С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се
сблъскаха с прехода, преживяха купонната система, когато рано сутрин се редяха
за хляб и мляко на опашки. Градът започна и да обезлюдява. Предприятията, които
даваха поминък бяха преструктурирани или закрити. Заговори се за картелни
споразумения, които диктуват заплатите в частния сектор. По-възрастните
родопчани изпитват една носталгия по социализма въпреки тоталирното управление,
репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората
коментират всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с
известна доза „мили спомени“. Точно тези спомени са свързани с евтините цени на
стоките, ходенето на почивка по два пъти и спокойният живот. Явно хората
стигнаха дотам, че покрай битовото си оцеляване забравиха за Държавна
сигурност, за лагерите, за невъзможността спокойно да изповядват вярата си и
невъзможността на пътуват в страните от „загниващия капитализъм”.
Сега единствено се
помни евтинията.
По онова време се живееше в един свят без информационни
технологии, мобилни телефони, съсипващо напрежение. Връзката беше стационарният
телефон, като не си в къщи няма кой да те безпокои, а ако отидеш на почивка-още
по-добре –пълен релакс. Ако решиш да позвъниш на някой чинно се редиш на опашка
в пощата и чакаш реда си за кабинка. Преходът и технологиите ни отнеха това спокойствие,
както и да разполагаш с времето си, да живееш по-спокойно и най-вече с илюзии.
Но светът се развива и по природните закони прави място на новото, което
неизбежно идва.
„Сега е много
по-добре.
Хората могат да пътуват по света, да се реализират, да
печелят добре. Могат свободно да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги
записва кога влизат в храма или пък насилствено да им сменят имената. Ако
искате оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили граждански
брак, а тогава това беше неморално. Както и да се разведеш. Да не забравяме
лагерите, където пращаха ако слушаш „Бийтълс“ и си с къса пола, или пък се
изкажеш нещо срещу първите в държавата. Живеехме в страх“, коментира
47-годишният Христо.
„Родопчани сме корави
и умеем да се нагаждаме
и преди прехода и по време на прехода пък и след него“,
казва възрастен мъж. „Ние сме малък град и се познаваме. Аз живея в „Каптажа“ и
на предизборните срещи моите комшии ходят при всички кандидати. На всички им
викат за теб гласувам, а после в кръчмата ги псуват. Та такива сме си, гледаме
с всички да сме добри, да не се караме с никой, а пък какво ще правим знае само
тъмната стаичка дето ще гласуваме. Може би затова сме оцелели и по време на робството“, отбелязва
мъжът.
Маргарита, която е на 61
години, също не съжалява за онова време. „Имам дете, което живее в Лондон. Мъчно ми е, гледаме се по
скайпа всеки ден, тъгуваме, но вътрешно се радвам, че има право на избор, а не
както нас преди 10-и ноември 1989 г.
Правото на избор е
най-важното в живота.
За мен всичко останало е на заден план”, казва Маргарита.
Според нея ако някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене, младите ще се върнат. Тя недоумява как децата
на политици са в чужбина, а на предизборна среща в Смолян един от тези политици
коментирал, че с добри условия ще се върнат хората от чужбина. Първо да се
върнат децата им да живеят България после да дават акъли на другите. Затова не
им вярвам, възмущава се Маргарита. Това е популизъм, категорична е тя.
Смолянска област се развива и сега по отношение на
инфраструктурни проекти и от европейски
средства. Голяма част от средствата отиват, за да се възстанови вече
съграденото. Сега не се строят блокове и къщи, а се санират. Или пък правиш
периодично ремонти и сменяш дограма на апартамент купен преди повече от 30
години. Сега не чакаме по пет –шест години за чисто нова руска кола, а купуваме
автомобили от Европа, както и да си купим дънки от Кореком.
Сега жалкото е, че
повечето от блоковете не светят вечерта, защото няма хора в тях.
Тръгнали са по света. Сега обаче сме граждани на света.
Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да
живеем в онлайн пространството и да общуваме свободно. Затова и изискванията на
младите хора нарастват с колкото повече информация разполагат.
Младите хора са напредничави и си знаят цената. Те
непрестанно търсят по-добри варианти за себе си и реализацията си. Не ги удовлетворят ниски
заплати и неясни картелни споразумения при работа в частни фирми. Готови са и
да рискуват да оставят близките си, родината си и въпреки трудностите да
заминат в чужбина, където ще бъдат оценени. Други оставят малкия град и отиват
в по-големите български градове, където заплатите са в пъти повече от Смолян.
Спомените запазват онова, което животът не връща. Те ще
изчезнат и с поколенията от това време. Светът се развива и глобализира,
тенденция от която не можем да избягаме.
Николай Михайлов, 24smolian.com
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I