Троцки и Рокфелер – неосъществената революция

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество/Регион

На 27 ноември 1919 година България получава един от най-съкрушителните си удари в най-новата ни история. Страната е принудена да подпише Ньойския мирен договор, поставил край на участието ни в Първата световна война. От държавата са откъснати територии, хазната трябва да изплаща репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка…

Три години след като българската делегация начело с Александър Стамболийски поставя парафи под унизителния документ, обществото изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

В прокламацията, даваща началото на честването на Деня на народните будители, се казва: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни“. Всяка година младите хора честват 1 ноември, организирайки факелни шествия. Поне до 1945 година, когато празникът е забранен…

Повече от 100 години по-късно в България отново той се отбелязва, ведно с… Деня на вси светии. Хелоуин. Демек, светещи тикви и ученици, превърнали класните стаи в клоунада, някакъв маскен бал. Пътят към него бе постепенно прокарван още с началото на промените. От „червени боклуци“, подскачане по площадите до пълния маскарад в политиката. Така наречен „преход“, който бе белязан все с протести, малки, средни, големи.

 

С какви ли не небивалици в името на всеобщото благо, което бе погълнато и изплюто от неизвървимия преход на голямото пребоядисване.

 

Покрай скандирането „червени боклуци”, недоволните влязоха неусетно в теорията на Лев Троцки за постоянната революция. Не че марксисткият теоретик Лейба Бронщайн (както му е рожденното име) е видял добро от комунизма, поне след „НКВД”-подаръка му от Сталин, ама нейсе-съветски подробности. 

Та, теорията за перманентното недоволство вече се е вклинило в обществото ни. Причината е проста. Народът отдавна не вярва на политическата клика, загуби надежда и в месии, въпреки че продължава да ги търси и се оглежда за тях във всяка новопръкнала се муцуна. Или представена му такава. Обединителното при всички видове и подвидове протести в страната е, че хората искат просто промяна. А вместо това получават бълвоч. Цялата енергия на масата на недоволните произтича от безнадежността, която виждат в бъдещето си. Никой вече не е съгласен на козметичните реформи, на катанеца върху портала на „фабриката за мечти”, на бавните стъпки за подобрение на битието. С подобни приказки ги плакнат повече от тридесет години. Хората просто искат промяна. Не желаят единственият начин да успяват в страната им е да са марионетки в някоя партийна машина или да превръщат десетки мащехи в любящи свои майки зад граница. Искането винаги е било едно-да живеят добре в собствената им страна. Там, където преди над 100 години политици вдигат духа на младите, определяйки празник на народните будители, за да събудят у тях „здрав смисъл за съществуването”. Сега за „будни” се смятат тези, които са успели да се „събудят” и в собственото си гюбре да намерят пътя за поредната далавера на съвремието ни. Някои от тях ги вкарват и в класациите за най-влиятелни личности.

За други остава постоянната революция или пътят зад граница.

 

Тийнът с ферарито

 

„Нашенците имат един основен проблем и той е в заобикалящата ги действителност. Аз лично съм виждал в България 20-годишни хора да карат „Порше“, „Ферари“, „Мазерати“. На Слънчев бряг, в разгара на лятото, с такива е пълно. Особено през уикенда пред хотелите е фрашкано с тузарски автомобили, чиито шофьори са именно такива. Бил съм чужбина и там воланите на подобни возила се въртят от хора с побелели коси, болшинството от които с добре заплатени професии. Те са работили цял живот за подобен стандарт. Някои от тях дори не са знаели почивен ден. А тук стандартите са доста по-различни. Тук „професията” на 18-20 годишни е послушници на заможни родители. Това е проблемът на действителността ни”, смята 35-годишен родопчанин, работещ по думите му-„хобито, което му е станало професия”.

 

Рокфелер и бай Пеньо…

 

Той е американски предприемач. Осъществява революция в петролната индустрия. Още като дете вярва, че ще натрупа много пари и ще ги използва разумно за доброто на човечеството. Превръща се в първия американски милиардер. Наричан е още „най-богатият човек на всички времена“. Един от основателите на Федералния резерв на САЩ – институцията, която контролира националната валута. От друга страна много от дейностите му са смятани за незаконни и неморални. Първите антимонополни дела в историята на САЩ са именно срещу неговата компания „Стандарт ойл“.

 

***

 

Нашият герой пък е от Първомай. Въртял волана на лекия си автомобил в Петрич. Спрян за проверка. Алкохолната му проба отчита 4,11 промила.

Вече е осъден

 

***

 

Започнахме с американски милиардер и достигнахме до чичото с промилите. Какво е общото между двамата?

Рокфелер. Това е човекът с петрола. Нашият рекордьор пък е бил спрян за проверка на улица „Рокфелер“ в Петрич.

В Кърджали си имаме „Вашингтон“, „Пентагона“. Имаме си и своите рекордьори. Във всичко. Сграда, построена от партиен човек, улица, направена заради сградата. Именувана на най-мразения човек във Великобритания след 4 юли.

Имаме си своята сбъдната „американска мечта“. И няколко промила за разкош.

Имаме си тикви на 1-ви ноември, а че дори и целогодишно. Будителите са кът. Имаме една неосъществена „революция“ и хаотичното недоволство, в което всеки е сам за себе си.

На снимките:

-Троцки

-Протести и каручка на улица „Вашингтон“