Малкият кмет: Ние сме диреци, в които всеки си чеше гърба

Личи, че е измито. Но не толкова. На третата плочка на пода в хоремага лявата маратонка залепна. Наоколо има малки парченца стъкла. По зеления им цвят установяваме, че са от бира. Това се потвърждава и от продавачката. Питаме как да я наричаме-сервитьорка или барманка. Тя не отговаря. Само вдига рамене. Не знаела как се нарича персоналът в хоремаг. Искаме цигари. Няма. Шефката не зареждала-трябвало лиценз. Няколко бири обаче се намират.

-Кой е началникът?-питаме.

- Кметът! - е отговорът.

-Защо не бачка тук?

-Защото заведението е на друго име, за да не попадне в конфликт на интереси!

-А такива има ли?

-Не знам, аз само отварям бирите.

Селото е осеяно с дупки, но пред кръчмата асфалтът е нов. Срещу нея има храм, също нов. Само баня липсва и трите постамента щяха да са налице-душевност, душа и пречистване. Но пък бира бол, също и кмет.

Пълният текст – в новия брой на „Родопи voice“

24smolian.com

И още по темата:

Селският кмет носи на обиди, носи пенсиите, цепи дърва, купува лекарства;

„Проблеми много, парите малко” умножено по 521 в селата;

Милиони в лева и… обелената кожа по гърба