Освен чудовищната инфлация, в страната ни се проговори и за предстояща продоволствена криза. Все още не можем да повярваме, че ще се стигне до нея, но знае ли човек какво го чака. Хиляди декари пустееща земя в страната ни. Жалка и тъжна гледка е, когато пътувайки виждаш забравените ниви, докато сънародниците ни отиват да работят в чужбина по ферми, за да изкарват пари.
По времето
на социалистическия строй насила правеха селяните граждани, а от много години
вече не е така.
Селата с много бързи темпове се обезлюдиха,
всяка
година има и заличени от картата населени места, защото в тях няма нито един
жител. Предимно възрастните хора остават, защото те са свързани здраво с корена
си. Другите напускат, продават селските имоти и купуват в Смолян и в други
градове на страната.
Идвайки в
града обаче, те си
носят колорита на селския начин на живот. Отдавна свикнахме с целогодишния шум
от резачки на дърва. Сега вече не ни дразни, защото цената на тока стана непосилна
за повечето хора. Свикнахме в междублоковите пространства да бъдат складирани
дърва в огромни количества. Пак там са пригодени места за варене на буркани,
приготвяне на печени чушки и друга зимнина. Срещат се и градинки с парници,
където се сеят всякакви зеленчуци. Особено край блоковете срещу стадиона в
Смолян всяка площ е засадена с картофи и фасул. Преди години имаше кокошарници,
гледаха се и прасета, но наводненията отнесоха и животните. Сега са останали
градинките. Пак преди години хората се подиграваха на тези хора, а сега ги хвалят, че мислят за
оцеляването си, защото дойдоха трудни времена.
Селски бит в града
Сеят се
домати, чушки и друг зарзават в саксии по балконите. Косят се ливади, събира се сено, за да се
хранят животните. Поне там, където по кварталите са останали.
Щастливци
са тези, които има възрастни хора по селата. Те гледат животни, сеят, след това от реколтата приготвят
зимнина и подпомагат съществено семейните бюджети на деца и внуци. Те пък всяка
събота и неделя отскачат до бабите и дядовците да им помагат и да напълнят
багажниците на колите с месо, мляко, буркани, картофи и други продукти.
„Купуваме хляб, олио, ориз, брашно, другото си е от село и е екологично, и
знаем от какво е приготвено", казват гражданите от селски произход. За
това пък им завиждат баш гражданите, които трябва всичко да си купят от
магазините, а за качеството на продуктите да не говорим. В един момент тези,
които си нямат село завиждат на тези, които имат.
Завръщането?
Затова и
гражданите търсят селата, там времето е спряло, природата е прекрасна и хората
са истински. Можеш да опиташ домашно приготвено месо, мляко, сладка без ГМО и
подобрители. Никой не избира къде да се роди, важно е да се чувстваш
пълноценен, където и да си. Изкуствено бяха накарани хората да напуснат родните
си места, но по силата на природния закон те се завръщат именно там. Тези,
които останаха, пренесоха начина си на живот, за да докажат, че връзката между
селото и града изкуствено не може да се прекъсне.
Много млади
хора споделят, че се учат да сеят градините на бабите и дядовците им по селата.
„Дойде време да се връщаме по селата. Преди 12 години почина баба ми, а преди
три години дядо ми. Ходихме на село по време на задушниците. А сега ходим да
обработваме градинките. Толкова е приятно, земята те храни, трябва да я обичаш
и се грижиш за нея, казваше баба ми. Ще си стегнем и къщата“, коментира
намеренията си семейство от Смолян.
Може би не
е далеч времето, когато хората ще се завърнат по селата, защото земята ще ги
храни. Освен това там връзката с природа е най-силна. Нещо, което ни липсва в
този технологичен и виртуален свят, в който живеем.
Николай Михайлов, 24smolian.com
Кирчо и кокорчо се стремят към прогонване на младите хора от България гия тъпанари не им дреме за хората
ОтговорИзтриване