„Свободата” бе само дъвки, дънки и филми: П@рно и Рамбо...

24smolian.com/Общество

Слънцето прави последни опити да помилва. Сумрак настава. Недалеч се чува шума от яростното блъскане на вълните о скалите. Ръце протяга нощта, за да сграбчи това, което й е нужно…

Десетки хора се настаняват по столовете, извадени от столовата наблизо.

Почивната станция на „Горубсо” в Равда. Сградата е на два етажа. Дълга като протяжното скърцане на вагонетките, които пренасяха руда през града край Арда.

Стаите-с „русенски” легла, по шкафче до всяко и огромен гардероб. Стол в лагера, в който всяка вечер дават по единствения телевизор „Робинята Изаура”.

Само, че тази вечер е необикновена. Всички са на тревата пред станцията. Телевизор е поставен върху стол, разпъват се кабели, слагат се разклонители и… видео.

Видеоплеър! За незапознатата аудитория, по това време на историята на България, той означаваше:

1.Контрабандист;

2.Беглец;

3.А, общо казано-враг на Държавата.

 

Настаниха се и зачакаха

 

Пусната бе касета. Някакъв мега аматьорски филм. Нещо кунг-фу, нещо американска мечта, нещо с много трепане.

Чуваха се периодично удари върху кожа. Проклетите комари на Равда не оставяха „враговете” на Държавата да гледат спокойно видео. Някой се изкашля, следва-Шшт, тихо бре!

Някакъв мъж показва бойни стойки на лодка и прави удар с крак.

Това беше филмът, но огласен главно със звуковете на аудиторията почиващи-„Ох, ах, леле!”.

Гледане на видео. Алтернативата бе „Робинята Изаура” в стола.

 

„Кърмъзъ баретата Джон“ с най-много фенове в Родопите

 

Зората на Новото време. Свободата започна да се настанява в Родопите.  Тя дойде с никнещите рентове за видеокасети.

Мазета и гаражи се превръщаха в първата самоинициатива за капитализъм.

Стените облепени с картончета и номерации. По тях заглавията на филми. „Рамбо Първа кръв” под №1 във всеки списък. Филм на Тед Кочев. Българин, роден в Канада. Режисьор, пуснал първи кръв на Джон Рамбо. Или „Рамбо-кърмъзъ барета”, както го наричаха във все още обременения от социализЪма Кърджали. Онеправданият боец от Виетнам стъпи първи в Източните Родопи. Показа размах и направи цял един град свои фенове. Отвори пътя на „Терминатор”. Криенето в апартаменти в края на 80-те за гледане на видео вече бе в миналото. Притежанието на устройството бе въпрос на лукс, личен просперитет и бързо „наместване” в демокрацията. По 1,50-2 лева за наем на видеокасета. Телевизията изпадна в безтегловност. БНТ се разчупи и пусна „Завръщане в Рая”. Но всички в Кърджали го бяха гледали вече на видео…

В кино „Орфей” дори направиха отделен салон-Кино-видео клуб.

Пускаха треторазрядни американски екшъни. Боза от класа, но за бившите „лагерници”-наслада.

 

Робин Худ от храстите край блока

 

„Свободното кино ни превърна в герои от лентите. Опашките пред касите за билети за филми бяха огромни. Не можеше да се хване ръка във видеорентовете. Качеството-леш, дублажът-от един човек, обикновено с диалект. Кошмар, но жажда за новото.

Гледахме с аверите от махалата „Робин Худ” в кино „Орфей”. След това настана ад за шофьорите край училище „Димитър Благоев”, разказва кърджалиец.

„Направихме си лъкове и стрели. Завивахме тел отпред, за да летят в права посока. Криехме се в храстите край улицата и като минеше кола-пускахме. Шок! Двадесет стрели върху тенекиите на „Лада”-та. Шофьорът изтърваше волана от страх. Докато един не се изхитри. Спрял далеч, слязъл и ни влезе в гръб в храстите. Такива шамари и шутове и Робин Худ не е ял от шерифа на Нотингам!

Филми, бе братче! От „Робинята”-на екшъни, няма спиране фантазията!”, спомня си кърджалиец.

 

Да правиш пари от Video Home System

 

Правеха се и пари. И то много добри. Имаш видео, намираш касети и пускаш квартала у дома или гаража, където има подходящ терен за повече хора. Срещу определена сума разбира се.

„В нашето село строител напусна работа, за да разшири малката си кръчма. В нея постоянно се гледаха филми. Буквално печаташе пари от зажаднелите за западни продукции хора. Екшъни, концерти на сръбски певци, порно. Качеството на пещерно ниво, ама кой е гледал подобни неща до този момент”, спомня си жител на малък родопски град.

 

42-ри номер крака или немско порно

 

Видеоплеърите са появиха в нашето общество още в края на 80-те. „Опадъчната култура” на Западния свят нахлу под пълна „тайна”. Комшии се събираха при съседа с подобно устройство, символ на просперитет, пък той пъчи гордо гърди. Само, че тихо, да не чуе душманинът. Ведно с капиталистическите екшъни, се прокрадна и порното.

„Как научих основополагащи изрази на немски? От филмите за възрастни”, разказва родопчанин. Отивал най-редовно при свой приятел, за да зяпа филми. Холната секция бил пробита, за да минават кабелите…

„Отваряш долния шкаф, вадиш една възглавница и зад нея-видео. В горния шкаф касети. „К`о ще гледаме?”, пита аверът. Има Чък Норис, „Роки 4” и някаква касета дето пише на нея „Порасналата”. Пускаме последното. Леле, едни мадами с 42-ри номер крака са се разюздали и крещят „Я, я, вунда ба! Шприц ми!”. Те това е езикова култура, натюрлих”, разказва спомени кърджалиецът.

 

Не е отрова, дъвчи, дъвчи!

 

Родопчани гледаха филми в захлас и дъвчеха… дъвки.

„Турбо” превзе пазара. Набързо помете „Идеал”. Детската дъвка на социализма, с картинки на животни, бе заменена с по-добър вкус и… „извънземни” автомобили. Ако идеалката бе 20 стотинки, турбото стигаше до лев и петдесет.

„Възрастните ни казваха, че това е пропаганда и опит да ни тровят капиталистите. В дъвките „Тубро” имало някакви вещества, които целели да навредят на децата. Не трябваше да ги пипаме. А ги продаваха навсякъде. Хора на улицата ги пазаряха. Страшни дъвки! Бяха ми подарили една. Щото била отровна. Значи такава дилема като дете не съм изпитвал. От една страна-страхотният вкус, от друга-това е отрова! И Соломоновско решение-лапнах дъвката, дъвчех, но плюех сока.

Простотия уникална. Падна ми се „БМВ” картинка. Якооо-четири фара, 105 конски сили, вдига до 230 километра в час! К`во говориш!”, спомня си жител на града край Арда.

Берлинската стена рухна и двете Германии се обединиха. Няколко месеца по-късно отидоха като един отбор на Световното първенство по футбол в Италия. На финала се изправиха срещу Аржентина. Спечелиха с дузпа…

Светът не беше същия.

Сега е същото.

Дузпата е бита…

„Родопи voice“