Природата на партийния нагаждач…

Самуил Крумов/24smolian.com/Коментари/Политика

Гледа страшно и се прави на страшен, с умисъл вероятно да уплаши уличните котки и кучета. Той има една мечта. Да бъде значим. И понеже не става работата с работа, решава да влезе в политиката.

Сменя партии, както гаджетата. Ту в една, ту в друга, ту в трета. Пред всеки се кълне във вярност. После ги изоставя, защото пак не става. Отива в четвъртата. Предлага се на всеки срещу мечтата си да е изтипосан на снимки с партийните величия. Да го разпознават по улиците, да му правят ихтибари.

Всъщност, хората не могат да го понасят, защото е като пеперудка. И манталитетът му е на насекомо.

След като изостави поредната партия, се оправдава как бил подведен, как той подвел хората.

Нещо мъжко да виждате в подобно поведение?

Не.

Мъжът никога не се оправдава, но това го д.знаят мъжете. И те лихви не чакат.

Да, но той иска просто да го гледат със страхопочитание. Комплексиран до последния косъм на главата.

И само чака поредния партиен проект, за да сбъдне мечтата си.

Това е Той-съвременният нагаждач.

Бол с такива. Политиката ни е пълна с подобни.

Очаквайте по-късно:

Политика като претрупан магазин:  Артък излишни стоки и… „месии“ на промоция