Общество в режим офлайн: Фейсбук бунтари – наведени, нацупени…

Ние сме винаги недоволни. Недоволни сме от миналото, недоволни сме от промените, от съседа, от инфраструктурата, от управляващите, от здравната каса, от полицията, от себе си. Може би има защо да сме недоволни. Държавата ни съвсем не е пример за подражание, но когато има нещо, от което си недоволен - пребори го, промени го, направи го по-добро. Но ние сме търпеливи и до колосални, разтърсващи мерки не се стига.

Поредните избори отминаха. Но ние сме си същите, продължава плюенето върху народните избраници и колко сме недоволни от тях. А същите тези политици са част от нас и нашата народопсихология. Ако попитате някой от плюещите защо не се е кандидатирал за властови позиции, той ще ви отговори, че не му се занимава, отговорно е, влизаш в разни схеми…

Затова най-кеф е да плюеш.

Имаме си кръчми и социални мрежи, където се плюят упорито всички институции, че не били направили това и това, че било мръсно, имало кучета, кошовете били препълнени, изпочупени кошчета и пейки, съсипани спирки. И за всичко това не сме виновни ние, а управляващите. Най-лесно е така, друг да носи отговорност.

Двойствената природа на нашенци е направо очевадна. Едно говорят пред хората, друго вършат, когато са сами. В социалните мрежи и в кръчмите се изказват вещи по всички проблеми, дават акъли, дори си разменят пишейки обидни реплики, за да покажат какви общественици са. Когато са на няколко ракии като ги слушаш можеш да съжалиш, че не са станали политици да ни оправят държавата и общината. Но ако сте били на една маса по време на тези дебати, след няколко питиета, на следващия ден положението е различно. Ако се срещнете те са тихи и кротки и все едно не сте били заедно предната вечер и все едно подобни разговори не са се водили.  А пък социалната мрежа е истински рай за тях. Там и тролски профил могат да си направят и да си отмъстят само както те си знаят, и да обиждат , и да плюят и най-важното никой няма да установи самоличността им.  И след това мощно плюене и хвърляне на помия онлайн срещу някой, ако го срещне на живо, ще му каже колко му се възхищава и колко добър управник е.

Във фейсбук страхотни протести стават, мощни с много желаещи, но ако трябва да дойдат на живо да изразят мнението си , няма ги никакви.

Дори изненада беше, че на първия протест на майките в Смолян срещу Стратегията за детето имаше толкова много хора. Коментарите бяха, че когато става въпрос за децата, родопчанинът се активизира. Да, но на втория протест имаше двойно по-малко хора и самите организатори го отчетоха. 

Понеже минаха изборите за европейски парламент и имаше пак онлайн и в кръчмите изказвания, че всички са маскари и няма да гласуват. Обаче тихичко същите, които плюеха намекваха, че ако някой им плати ще пуснат гласа си за него. Ами да, нормално, да им платят, за да имат пари, за да отидат пак в кръчмата да ударят няколко питиета и да коментират какви капацитети са, ако пък намерят и слушатели, това е „черешката на тортата”.

Завистливо племе сме.

Обичаме да гледаме другите и да злобеем, без да обръщаме внимание на собствените си недостатъци. Има твърдение, че истински силният човек е този, който познава слабостите си, но за нас това явно не важи. Вместо да се опитваме да ги преодолеем, продължаваме да сипваме масло в огъня, пък после се оплаквай, че политиката и държавата ни е такава. Факт, но политиците също са хора, и то българи. Освен, че сме завистливи, обаче обичаме и лекото надупване. Обожаваме да плюем останалите нации, а доброволно им се поднасяме на тепсия, изпълнявайки желанията им, стига да са ни изгодни. И като отидем да работим страните от ЕС, веднага придобиваме навиците и привичките на съответната страна. Гъвкави сме. Като цяло народът търпи и негодува само под носа си, защото още от турско робство сме научени, че наведена глава сабя не я сече. 

Ние сме индивидуалисти и там ни е силата, когато действаме поединично, но за дадена кауза да се обединим и да отстояваме правата си, е почти мисия невъзможна.

Осакатяваме се душевно, погубваме идеологията си, огненият живец, от когото са треперели и са се възхищавали толкова други нации. Забравили сме балканското си бунтарство.

Ако не променим народопсихологията и мисленето ни, ще се въртим в омагьосания кръг избори, гурбет в чужбина, демографска криза и продължаваща мизерия.  

И от времето на великия Ботев нищо не се е променило. Думите от стихотворението му „В механата” звучат актуално.

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Най –обичаме да сме анонимни във фейсбук

-С патос коментираме, че някой вандал е изкъртил кошче или е счупил пейка, но ако го видим да го прави ще го подминем