Когато нямаше европроекти, мини - стадиони в пусти села…

„Паоло Роси беше пандизчия. Изкараха го от затвора с временна амнистия от президента, за да участва на Световното в Испания. Годината бе 1982-ра. Тогава се влюбих във футбола. Лошото момче се превърна в „златното момче“ на Италия. Роси ги направи шампиони и стана голмайстор на турнира. Излезе от килията и разплака супер отбора на Бразилия! Тогава обаче футболът бе не пари, а страст“.

Думите са на един родопчанин. Гледал мачове по черно-белия „Юность“ на село, а след това играл на бос крак футбол. Пленен от магията на спорта, от желанието да се победи, от страстта.

Тогава е нямало европроекти, мини-стадиони за десетки хиляди евро, а просто едно селско игрище.

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!

И още от темите в новия брой на вестник №1 в региона:

-Цифрите: Щастие зад граница, мъка в Родопите:

1452-ма с брак в чужбина, 3 610… умират у дома

-Когато всичко бе спорт:

Кръв и чест – по тревата, на улицата, паркинга!

-Много паника и сълзи в окаяно общество:

Вируси, мигранти и изгнаници с носии

-Спорт и музика – страст в „Жигула“-та и с „Юность“

-Фалшивите книжки, цените…

-Учи езици, развивай туризъм, печели… 900 лева

-Масово шиене на маски, бизнес с коронавируса

-Когато светът не бе в телефона

Нямаше затлъстяване, снегът не бе бедствие, шамарите бяха урок…

24smolian.com