Родопите - кварталният магазин за бедния грък

Търговци: Пазаруват всичко, но няма с какво да „заковем" богатите гости

Жельо МИХОВ

 „Пълно е с гърци по време на пазарния ден в Кърджали. Същото е и по другите тържища в региона. Тогава наистина са повече, но не липсват и през делнични дни. Коли с регистрации от Комотини могат да се видят по всяко време. Може да се каже, че вече се забелязва ефектът от отварянето на „Маказа", въпреки че това не са „онези" гърци от Солун надолу. Тези са по-нашенски-и по манталитет, и по възможности", коментира собственик на склад за фураж на кърджалийския Пазар на производителите. По думите му, най-силните продажби са именно в съботния ден, когато обектът му е посещаван и от много жители на пограничните райони на южната ни съседка.

Гърците вече използват региона на Източните Родопите като квартален магазин, посочват търговци. „Разстоянието е 70-80 километра до Кърджали, до Кирково им е дори още по-близо. Ако нещо там струва 20 евро обаче, тук е 20 лева. Прави се пълно зареждане за дома-от пакети с тестени изделия в огромни количества, до месо и напитки. Пазарува се със стекове. След седмица-две, месец отново са тук. Прибират се с пълни багажници. Правят си една разходка и спестяват половината от парите, които биха похарчили у дома за същото", казват служители на големи хранителни вериги в Кърджали.

Големи обороти отчитат и магазини и складове за строителни материали и ВиК асортименти. Според търговци, клиенти от района на Комотини оставят средно по 500-600 лева. „Зареждат се всякакви части. Повечето от хората се готвят са ремонти на къщите си. Търсят се фаянс, теракота, тръби, всичко", споделят търговци.

„Имаме поръчки от гръцки клиенти, караме им безплатно стоката до Комотини и района. Наскоро имахме клиент, който купи мебели за 15 000 лева. Обзавеждал втория етаж на къщата си. Разстоянията не са пречка, границата вече също, за да въведем услугата за безплатна доставка и монтаж, както е за клиентите в региона", коментира собственик на мебелна къща в Кърджали.

Щом бизнесът на комшиите изрева, вървим в правилна посока?!

Бизнесът в Комотини и Ксанти поиска правителствена намеса, за да спре „незаконната" търговия и изтичането на капитали от Гърция в България през граничните пунктове „Маказа" и „Златоград".

„От икономическа гледна точка ние вече сме голи, парите „избягаха" в България", емоционално коментира шефът на Търговската камара в Ксанти Стелиос Мораитис. Процентът на „нелегалната" търговия след отварянето на граничните пунктове достигна застрашителни размери, отчитат от камарата.

„Взехме всевъзможни мерки, но не дават резултати. Картината в Ксанти, Комотини, цяла Тракия, е тъмна. Политиците трябва да проумеят, че местната икономика се  крепи на частната инициатива. Трябва да ни се помогне, за да не стане по-зле през 2016 година. Трябва правителствена намеса, за да има просветление. Изпълняваме европейски програми, но само това не стига", твърди Мораитис.

Председателят на Търговското сдружение в Комотини Кики Констандиниду пък се оплака пред гръцки медии, че сънародниците му купуват даже булчинските рокли от съседна България.

„Трябва да пресечем тази практика. Дори и едно евро да е, трябва да остане в нашите магазини", призова бизнесменът.

Един от опитите пък да се спре евтината родопска инвазия бе преди няколко години, когато от гръцка страна въведоха забранителен режим за преминаване на ГКПП "Златоград" от бусове с тегло над 3,5 тона. Това доведе до блокада от страна на търговци от Златоград, Смолян и Кирково на границата. Тя обаче не попречи на жители от района на Термес и Ксанти да продължават да пазаруват в магазини в родната част на Родопите

Гръцкото евро измести турските надписи по магазини

Гръцките надписи надвиха и дори постепенно изместват тези на английски и дори на турски в Кърджалийско. Инвазията започна с първите посочени дати за пускане в действие на граничния пункт „Маказа" и се засили вихрено след като заветната „Врата към Беломорието" бе отворена на 9 септември 2013 година. Търговците в региона бързо влязоха в час и сега почти няма рекламна табела на обект, където да не личат надписи на гръцки език.

