Желанието – в младите, идеите – ги няма, промяната – зад граница

„Не виждам смисъл да остана в Родопите, а и в България“. Тази реплика ще я чуете не само от по-възрастни жители на региона, а и от току-що завършили млади хора. Абитуриентските балове преминаха и тази година, както и суматохата около тях. Сега порасналите ни деца се стягат за чужбина или университетите в големите градове. Така е всяка година, нищо ново под слънцето, както се казва. Много вече са приети в университети в Холандия, Германия, Англия и други европейски държави.

„В Германия ще получа един много добър старт в кариерата си. Стандартът на живот е много висок, а дали ще се върна обратно у дома, не мога да кажа. Със сигурност ще идвам, за да виждам семейството си, но след като завърша не мога да кажа”, споделя едно младо момиче от Родопите. Прието е във висше учебно заведение в Германия. Ще изучава „Компютърни науки и софтуерно инженерство”.

На въпрос какво трябва да се подобри в родния й край, за да останат младите хора и да се завръщат тук, тя се замисля и посочва-регионът не е привлекателен за младите хора.

Желанието е едно-да се живее с европейски стандарт

„В кой век живеете, светът е глобален, искаме да се развиваме и да живеем в развити европейски градове и най-важното да печелим добре, а не като моята майка. Тя висшистка с 26 години трудов стаж на едно и също място и получава едва 700 лв. и то не чисти. Ние не искаме да търпим и да се мъчим как да свържем двата края, да живеем на кредит и да създаваме деца мъченици. Изборът си е наш-в чужбина, може да е трудно, но си заслужава”, категорично е младо момче от Смолянско

Повечето от младите хора изобщо нямат идеи какво трябва да се направи, за да останат в Родопите. Как да се подобри животът им, за да не напускат родното си място. Те живеят с инерцията от годините, натрупана от родителите. Те са израснали с мисълта, че за да просперират трябва да се махнат от Смолян, Кърджали, Джебел, Баните... Информационните технологии им дадоха възможност да опознаят света, да контактуват и да осъзнаят, че тук е тясно за техните души. Те виждат, че който и да дойде на власт бедният си остава беден, а богатият става по–богат. Виждат, че колкото и да работиш не можеш да получиш повече, а още по-страшното „търпи, защото можеш да останеш без работа, радвай се и на нищожните пари, които получаваш, защото ако останеш без работа няма да имаш и тях”. Това са чували и чуват децата ни, докато растат.

 „В нашата държава живееш живот на кредит. Нищо няма да се оправи, ще става по-зле”, пък смята друг млад човек, от Кърджали.

Да, децата ни нямат идеи какво да се направи, за да стане регионът по-привлекателен и те да не го напускат. Не трябва и да им се сърдим. Те нямат идеи, но по-възрастните и то от времето на соца имат.

Постановление №43 срещу „IT село“

Бивш кмет на Смолян от онези години е категоричен, че Постановление №43 на МС е било уникално за времето си и признато като стратегия дори и на Запад. „Преференции за хората, които живеят в планинските райони, по-високи заплати, по-евтини жилища, създаване на инфраструктура в селата и градовете. Помните ли и така наречените младоженските заеми? Ако вземеш 10 хиляди лева и в рамките на три години създадеш две деца, държавата ти ги опрощаваше. Какво да говорим повече! Но сега местната и централната власт работят на парче, четири години мандат и толкова. Гледат дотам, а не в перспектива“, посочва с болка бившият кмет.

Наистина е така, всичко се върши на парче и само на думи. Бизнесът се оплаква, че няма кадри. В същото време, същият този бизнес дава по около 700-800 лева заплати.

Висяща остана и преди години лансираната идея на млад програмист за „ИТ село”. В обезлюдените села да се настаняват специалисти по програмиране, разработчици на софтуер и хора с професии, които могат да се упражняват дистанционно. Тази идея е била сред най-обсъжданите в конкурса „Купи село, създай по-добро място за живеене в България“, който е бил част от кампанията в социалните мрежи на „Купувайте повече български стоки“. Професията на програмист дава възможност за работа, от която и да е точка на света. Необходим е само достъп до интернет и стабилно електрозахранване. В ИТ село програмистите могат да съчетаят с професията си пчеларство и градинарство. Младите хора трябва да си закупят къщи на село, като всеки работи от къщи или от импровизирана офис сграда. Плюсовете на идеята са, че при заселване на голяма група от ИТ специалисти, по естествен път се създават работни места за хора с други професии, поради нужда от детска градина,  начално училище, лекар, частна охрана, кафенета, ресторанти и др.

Реализацията на идеята за ИТ село обаче зацикли, а селата все повече се обезлюдяват.

Млади хора се заселиха преди години в родопското село Гудевица, за да се занимават със земеделие. В обезлюденото селце се бяха пренесли почти за постоянно тридесетина младежи, сред които италианка и испанец. Отглеждаха ценни билки, мурсалски чай, касис, зеленчуци, опитват и с животновъдство...

Единици ентусиасти се мъчат да правят нещо, за да върнат живота на селата и града. На идеите на младите хора тромавата бюрократична машина по администрациите обяснява как не може да стане, а не какво трябва да се направи, за да се получи.

Възможностите не са много за хората останали тук. Време няма и трябва да се действа, защото Родопите ще станат като резерват–красива природа и обезлюдени къщи.

24smolian.com

На снимките:

-Младежите в Гудевица

-Реалността по селата