Политическа оргия от архитекти на разрухата

Самуил Крумов/24smolian.com/Лично мнение

Политиката е като оргия. Няма значение от партньорите, дори може с всички едновременно. Съвестта след акта винаги е чиста…

„Фактът, че тази говорилня не служи за нищо друго, освен да бъде баламосван народът, го знаят всички партии… Работници все още вземат изборната бюлетина, пускат я и си мислят, че с това всичко е направено. Казват си: ние искаме да прокънти нашият глас; как не - тогава да си основат певческо дружество. Избирателят е окован от законността. Законността обаче е грубо насилие, брутално физическо насилие на властващите. Изборните патриарси искат да ни съблазнят да приемем това безропотно, искат да замажат, искат да попречат да проумеем какво е законност и какво е държава, а ние през никакви дупки и никакви врати не можем да припарим до държавата“.

Не става въпрос за българския парламент, а за германския Райхстаг. Цитат от размишленията на герой от романа „Берлин-Александерплац“, един зловещ портрет на Ваймарска Германия в края на 20-те години на миналия век.

И едно гадно клише - колко актуално звучи днес, на родна почва.

Политиката е просто оргия на партньори с еднакви интереси. И когато няма нищо съзидателно, тогава започва рушенето. Когато не може да се надгражда, се прави опит за архитектурна промяна на миналото. Разделение и посочване на враг. Ако няма, ще се измисли. Един ренесансов тоталитарен модел. Разделението издава слабостите на едно управление. Немощ, изцедени сили след оргията по интереси.

За народа остава говорилнята и безропотното приемане на случващото се.