баните археолозите намират съкровище, но на километри от върха. То е от 79 монети и вероятно е било в кожена кесия. Открито е в култово място в местността „Чуката" край с. Гълъбово.

Това кара иманярите да станат още по действени в района. Намирани са много тракийски и други монети от IV в. пр. н. е. „Според тях, щом Енихан баба е бил такъв голям владетел, не може да не е имал и голямо богатство, и копаят ли, копаят",  посочват местните хора.

Дамянов не  изключва възможността и археолози да консултират иманярите заради ниските заплати на научните работници.

Едно-единствено дело след безброй акции в последните години

Едно-единствено дело за иманярство бе образувано в последните години в Смолянско. Само преди дни Окръжна прокуратура внесе обвинителен акт срещу 35-годишен мъж за откриване, държане и опит за отчуждаване на културна ценност, което представлява и археологически обект. Обвиняемият родопчанин бе предаден на съд за това, че е открил и държал три антични монети-две римски и една тракийска, които впоследствие се опитал да отчужди. Той не е осъждан и е безработен. Преди година мъжът си закупил металотърсач и започнал да обикаля в района на златоградското село Ерма река, за да търси антични монети. Уредът бил поръчан по обява в интернет и реагирал на наличието на метални предмети на дълбочина до 40 см под земята. Родопчанинът попаднал на три монети–две сребърни и една месингова, които искал да продаде. Първоначално намерил купувач, който му предложил 1 000 лева, но сумата не го удовлетворила и сделката не се случила. При втория опит за продажба–за 8 000 лева, монетите били иззети от полицията.

Експертизата показала, че двете сребърни монети са римски - сечени по времето на Октавиан Август и Марк Антоний, а месинговата е тракийска. Стойността на първите две е общо 1 200 лева, на третата–150 лева.

Иманярските нашествия няма да спрат. На проклятия никой не вярва, особено когато става въпрос за пари.

24smolian.com

На снимката: Иманярски изкоп до стена на крепост край смолянското село Гела