Олтарът на суетата: Надеждата се ражда в сламата, не на софрите…

Жельо Михов/24smolian.com/Общество

Купува за няколко лева сувенир.

Спасява душата си.

Себеопрощение за неосъщественото през останалите 364 дни в годината.

Праща SMS-и за Българската Коледа и духът е смирен.

Отдаване.

Защото е времето за индулгенции.

През другото…

Скандали на пътя, в магазина, на работа. Псувни, ругатни, прения…

***

А, е време за смирение.

Душата пречисти ли се от базарите, тържищата на съвест?

Купихте ли достатъчно, раздадохте ли?

Сърцето остана ли цяло?

 

***

Пак иде време на промишлената благотворителност.

На съшиването на сърцата.

На изкуственото смирение в социалните мрежи, които да изкупят греховете.

Олтарът на суетата.

На смачканата човечност, която трябва да се въздигне след няколко левчета и неминуемата снимка в интернет.

После идва забравата.

За страданието, за болката, за нуждаещите се.

Съвестта е чиста.

***

„Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната“.

Трудно е за разбиране.

Пламъкът на свещта догаря.

Животът ще приключи всеки миг.

И няма връщане.

Но суетата властва. По това време на годината. Ако не си се похвалил, не се е случило.

Не, случва се.

Но суетата превзема съзнанието.

След индулгенциите идват снимките на красивите трапези.

Недоимъкът е забравен.

Трябва да се похвалим.

 

***

Не се хвалете. Правете добро, но да остане тишината на смирението.

Надеждата се ражда в сламата, не на скъпите софри…