„Собствениците на заведения и хранителни магазини бяха едни от първите, които се ориентираха към гръцките клиенти. Последваха игрални клубове и хотели, а сега дори на сергиите по тържищата в региона има надписи на гръцки", коментират търговци от региона.  „Преди години върху рекламните табели имаше задължително надписи на турски и това донякъде смущаваше гостите на града от вътрешността на страната. Но в интерес на истината бе нещо нормално, предвид огромния брой изселници, които започнаха да се връщат за празници при роднини след началото на демокрацията. Сега едва ли някой ще се учуди, че турският се измества от гръцкия. Въпрос на икономическа конюнктура и търговска гъвкавост", посочват бизнесмени от региона.

В магазини в Кирковско пък отдавна са заложили и на персонал, владеещ гръцки език.

Като нашенци, но със заплати и пенсии във валутата на ЕС

Отварянето на „Маказа" нарои всякакъв калибър складове и магазини в областния център Кърджали. Увеличи броя на хотелите и заведенията, както и на игралните зали, за които пък гърците изреваха, че рекламните билбордовете всъщност разпространяват заблуждаваща информация. Според гръцки медии, подканящите с печалби „казина" са си обикновени комарджийници с „едноръки и други бандити", а богатият грък може да се наслади на истинско казино едва след като е прекосил областите Кърджали и Хасково и се озове в Пловдив.

„В интерес на истината, ние почти нямаме какво да предложим на богатите гости на града. Кърджали не може да надскочи нивото си на един провинциален град, поне що се отнася до забавления. Това е. Бизнесът тук може да разчита на бедните комшии от района на Комотини, които в болшинството си не се различават от почти всеки земеделски производител от Източните Родопи, освен с тази разлика, че оттатък границата валутата е същата като в най-развитите икономики в ЕС и в по-голямо количество, отколкото в сметките на родните стопани. Рядко гост от тази част на Гърция ще отседне в хотел в Кърджалийско защото той идва, за да пазарува двойно по-евтино и да се прибере. Източните Родопи са като квартален магазин за комшиите ни. С това, поне към този момент, трябва да се задоволим. Не са редки и случаите, в които клиенти от селата се пазарят за стоки, за които нашенци не смеят защото са просто на дъното като цена", прави анализ на икономическата обстановка след отварянето на „Маказа" търговец от Кърджали.

Някои търговски обекти, стъпили в региона, дори затвориха врати след тръгването с „голямата кошница" в очакване на богатите гърци. „Бяхме принудени да преустановим дейност в Кърджали. Заложихме на огромния трафик към „Маказа" и клиенти от пограничните населени места. Отворихме обект на възлово място по пътя за границата. Успяхме да издържим няколко месеца и ръководството на веригата в София реши, че не си струват огромните разходи и затворихме. Стъпването ни тук бе именно заради граничния пункт и близостта с Гърция. Оказа се обаче, че това е идеята и на нашата конкуренция, а в Кърджали вече има редица магазини в бранша", споделя управител на кърджалийския клон на национална верига, свързана с изработка и продажба на мебели.

Бедни гърци, но и евтини плажове

„Идваме със съпругата ми често до Кърджали. За час сме тук, за два пазаруваме и си тръгваме. Да, евтино е. Това е, което ни привлича. Ако тук е един от най-бедните райони на страната ви, нашият пък е най-бедният в Гърция. Издържаме се главно със земеделие, но положението при вашите стопани май е доста по-зле. Вашите цени ни помагат в кризата, нашите евтини плажове и условия за почивка пък помагат на вашите хора да си прекарат добре на морето, което е на малко повече от час път. Мисля, че има полза и за двете страни", описва може би най-точно икономическите изгоди жител на Комотини, дошъл за поредния пазарен ден в Кърджали.

24rodopi.com

На снимките:

Не се пропуска пазарен ден в нито един от общинските центрове, а на кръговото на пазара в Кърджали се окупират всички свободни места;

Дори продавачите на кюфтета и кебапчета заложиха на реклама на гръцки