9 юни: Избори „2 в 1“ и една отрязана глава…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Идат избори. Пак ще береме гласове. „Береме“ доверие, „береме“ електорат.

Пак народът ще е важен. Иначе не го питат за нищо. Само да влязат в парламента. И гласоподавателите стават прости.

„Береме тухла“, беше казал един нашенец пред камера, докато цяла бригада разкоства изоставени постройки.

В Родопите пък си берат общинските китки. Като един куп жени, които без капка свян се надупват в центъра на града, за да откъснат каквото им харесва, аранжират си букетчето и си продължават по пътя.

Преди години пък имаше мания по кражбата на колелата на „бобрите“. От тях си правили колички за градината. Това е минало, контейнерите и без това са изпотрошени, пък и мързел е налегнал нашеци-какви градинки, каква работа. Ако ти трябва нещо-ей го де е паркът.

Добре, че от Общината не садят домати вместо китки, че война щеше да настане.

 

Представете си…

 

В този ред на мисли, си представете бюлетините като купони за хипермаркети.

Едни глас – домати, краставици и половин ананас за 4,99 лева.

Глас за софрата.

Една вечер, ама кой ти дава.

 

Мнението

 

„Тия мерзавци дете от майката вземат, ами на нас ще дадат? Пфу, плюя на всички тях. Съсипаха тази държава и ни се обясняват, че всичко било супер?! Това са разбойници!“, казва един отруден мъж от планината.

 

Избори

 

„Отдавна не ми пука. Всичко е съсипано. Гласуваме за едни хора, които правят това, което ние не искаме. Будалите да гласуват. Онези си знаят своето. Тоест, чуждото. Нас ни имат за гълъби-трохи подхвърлят и ние кацаме. За трепане са“, споделя друг родопчанин.

Статистиката е нищо. Това е гласът от улицата.

После пак ухилени.

 

Всички печелят

 

„След вота всички се определят за победители. Ни един загубил няма. Кой вдигнал, кой още повече повдигнал.

Хората ви ненавиждат, бе! Не искат да разберат. Ама как да стане, като са слуги?!

Ние казваме-Не на войната!

Те: Пращаме оръжия за война!

Ние: Питайте ни за евра и прочие!

Те: Те са прости, какво разбират!

И как да се разберем с тези хора? Те не са на наша страна, а на чужда. Те изпълняват чужди заповеди, не нашето мнение“, описва едно страшно нещо нашенец.

Защото, когато бездната стане толкова широка, тя няма надскачане.

А тя вече се е отворила между „слугите“ и народа“.

 

Изборите ще бъдат „2 в 1“. Датата е 9 юни.

 

София осъмва с военни по улиците. Полицията е обезоръжена, Оранжевата гвардия също. Всички гарнизони в страната овладяват градовете. В България се извършва преврат, а правителството на Александър Стамболийски е свалено от власт.

9 юни, точно преди 101 години.

Земеделците печелят предсрочните избори, но изпадат в изолация, конфронтирайки се с всички останали. България е в криза още от 1920 година, след втората национална катастрофа. В страната действа окупационен режим. Тече дебългаризация в Македония, а Стамболийски подписва Нишкото споразумение, с което се ангажира да унищожи ВМРО и да спре изпращането на въоръжени чети през границата в защита на македонските българи. Силата на Стамболийски постепенно придобива статут на диктатура-земеделското управление се конфронтира с всички, несподелящи неговата идеология и политическа линия. Опозицията се опитва да запази Търновската конституция. Военният съюз, ВМРО, БКП и останалите опозиционни сили са на „Ти“ с преврата. Правителството е свалено, Стамболийски убит зверски –97 пъти наръган с нож, ушите му отрязани, язден, главата му се отделя от тялото и е отнесена в чувал до София…

Много боли, когато се пренебрегва периодично един народ. Който не е заслужил с нищо това…