Нямало работа ли?! Партията храни, ние… угаждаме!

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Телефонът започна да вибрира. Беше го включил на тих режим, за да размишлява. Потрепери цялото бюро. Като видя номера и изтръпна. Знаеше какво го очаква.

-Да-тихо промълви.

-Алоуу, чуваш ли ме? Ще дойде един човек след малко, това е нашият!-чу директорът.

-Ама, ние, такова, един вече одобрихме за работата-смутолеви.

-Не забравяй теб кой те одобри, партията храни, да знаеш, но не обича самоинициативи-след което връзката прекъсна.

 

***

Жената режеше патладжана по-бързо от обикновено. Беше нервна. А трябваше да приготви вечеря за семейството у дома. Сутринта й изпратиха лоши новини. Бе кандидатствала за работа. Бяха й казали, че е одобрена, дори й показаха кабинета, където ще се труди. Но след два дни получи обаждане, че са се спрели на друг човек. Това „Съжаляваме“, отекваше в главата й. Намръщи се, но не спря с ножа. Патладжаните бяха готови…

 

***

На един започнал работа, 3,6 души в региона остават без препитание.

Анализът на данните в рамките на месец на Бюрото по труда. 186 безработни са били назначени в различни икономически сектори, докато 676 са останали без работа. Най-голям е техният брой във фирмите, свързани с „Услуги“ и „Индустрия“.

Най-трудно за намиране на работа е за хората над 55 години, сочи анализът.

Просто статистика, зад която обаче стоят съдби, хора, сметки…

 

***

„Като завърша и тръгвам за Алемания. Започвам работа в бригадата на баща ми. После първата  кола ще ми бъде „БМВ“, след това ще видим“, споделя тийнейджър от Родопите. Меракът на живота му е да завърти гуми на мегдана в родното село и всички да ахнат и зацъкат „какъв голям човек е станал“.

Огромен брой от завършващите средното си образование в региона имат подобни мечти. Далеч по-малко са тези, които искат да доразвият знанията си в университети. Много труд, строителни обекти, „купища евро“, къщи, апартаменти, коли… Това са житейските мечти на подрастващите в региона на гурбетчиите.

Партийната книжка

Други, от оставащите, пък смятат, че партийната книжка ще допринесе до същото, но без елемента на потта, болките в кръста и несретническия живот в пълни квартири с гастарбайтери, болшинството от които дюлгери в страните от Западна Европа.

„Вече съм активист на партията, после ще добутам до някаква диплома, а след това бавно, полека първо общински съветник, а след това…, знае ли се“, казва набор на бъдещия беглец. Ориентиран партийно, готов на всичко, в главата му се намърдват мисли за имоти, земи, строене, придобити по партийна линия.

Двата мирогледа в един шантав свят.

Партията храни, ние угаждаме.

Ако не…