Пълно изтрещяване в режим: Пий една ракия, направи една… магия

Народът е изтрещял. Все по-често ще чуете тази реплика, която произлиза от същия този народ. Най-търсената информация в Смолян е кой е починал и по колко пъти на ден бие камбаната „за умряло”. Има и комични ситуации. Възрастна жена се качва в автобус и гледа друга жена, която държи два карамфила. „Прощавате, кой е починал?”, пита с любопитство възрастната жена. Другата й отговоря троснато: „Не я познавате” и така разговорът приключва. Пак с ирония,  известен смолянски зевзек е нарекъл таблата с некролозите „нашенският фейсбук”. И е така, разхождайки се по главната улица ще видите хора вперили очи във въпросните табла и цъкайки през зъби да казват „кога пък умря, вчера го видях”.

В спокойния Смолян апатията, безвремието и отчаянието обхванало хората, се оказа бомба със закъснител. Бомбата избухна в злоба, агресия, клюки и мръсотии.

Някои дори прибягват до магии, за да си отмъстят.

Омагьосват семейството на този, на когото искат да си отмъстят. Преди ако това беше смешно, сега е факт. Много често в социалната мрежа хората питат : „Знаете ли жена, която да лее куршум?”, „При кой свещеник да отидем да ни чете Киприянови молитви?” или пък „Кой ходжа разваля магии?”. Една жена сподели, че е намерила пръст пред входа на жилишето си, а друга в мрежата й отговаря, че това е пръст от покойник и магията е много силна.

Ако се загледате, хората преминават като сенки и зомбита по улиците, или пък ще те огледат злобно, от което ти става страшно.

Народопсихология

Дори и психолози вече не свързват тази злоба и агресия с бедността, а с нашата народопсихология. Да завиждаме на другия, да му направим „мръсно”. Той заема  голяма длъжност, виж го каква кола кара, а пък жена му да видиш, децата му с какви пари разполагат… Клюки от подобен род ще чуете ежедневно.

Псувните пък са ежедневие. Псуваш, докато с колата си отиваш на работа, защото някой те изпреварва, защото няма къде да паркираш и както се казва от сутринта ти тръгва накриво. Псуваш, че ти тежи работата, че като вземеш заплата и се разплатиш не остава нищо и не ти стига. Изобщо цял ден си псуваш и като се прибереш го отнася семейството ти. И докато се карате с жената по телевизията съобщават за поредно увеличение на ток, хранителни продукти и как времето ще се застуди и изобщо ти идва да убиеш някой.

А домашното насилие, и на него никой не обръща внимание. „Да се оправят, те са си семейство”. Това изречение ще чуете най-често от съседите. А докато се „оправят” жената може да умре от нож или от побой. И после, после ще търсим причините и ще описваме, че скандалите са били чести. Как се започва, мъжете давят мъката си в алкохола, но и за него трябват пари. Е, ще се намери кой да те почерпи и то най-вече в гаражни кръчми. Други се събират в къщи и започват да пият, за да избягат от комплекса, че не могат да издържат семействата си. Разгневени съпруги, които се чудят какво да сложат на масата за вечеря или как ще платят тока, за да не го спрат изливат цялата си жлъч върху половинките си. Те пък от своя страна обезверели се нахвърлят върху жените си и се стига до побоища. Насилието е до нас. Честа гледка е и в Смолян майки да бият децата си по улиците, защото искат нещо. Без да се усещат жените изкарват неудачите и трудния  си живот върху чедата си. Но така започваме  неосъзнавайки да възпитаваме и децата си в насилие. И ставаме последователи на закона на джунглата по-силния изяжда по-слабия.

Голяма част от родопчани пък виждат Божията намеса във всичко, което се случва.

„Вижте и Господ вече не ни иска.

Всичко е ненормално – тези наводнения, катаклизми, всеки ден хора се самоубиват, няма човещина, няма обич. Не търсим Бог и станахме лоши”, споделя възрастна жена, която влиза в храма, за да запали свещ.

Тези пък, които не се интересуват от силите свише, са се свили, както се казва, в „черупките си” и са се лишили от всякакви удоволствия, които преди години са си доставяли.

Докато търсим причините за всеобщото ни психясване и агресия около нас стават самоубийства, скандали, брутални убийства, побоища. Тази апокалиптична картина е част от живота ни. Медиите ни заливат с подобни случаи, които вече не можем да възприемаме, но които се случват и със страх си казваме: „Дали утре, аз, няма да съм поредната жертва на някой луд?”.

Фейсбукът на гнева

Най-странното е, че Фейсбук  се превърна в трибуна на нашия гняв, злоба и агресия. Неграмотно написани мнения и коментари в мрежата пълни със злъч и неприязън. Там тези въпросните се изявяват перфектно и намират последователи. Публикуват снимка, хем плюят по управляващите, хем изразяват гражданска позиция и хем ще ги забележат. Чрез социалната мрежа се избиват комплекси и се осъществява един вид собствена психотерапия. 

Там лесно с едно блокване приключваш дебата. Никой не знае колко си беден и нещастен и безпаричен, просто си някой, коментираш, изказваш мнение, представяш се за какъвто искаш да си, казват психолози. 

Не само тежките битови проблеми тотално рушат ценностите, а и злобата. Вместо тази енергия да се използва, за да се реализира човек, да си потърси по-платена работа или друг изход от затрудненото си положение, повечето предпочитат да мразят другите, да ги обиждат и да им правят „мръсно”.  

Страшно е да се живее така. Вече е късно и да търсим причините и да променим нещо. А, най-страшното е, че свикнахме с агресията, злобата и помията, която ни се излиза ежедневно докато не се окажем жертва на нея и после някой да ни гледа лика на таблото за покойници. 

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Навсякъде в Смолян и кварталите по всевъзможни места се лепят некролози. По ирония на съдбата хората най-много се спират пред тях

-За да се направи мръсно на някого вече се използват и методи от Средновековието