Бабата праща буркани на „шефа“ в Брюксел…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Той опипва стените на автобусната спирка. Построил я е заедно с други съселяни още по соца. С единствената цел да спира там общественият превоз за града. Пипа с ръцете както майка своето отроче. Внимателно, сякаш ще го нарани. Толкова му е мило, че сълзи текат от очите му.

Не смее да влезе вътре.

Защото спирката за автобуса е превърната в кенеф.

Пълна с фекалии и смърди. По негово време не е било така.

Сега хората чакат отвън. В пек и студ, не смеят да влязат вътре.

Все едно в ада.

Адът на изходните нужди на всякакви индивиди.

Чакат отвън.

А, трудът е бил нахалос.

 

Родопското село

 

„Всички събрахме сили и направихме това. За да може да спира транспортът. Всеки от времето си, от парите си, от труда си.

Боли ме като гледам в какво се  е превърнало.

Това е труд, който е осран, препикан.

Сегашните не могат една тоалетна да изградят, но нашия труд го осраха“, споделя възрастният мъж от едно родопско село.

Болно му е, тежи му, не може да се примири.

Но все пак, няма как…

 

Брюксел

 

„Пристигнахме в Брюксел. Мъгла, дъжд, време, което ни мразеше. Ама, това е положението“, разказва родопчанка за посещението си в „сърцето на Европа“.

Самолет, класа, отношение-всичко е било „топ“, както е модерният израз за изрядни отношения.

После…

„Никога не съм виждала толкова мърлявщина. Ние сме най-бедните в Европа ли?

Хора, това, което ще видите в центъра на Белгия ще ви отврати.

Налягали, опровръщани, некъпани, миризливи млади хора, които не могат да станат от площада. Това е отврат!

Представете си вашите деца, дори на селския мегдан. Ще ги спукате от бой, нали?

Тук не е така.

В Брюксел това е разбирането за свобода.

Такава гнусотия няма и в ромските ни махали. Там щяха да обухат натъркаляните с шамари, защото човек, все пак, трябва да има някакво достойнство“, споделя родопчанката.

И е убедена: в Брюксел повече няма да стъпи!

 

В село

 

„Аз останах най-младият. Правя каквото мога, за да помогна на старците, защото деца и внуци са по чужбина.

Цепя дърва, внасям ги, копая градините“, казва един млад човек. Най-младият, буквално за рекорд в едно село.

Останал е защото гледа болния си баща в семейната къща. Не че няма апартамент в града. Но така е избрал, трябва да помогне.

„Една баба ми се хвалеше, че внучето било шеф в кафене. „Много пари вади“, вика.

Пък, що не ти нацепи той дървата, бре!-отговарям аз.

„Ам, той директор, бе, не знае брадва как се държи. Ама аз буркани ще му пратя с месо, че няма какво да яде“, казва.

Щях да си хакна брадвата в крака при тези думи.

Аз цепя ,той плаща, а бабата го храни?! Що за ненормалщина?!“

Въпрос с повишена трудност.

За 100 бона в „Стани богат“.