Продава плътта си и разказва: Те пъшкат, а аз… мисля за децата!

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

На 13 години иска да стане манекенка, поканили са я. Родителите й не позволят-щяло да й излезе име.

Минават няколко години.

Тя е от България…

 

***

На 28 години една жена лъже роднините си, че работи във фабрика в Германия. Има три деца у дома.

Тя е от Румъния…

 

***

 

Общото между двете е, че продават телата си зад граница.

Заради семействата в малкото населено място, което са напуснали.

„Жрици“, отчаяни, бедни, с обладани мечти за нещо по-добро…

 

***

 

У дома кола

 

„Жената ми звъни. Иска пари, чака. Затова го прави, като че ли не знам и без да й вдигам. Проблемът у дома са мангизите и аз правя всичко възможно, за да го реша. Но, понякога не става. Както и толкова бързо.

Блъскам като вол. Спя по едва няколко часа на денонощие. Хващам и допълнителна работа, смени. Всичко в името на семейството. Тая па не спря да иска! Майка й на село цял живот „Мерцедес“ е карала, пък и с еднакви цифри. Това поиска, това й осигурих. Десет пъти хакна колата. Приятели са ми казвали: „Ела, върни се, за малко, нае*и я тая, че да се усмири. Кара в насрещното, прави си каквото иска. Ще направи някоя беля. Все едно е сама на пътя“.

Няма те, даваш пари, пък какво се случва…“.

Изповед на един гурбетчия.

Купил е на съпругата си автомобил. Тузарски, дори регистрацията е гъзарска. Ама тя…

 

Как гурбетчиите си отдъхват…

 

„Единственият ми отдих е да отида на проститутка. Бардак, красота. Всякакви красавици. Евтино. По-евтино от Родопите. Що така не мога да разбера, но „жриците“ вземат зад граница тънкана, не като у дома. Някакви въздебели целулити искат по 200 лева. Тук красавици се продават за по 50 евро“, възмущава се гастарбайтер от Родопите.

Така си отдъхва.

Отдава се на страсти, за да отмори от строежа.

Трудно, но пък…

„Мама му, никой не знае на какво сме подложени тук!“, изрича.

„Никой няма право да ни съди!“, допълва.

Много от тях ходят по бардаци. При „жрици“, които са също гурбетчийки.

 

Тя е на 28 години и е видяла…

 

Руси коси, зелени очи. Тя е кукла.

Кукла с шибан живот.

„Омръзна ми занаята“, споделя жената.

Дошла от България, за да работи.

„В петък се прибирам“, допълва и в очите й има опиянение.

Но посреща е поредният клиент.

Смърдящ на пор.

Отраснала е с баща си. Заедно със сестричката си. Сама.

Майка им ги е напуснала.

Тя е била отчаяна.

Но това не е оправдание, смята и тя.

Мечтата й е да стегне семейната къща, за да не живеят повече по този начин. Следващата е да сътвори семейство. С любящ съпруг. Който да не знае миналото й. Дори да не подозира за него.

 

На 13 идва изкушението

 

Тя е била на 13 години, когато й предлагат. Офертата е да стане манекенка. „Много си красива, излъчваш уникалност, трябва това лице да се запечата“, й казали.

И тя се подвела.

По лицето й днес са дамгосаните нищетата, суетата, жаждата за красота, малко величие и много пари.

Посиненото око вижда живота по друг начин.

Сърцето не трепва пред нищо.

Душата е празна.

Наградата за „манекенството“.

„Мама казваше, не бива да го правиш! Ще ти излезе име! Не ми говориха. С години. Сега пак споделям с тях. Те ми казват: „По-добре ли ти стана? Това ли ти бе мечтата?“, питали.

„Те знаят какво работя, но на баща ми не посмях да кажа, никога. Жадувах да направим къща. Затова заделях пари. И пращах. Искам да създам семейство. Кой ще ме вземе? Добре, че само най-близките ми знаят как съм съграждала дом.

Какво друго да правя, по дяволите?! Толкова ми бе тежко. Суетата ме подведе. Не е оправдание, но исках нещо по-добро за семейството ми. С това лягах и ставах с мъжете. Гнусни, потни, миризливи. На всякаква възраст. Отвръщаваха ме. Но се усмихвах, защото така трябваше.

Гледах в тавана и виждах новата ни къща, в която цялото семейство ще сме заедно.

И вмирисаните няма да ги има.

Затова, затова, но то не е оправдание…“.

Тежката изповед.

 

„Имам три деца“

 

Той пие бира за 8 евро в бардака в Германия. Иска да почерпи момичетата с любимото си питие, но не може.

„Къщата на любовта“ се държи от румънци. Всички жрици са румънки.

Позволено е да им се поръча единствено ликьор, който струва 35 евро, или вино за 250 евро.

Останалото е за… цървулите.

„Имам три деца.  Всичките ми роднини знаят, че работя във фабрика в Германия. И така пращам парите. Толкова ми е тежко, че ги лъжа. Не мога да се прибера. Те растат без мен. С малкото пари, които пращам.

На мен ми трябва къшей хляб и вода. Нищо друго! Всичко за тях.

Била съм с по 15 клиента на вечер. Не мога да стана от леглото.

Те пъшкат.

Аз мисля за децата.

Те пъшкат.

Аз мисля за лекарствата на майка ми.

Те пъшкат.

А моята душа стене.

Готова съм да се разпродам парче по парче, само те да са добре“.

Това е изповед.

Това е битие.

Това е живот на хиляди.

Това е нещо ужасно.

И то никога няма да приключи.

Защото…

Защото все някой трябва да даде примерите. Да постави на везните правиилно и грешно.

В случая кое е правилно?