Нека да ви разкажа за себе си.
Аз не се къпя, защото мразя водата. Обичам да воня и да ям
чесън. Аз съм един смачкан индивид, който обича да мрази.
Мразя себе си дори в огледалото.
Мразя всичко, особено Урсула.
Но некъпаните, вмирисани, въшлясали хора така правим.
Всичките ми роднини, още от царско време, са били военни.
Прадядовците ми бяха убити при Одрин и Дойран.
Едни вмирисани, въшлясали тъпаци, които не са разбирали тази
велика Европа, в която трябва да съществуват империи.
Погубени, изкарани от нивите, връчени им едни пушки и
пратени в атака.
Одрин падна от вмирисаните.
Дойран удържа след заповедта „На нож!“ от генерал Владимир
Вазов. И 300 000 воини на Великобритания, Франция и Сърбия бяха победени.
Аз съм един жалък вмирисан потомък на тия вмирисаните. Които
не загубиха нито една битка, но губиха всяка една шибана война.
За мен остана вмирисаното.
Не ми пука какъв миндил ще ме обижда на миризма, при
положение, че няма смелост да застане на ръка разстояние пред мен.
Но, когато един добре миришещ е написал нещо относно паметта
на моите прадеди, и това се поставя на сцената на Народния театър, тогава нещата
са други.
Някаква организация поискала едва ли не да се осъди акта на
съпротива срещу бунта към Малкович и „Оръжията и човекът“.
Да се заклейми!
Не можело да се посяга на изкуството, редят някакви дебили!
А, да се препикава вмирисаната памет на нашите прадеди,
може, така ли?!
Един вмирисан
След като се изкъпете, прочетете пиесата и ще видите как говорите глупости.
ОтговорИзтриванеНай-обичам да мразя филми, които не съм гледал, места, на които не съм ходил, както и хора, които не познавам.
Бях пред Народния с купен билет, защото съм чел пиесите на Бърнард Шоу - художествена измислица, а не документален театър - разликата между двете е сериозна, но на българите изкуството им е далечно и не могат да разберат кога нещо е литература и кога твърдение. Това отпред не беше "акт на съпротива", а опит на стадо маймуни да спре представление - неуспешен при това. Това отпред бяха безмозъчни идиоти, които не са гледали театър никога, но пък набиха невинни актьори и зрители.
Напишете за тях още едно стихотворение. Големи герои са!