Положението е „Барайте шпека“! Народът струва – саламче, лютеничка и брашно…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Партия раздава предизборни торбички. Сред брошурите и номерът на бюлетината, барабар лицата на лидерите, вътре колбасче, два пакета брашно и едно бурканче лютеница. Шпек за народно ползване. И да си омеси хляб електоралната единица, да мацне лютеничката и бегом към урните. А и евродепутати да прати от формацията, че да издуват бузи 5 години в Брюксел. Като онзи с наднорменото тегло, дето не спря през мандата да се пуска из фейсбука от разни маси с питиета пред него.

Преди години една новопръкнала се партия, с огромно чуждо финансиране, раздаваше торбички с къде, къде по-голям асортимент. И пак не успя да влезе в парламента. След това се разпадна. Кинтите свършиха, край и на торбичките. Но това е минало.

Тия в момента оценяват гласоподавателите на саламче, брашно и лютеница. Това представлява за тях и народът. Пък те са накипрени, умни, красиви, можещи, знаещи, останалите прости.

 

Голяма гнус

 

Но от подобни твари, които лепят евтин етикет на собствения си народ по този начин, няма какво друго да се очаква. Сиреч, хората да „барат шпека“ и туй то. Разбиране за власт и управленски потенциал.

Гнус! И още по-голяма, че има нещастници, които им се възхищават. Както с възторг гледат на ЕС. Подчинявайки се безпрекословно на всяка глупост, която дойде от там.

Как мина, впрочем кампанията? Като изключим това дъно със саламчето и бурканчето.

Преди време не спираха да говорят за „Зелената сделка“ с „чисти храни, природа, ще цъфнете като в райска градина“.

Сега нито дума. Щото и зеленото недоразумение се оказа малоумие с галактически измерения. Вкарващо технологична Европа в някаква нова форма на Средновековие, чрез обричане на всякаква конкурентноспособна икономика. Смъртна присъда дори за самата икономика.

 

Трудова борса и помощи за безработица

 

Така родната проветрива глава разбира ЕС. А Съюзът е в криза от недоимък на истински лидерски качества, на ясна и точна оценка на случващото се. Всичко това се усеща дори във въздуха. Тези евроизбори могат да бъдат и последни. Настроенията „анти“ в държавите са изострени до краен предел именно заради липсата на разум.

„Живея в Швеция и съм безработен получавам 4000 Лв(2000€) обезщетение за безработица всеки месец. ГОЛЯМ праз е Европейския съюз ти колко Лв получаваш от бюрото по труда всеки месец??? 400 лв хахахаха“.

Мнение на нашенец в социалните мрежи. Без редакторска намеса. Грамотност нула. Но и това е разбирането на родните бегълци. Голям праз и отворени врати за лентяи, които поработят малко, а после смучат от социалната система. Това е тяхното усещане, нито един въпрос защо след близо 20 години и в България не е същото?

Разбирането на нашенеца за ЕС. Съюзът е в дълбока криза, но докато има евро за гастарбайтера, приказката продължава. Щото у дома ще получи един шпек от същите онези, които го уверяват, че ЕС е най-голямото постижение на човечеството. Той саламчето не ще, въпреки че периодично го опипва на родна почва. Той си иска еврото. По възможност и без да работи. Защото след като се върне…

 

С джуки и тенекии…

 

„Най-опасното нещо на пътя е завърнал се гастарбайтер, под 30 години, но с 15-годишно беемвенце“, споделя препатил.

Това е ранната детска мечта на огромна част от хората из тази окаяна държава. Планината не прави изключение. Изключително тревожен процент от тежките катастрофи из региона са с подобен профил водачи, пък и с определена марка автомобили.

Статистиката по пътищата ни е безпощадна. Млади хора се убиват почти ежедневно. 21-годишен разцепва дърво с джипа си-две жертви; друг попада в градината на къща, прелитайки с колата, като само минута преди това там са били две дечица; дрогиран убива младежи на спирка, защото се опитва да полети с автомобила…

Безброй. И спасение няма. Смъртта дебне на всеки участък.

Защото животът вече няма значение. За новите парвенюта, които смятат, че са постигнали всичко с първата кола от гурбета.

В крайна сметка всички „барат шпека“. Това е доктрината за управление, когато 3 десетилетия правиш всичко възможно моралът да е в лютеницата, свободата в салама. Спасителите пък да са тези с брашното.

Систематично убивано образование, култ към простотията и парите.

Нормата на поведение на новите герои на съвременните норми. Лъскави тенекии, снимки дори пред ауспуха, китосани девойки с набъбнали джуки и… плочи след това.

„Барайте шпека!“ – с любов от родния политик.