Шествието за буквите
Цветелина Бориславова стана Почетен гражданин на Чепеларе
Кметът Мелемов: Честит 24-ти май! Поклон пред всички Вас, съвременни просветители!
Делян Пеевски: Със силата на словото започва всяко ново начало! Честит празник на българската писменост!
Тъжното: „Върви народе…“ - по строежи, възроден от шкембе и бира…
Тиха утрин. Както всички тихи сутрини в блока.
Съседката си прави кафе на зазоряване.
Комшията кашля в цигарено пробуждане на дробовете. Усилва се
при навеждане.
Започват писъци…
Викове…
„Затвореното“ в себе си общество не реагира. Иначе за храчка
на улицата сезира медиите.
Една жена пищи, погната от сина си. Кълцана с кухненския
нож.
Два удара. В черния дроб и тила. Рани по лицето и ръката.
Струполява се на етажната площадка, оплискана с кръв.
Малко по-късно умира.
Убиецът е синът й.
Чакат го до 20 години затвор.
Хиляди
Хиляди разделени семейства предопределиха развитието на едно
цяло поколение.
Разделени семейства. В които битието е „от сутрин до вечер“.
Хладилникът и немотиите му предопределят бъднините. Имаш или нямаш.
Трудно е.
За всяко семейство.
Разделено по едни или други причини.
В последно време по едни и същи.
„Като чума е. Хиляди деца растат по този начин. Отглеждани
от един родител или от баби и дядовци. В тях се формира едно същество на
отритнатост. Така се чувстват. Животът е такъв, че занижава контрола. Няма ги
моделите на поведение. Бащата праща евро, но неговите усилия не са видими.
Детето не може да съзре и възприеме силата на семейната общност. В един момент
се получава следното-пари има, не и морал, съвест“, анализира психолог.
„Да, съгласен съм!“
Това изрича един 22-годишен, убил майка си. Разделено от
гурбета семейство. Майката неотклонно до „детето“. То не може да отвори само
хладилника. Не може да си сервира. Спи в едно легло с нея.
Извратено и странно?
Не, това е гнусната действителност. За да защити него, погубва
себе си. Създала е връзката на един социопат, който не може да контактува с
наборите си. Само с…
Виковете
Тя крещи. Рано сутринта. Накълцана от ножа в ръката на сина
си.
Той е прегърбен, дребен, дори с дамски ръце. Има маникюр
като на момиче. Човек на „два шамара живот“, биха рекли кварталните келеши.
Той е свит и необщителен. Не може да се справи сам. Не иска
да направи нищо сам.
Той е погубен без ножа. Острието от кухнята. С него е силен.
Но срещу най-близкия си човек.
Последен вик за внимание.
По 100 си тръгват
100 ученици след седми клас напускат Родопите. Всяка година.
И няма връщане. Във възраст, в която знаят всичко за планината. Чувстват
всичко.
Болно и тежко.
И за тях, и за останалите, които споделят статистиката.
„Демографски срив“, „застаряване“, „недоимък“.
Това предопределя всичко. Но никой не пита каква е
причината.
Тя не е в политиците, а в хората, позволили им да сторят
това.
Едни бягат, други грабват ножа…
Демокрация с шест удара с нож.
Жельо МИХОВ, 24smolian.com
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I