Вътрешно саниране – Рококо и С2Н5ОН

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

С шеметна скорост обществото ни успя да се раздели на „санирани“ и „несанирани“. Едните могат да подвикват на другите подигравателно „Как е стиропорът, а, държи ли?!“.

Темата от национална, с регионален привкус, взе че се превърна в регионален хоров вик към националното.

Кметовете искат 10-годишна държавна програма за пълно саниране на жилищния сграден фонд. Един от тях дори рече – по милиард на година и сме готови за няколко.

Наистина, колко му е? Да, ама това все пак са панелки, бре! Остатък от соца, а сега го мразим. Милиарди има, ама са за US оръжия. С тях ще се браним от отломките от соца и злите руснаци. Панимаете? Не е някак модерно за соц панелки да се мисли.

„Едно време държавата строеше блокове, тия сега не могат ги облепят със стиропор“, крещи комшията бай Генади. Социалист, оставете го!

 

Стръмният път е правилният

 

„Кой е правилният път?“. Така пита един герой на великия гръцки писател Никос Казандзакис. Отговор: Стръмният.

В контекста на посланието, нека направим едно изкачване в един най-обикновен панелен български блок от соца, подлежащ на саниране, но с недостатъчен брой точки и минал в графата „Резерва“. Разбирайте-следва доплащане във втори кръг. 20 на сто от сумата. Тоест, за 60 квадрата жилище собствениците трябва да платят над 5 бона. За същите пари ще си стиропират жилището и без програми.

Както и да е.

Започваме.

 

Етаж първи

 

Входната врата е подменена. Старата, тежка, „бронирана порта“, тежаща стотици кила, трудно отваряна и затваряна, но пък устойчива на куршуми, е сменена. На нейно място постът е заела бяла, фина, лека, с един шут отваряема. Хората във входа са събрали средства и подменили предишната.

Стълбите пълни с боклуци. От горните някой е наченал почистване, но само до долната площадка, после другият, третият и така… накрая няма кой да доизмете.

Етажната собственост е превзета най-нахално. Някой е заградил половината, отделяйки два от апартаментите.

 

Втори етаж

 

Същата картина. Заграждане от вратата на асансьора до стената. Но пък има постлана пътека между отделените две жилища с третото на етажната площадка. Някак си да звучи като коридор към домовете. Интимно-кокетният характер на това съвременно Рококо, е допълнен със стари пердета, които са увисени на прозорците на междуетажието. Финес.

 

Трети етаж

 

Стари вътрешни врати стоят опрени до стената. Едва се намира ключа за стълбищното осветление. Там никой не е заграждал площадката. Пък и то няма как…

 

Четвърти етаж

 

Експозиция на старите обувки. Ретро музей на „Как се е развивала модата в маратонките през десетилетията“. Всичко е отвън. „И пак ми откраднаха чифт „Пума“, мамка им!“, споделя един от композиторите на изложбата. Пък входът се заключва.

 

Пети етаж

 

Става все по-високо и няма как. Дърва за огрев по етажната площадка. Да няма човекът да се разкарва толкова етажи до мазето, ката ден?! Отваря вратата, грабва колкото му са нужни и влиза. Няколко крачки, по дяволите! Веднъж в седмицата зарежда от избата, направете си сметката колко е натрупал до асансьора.

 

Шести етаж

 

Колкото по-нагоре, толкова по-възвишено става. Пролет насред зима. Саксии с цветя, окачени по парапета. Навред! Двама души не могат да се разминат по стълбището заради тях. Обем, майка! Пожарникарите предупреждават, че това е неправомерно, защото в случай на нужда екипите не могат да достигнат, ама кой да слуша. Пък и огнеборците какво ли разбират от аранжировка!

 

Седми етаж

 

Там е истината! Нагоре няма никой. Всичко е узурпирано. С каквото се сетите. Дори с перални за ретро музей. И се трупа още и още!

„Над нас е само небето!“, дето се вика…

 

С2Н5ОН

 

След вътрешната „санировка“ на панела е време да минем към душевната. Знаете ли, в тези блокчета живеят най-съкровените в своята интимност хора. Те са мили един към друг, помагат си взаимно, поздравяват се с широки усмивки дори в най-тежки житейски свои си проблеми.

Те са чудо, красота, пример.

Защото човещината е най-важна.

В тези скромни „килии“ на себесъзерцанието, откровеността клони към самопризнание за всичко скрито по сърцата. И в голяма част от случаите за това е виновна формулата на алкохола С2Н5ОН. Тя е най-лесно запомнящата се от студентите по химия в първи курс. Защото я преразказват така: Цапни 2, Хакни 5, ОХ-а!

Сега малко за тази алкохолна идилия на нашенеца, с която се обяснява и агресия, и овчедушие, и примиреност към неправдите.

 

Мазето е като бункер в панелката

 

Изба в панелен блок. Двама души, маса, мезе, празни бутилки, нож, полиция…

Униформени идват по сигнал за паднал на паркинга мъж. Главата му разбита след среща с бордюра. Следите водят към мазето във входа наблизо. Там пък друг ранен. Край маса с питиета, салам, нож. Единият с кръв, другият също. Общото между двамата е, че допреди час са били заедно. Общото между двамата е, че никой от тях не може да обясни какво се е случило. Толкова намахани с ракия, че не си знаят и имената. Пили в мазата, пили, далеч от строгия контрол на съпругите, че се изпопребили на изпроводяк.

Няма спомен-няма престъпление.

 

„Тези не излизат от…“

 

„Само музика, викове, псувни, хора дори играят на улицата. Айде, през седмицата е по-спокойно, ама през почивните дни е ад. То не спират бе!“, оплаква се жена от панелка. На метри от нея ламаринени гаражи. В един от тях има мека мебел, скара, газова печка. Вътре се събират един куп мъже и като се почнат…

Танци на улицата.

Автомобилите са на платното, защото гаражите имат по-важна функция.

„Тези не излизат от там“, довършва жената.

Таз пък какво ли знае за душата на нашенеца!

 

Ама тъщата знае

 

Редно е да обърнем внимание към един общественозначим порок – безконтролното пиене. Освен кракопреплитание и главозамаяние, той може да доведе и до тежък срам.

Тъща прати в Спешното зет си, който се върнал доволно пиян. Мъжът решил под давление на градусите, да демонстрира още повече мъжество пред фамилията, ама… тъщата грабнала една цепеница и го изпраскала в главата. Тя се оказала по-корава от очакваното, защото след прегледа, зетът бил отведен в ареста. Също и тъщата. В различни килии, разбира се. Защото да не вземе жената да го довърши. Както е почнала.

Пиене и тъщи не са добра комбинация.

 

***

Пари от ЕС и държавата може и да няма, ама вътрешното саниране продължава…