Чупим пейки, крадем цветята в парковете - какъвто електоратът, такива и политиците!

Поредните избори отминаха, както и еуфорията около тях. Но ние сме си същите, продължава плюенето върху народните избраници и колко сме недоволни от тях. А същите тези политици са част от нас и нашата народопсихология. А пейзажът навред е обърнати контейнерите за смет, разхвърляни боклуци по улиците, изпочупени кошчета и пейки, съсипани спирки. И за всичко това не сме виновни ние, а управляващите!? Най-лесно е така, друг да носи отговорност. Иначе охотно говорим как е в Европа, където сме и ние. При нас не може да се разчита на гражданско самосъзнание, а само солени глоби могат да спрат тези вандалщини. Но и институциите, потопени в бюрокрация, нищо не правят, никой не подава и сигнали. И така само си констатираме какво е и нищо повече.

Принципът „У нас да ми е уютно, навън не ме интересува"

В иначе спокойния Смолян човек може да се натъкне на какви ли не гледки, които тотално могат да объркат представите  за възпитание и култура. В същото време в социалните  мрежи  и по кръчмите се плюят упорито всички институции, че не били направили това и това, че било мръсно, имало кучета, кошовете били препълнени . Двойствената природа на нашенци е направо очевадна. Едно говорят пред хората, друго вършат, когато са сами. Междублоковите пространства са станали като клошарски складове – има какви ли не боклуци. Кашони, повредени детски колички от времето на соца, торбички с пръст, хладилници, перални, телевизори, пейки, буркани и какво ли още не. Обаче ако влезете в домовете на същите тези хора, които са стоварили боклука около избите си и междублоковите пространства, ще видите колко е подредено, чисто, ремонтирано. Принципът е у нас да ми е уютно, а навън не ме интересува.   

С една разходка из града веднага се набиват на очи повредените, смачкани или липсващи кошчета за боклук. Където ги има все още здрави, са препълнени с чантички със смет, които трябва да се изхвърлят в контейнерите. Още по-грозна гледка е когато кучетата и котки изваждат боклука на тротоара, за да търсят нещо за ядене. И в Смолян, както в София, започнаха да хвърлят от терасите си боклука. Вървейки си по тротоара виждаш разпръснати боклуци от обелки от картофи, тоалетна хартия, фасове и какво ли не. Не се знае дали в този момент не е минал някой и чантичката с боклука не му се е стоварила върху главата. Този някой няма да се оплаче, разбира се, и ще обвини институциите за това, че не са възпитали този, който е хвърлил боклука.    

Силата на ритника по собствения задник

Подпийнали тийнейджъри с ритници демонстрират мъжката си сила върху кошчетата, спирки и пейки. Преди време дори бяха хвърлили пейка в реката. Около контейнерите за боклук се оставя хляб и друга храна, за да си похапнат  уличните кучета и котки. Да не говорим, че от други общини стоварват още лаещи четириноги, защото си имаме малко в града. Всеки гледа да изхитри другия и да прехвърли проблема от болната на здравата глава. Не са ли така и политиците ни?! През летния сезон, който наближава,  зачестяват случаите на нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци, както и голямо количество треви и клони в съдовете за битови отпадъци в Смолян. Масово в бобрите се изхвърлят отпадъци от керемиди, вар, тухли, парчета фаянс и др., които увреждат съдовете за смет и затрудняват работата на сметосъбиращите машини, които също търпят аварии от претоварването. Работниците по чистотата също се оплакват от свръхтовар на кофите, като често се налага претъпкани със строителни отпадъци кофи да се вдигат с помощта на багер. Сериозен проблем се очертава и с отпадъците от треви и клони. В някои части на града се изхвърлят голямо количество окосена трева и части от дървета. Да не говорим, че дори се изхвърля в контейнерите и оборска тор.  Но тук пак важи принципа, аз да си оправя моето, пък друг да му мисли после. Хитреците не си дават сметка, че изхвърляйки строителни и зелени отпадъци се изпълва обема на кошовете за смет и по този начин няма място за боклуците от бита. Образуват се минисметища около бобрите и се  замърсява околната среда. Там играят и нашите деца, а да не говорим, че имаме претенции и за туристически град .

През зимата пък металните съдове са  пълни с пепел и сгурия . Въпреки надписите и указанията, че в металните кофи трябва да се изсипва само отпадъкът от отопление на твърдо гориво,  заедно с пепелта се изсипват и отпадъци от бита. Освен това, до всеки „пепелник" има и съдове за битови отпадъци. Вик в пустиня остават призивите да се преустанови тази практика. Никой не подава и подобни сигнали, защото почти всички извършват тази дейност. Други пък приемат за нормално да пълнят с какво ли не кошовете, а после дори и ги палят.

Безразборното изхвърляне на битови и строителни отпадъци по принцип е забранено.

През годините назад община Смолян, съвместно с почистващата фирма, са разчиствали  десетки нерегламентирани сметища, както и участъци, в които са изхвърлени строителни отпадъци. Няма обаче заловени, няма и наказани.

Преди време каскадата на Новия център в Смолян осъмна изрисувана с графити и с хвърлена вътре в нея пейка. От общината призоваваха гражданите да подават сигнали за подобни вандалски прояви. Същите тези вандали трошат и детски площадки. Отново няма сигнали, никой нищо не е чул и видял.

Община Смолян обяви и традиционната кампания за пролетно почистване на града и Общината. Какво показва практиката ? Масово се крадат и посетите пролетни  цветя. Корените се използват, за да си украсят родопчани вили, къщи или тераси.

С нашето бездушие и двойнствен морал не осъзнаваме, че нанасяме вреда на самите себе си. От нашите данъци са закупени и направени пейки, контейнери, кошчета, цветя. С това наше безхаберие се нанася и щета на бюджета.   

Всички тези случаи могат да се определят като примитивизъм, простотия и безхаберие, за които плащаме всички. В същото време с охота коментираме как е в чужбина. Там тази простотия я няма, а и само да посмееш да хвърлиш фас на земята ще те глобят веднага. Когато отидат в чужбина да работят, нашенци веднага се приспособяват към правилата на живот там, но интересно, че в родната си страна и родния си град не са такива. 

В този смисъл няма за какво да се сърдим на политиците ни, те са си наш продукт.

Както ние гледаме да изхвърлим от терасата си боклука и да не ни види никой, така и те, когато влезнат във властта започват с далаверите и комбинациите. 

"Европейци сме ний, байно, ама не чак дотам". Това безсмъртно възклицание на Алековия герой Бай Ганьо буди дълбок размисъл и днес. Кое ни е европейско? Битът ли, съзнанието ли, работата ли или заплатата, която получаваме за нея?

Ако не променим народопсихологията и мисленето ни ще се въртим в омагьосания кръг избори, гурбет в чужбина, демографска криза и продължаваща мизерия.

Николай Михайлов

24smolian.com