Теория на конспирацията: Един вирус надупи друг, роди калинки и суджуци

Нашенецът обича неистово едно нещо. Обича от сърце да… мрази. Влюбен е в подобно душевно безпокойство. За него омразата е като сламката за удавника. Стиска я периодично, а тя от своя страна оставя други свои нюанси върху характера му. Подхранва завистта, алчността, лицемерието, хвърля доволно фураж, за да отгледа в него слугинския дух към големците на деня. И когато все не се получава, то вината винаги се обективизира с нещо или съвкупност от неща, всички насочени целеустремено към неговия опит за добруване.

С други думи, световният заговор срещу нашенеца никога няма почивен ден. В генетиката на балканеца по презумпция почвата е благоразположена за всякакъв вид конспирации. Особено в големи размери относно его и величие, което винаги е било мишена на останалия свят, който всячески се опитва да смаже тоз чутовен изблик на свръхчовешкото.

План „Ран-Ът“

Няма как без него. Всеки го е чувал, всеки е наясно. Но един родопчанин май е най-осведомен…

„Вече съм убеден, че действа план за разорение на България – проектът „Ран-Ът”, казва смело близо 50-годишен смолянчанин. В джоба си къта статия от вестник отпреди 20 години. Четял и косите му настръхвали. Все едно Откровението на Йоан за Апокалипсиса, дума. „Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните, ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… Покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести…“, цитираме го за пореден път.

Един вирус броди из света

Всичко потресаващо в плана вече го видяхме. Поне можем да се похвалим със званието на преки очевидци на рухването на една държава на 13 века. Гледаме постановката от първия ред и дъвчем пуканки. Преглъщаме ги с алкохол от всякакъв вид и градус. Въздействаме звуково при всеки край на поредния акт със скромно оригване, избърсване на устата с ръкав и следваща глътка. Гледаме и цъкаме. Но не участваме.

Други все са виновни.

И така докато един вирус не започна да броди из света.

То вирус ли е да го опишеш? Никой нищо не знае за него, но е страшен. Няма лекарство за него, но пък има излекувани. Поразява наред, но пък 240 народни глави не успя. Едва трима хванаха при затворено помещение. В едно семейство, под един покрив, старите го хващат-младите здрави.

Но иначе морги, трупове, камиони, чували, „ще мрат яко“.

Такива едни заклинания от тези, които уж трябваше да ни пазят.

Айде малко за дупките

Една дупка може да побере много. Изключваме разходите за ремонт на автомобилите, които неминуемо причинява. Тя грабва мъките от реалността. Отразява вечно неслучващото се. Като Чистилище, макар и с мръсна, кална вода, макар и с мръсните номера, които може да спретне. Като Чистилище за греховете, но тук, на земята. И в този ред на мисли, какво сторихме толкова, че трябва да бъдем тъй наказвани? Защо все изкуплението трябва да идва с един пръст асфалт върху поредната дупка, докато улицата не заприлича на закърпено прастаро родопско одеало?

Изкупление, което бива отмивано от сълзите на първия дъжд…

Често срещано явление във всеки град, изобщо във всяко населено място. Пътища-трагични.

Мъката на един народ, поразен иначе от вирус.

Калинки ядат големите суджуци

Няма такава държава, няма такъв народ.

Не, не е послание, слоган на една все още неосъществена партия. Една от 400 и кусур други, които напъплиха като калинки из зелените простори на Отечеството ни.

Като заговорихме за калинки. Това насекомо придоби толкова негативна конотация, колкото точки няма оригиналът по крилата.

Калинки, суджуци, неандерталци. Жаждата за власт и всеобщото недоволство бълва ли бълва. „Всичко лъже и краде, ама другите са виновни не и управляващите, защото те приемат законите, в които никой не вярва. Защото са правени от хора, в които доверие няма и десет на сто от народа. Погалване, милване, хрантутене единствено на държавните чиновници и…“.

Мнение от ядосан родопчанин.

Когато се заговори за рекета с 4 тона суджук, един партиен велможа изгоря. Доколко не е ясно, защото темата потъна в преизподнята на забравата. Както всяка подобна, охарактеризираща тази малка държава, нейното управление, потенциал, капацитет, бъдеще.

А калинките? Те са толкова красиви. Принципно. Точки нямат, но всичките са достойни за победителки в конкурси а ла „Мис Разум“, „Мис Крака“, „Мис Гащи“ и т.н. тъпизми.

Факт е обаче, че те получават големите суджуци, разбирай-възможности, не нещо друго, мръснишко.

Опортюнизмът като всенародна религия

Нашенецът не бил отборен играч ли? Изключителен индивидуалист?

Няма такива филми.

Неговата религия е опортюнизмът. Независимо дали се кланя в джамия или пали свещ в църквата. Той се ядосва в хола си, до безобидното бедро на жена си, но навън кряка в общия хор на мнозинството. Като го облъчат малко и мисирките и край-хулю-хулю до гроб!

Страх го е от собственото му мнение, а уплахата е забитувала в ежедневието му още от прастарото тоталитарно „Не е за телефон“. Още от тогава него го е страх дори да пръдне по жицата. Да не би да стигне миризмата до началническите уши…

В огледалото

„За кого да гласуваме? Всичките са маскари. И едните, и другите, няма смисъл“, и като рече тъй, по Ганьовски, гледа да се напие в неделния изборен ден.

Добре дошло за резултатите. Малко будали-малко проблеми, много будали-много проблеми. Като девиз за всяка партия. К`во ще се занимават с мнозинство тулупи?

И нашенецът не излиза да гласува, защото няма смисъл. Всички са калинки, гладни за суджуци. Никой не може да ги замести.

Защото той вижда собствения си образ в огледалото. Той подсъзнателно знае всички свои кусури и е достигнал до извода, подсъзнателно, че те са част от менталността и на бъдещите жадни за власт.

Демек-аз съм Суджуклиев, пък те ли не?!

И един вирус като надупи друг…

Гадно се получи у дома. Един световен вирус срещна българския. Кой кого надупи не е ясно, но пък си създаде потомство. Възможно е и пари. Едни ще станат по-богати, други още по-бедни. Но опортюнистите са свикнали.

Короната се отчая от България. Дават ни за пример. Останалите в Европа, заради показателите ни. Заразени-смъртност.

Вирусът закъсня. Нашенци си измират ден след ден, а държавата ни е в челото по смъртност. Не успя да удари така, както в други общества с развити здравни системи, които поддържат дори хора с по 10 придружаващи тежки заболявания. Ние не можем да опазим тези хора. Както и баба Гинка, която е бита заради пет лева в дома си, а после се изсипва цялата власт, барабар камерите в селото й, за да засвидетелства нещо си.

Родният вирус взе толкова жертви за последните 30 години, че за другия не остана.

***

Но всичко, мили приятели, е просто една теория на конспирацията. Че все някой ни мисли лошото.

Не, не, тук е радост, възход, покоряват се връх след връх. Топ сме, да знаете!

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Ричард Ран и Роналд Ът

-Тегоби от реалността

-Всеки може да насочи стадото, то няма собствена воля