Свръхчовекът, който се опълчи на Бог и се преклони пред витрините

Жельо Михов/24smolian.com/Общество/Коментари

Първо посегнаха на вярата. После на културата. Последва образованието.

Ценностите бяха заменени с извращения.

Европа лети в бездната, за жалост.

И от „люлка на цивилизацията“ ще се превърне в ужасен пример за останалите.

 

***

 

„Бог е мъртъв“, заявява Фридрих Ницше. Синът на пастор. Посветил живота си и трудовете в оплюване на християнството и егалитаризма-разбирайте равенството. Равни няма. Има по- и най-. Германският философ е автор на теорията за свръхчовека. За този, който ще надвие несъществуващия Бог, който ще се опълчи на порядките, който ще прави това, което пожелае. Ницше е в основата на западната култура и разбиране за света. Неговите размишления са наплодили властващия либерализъм. Свръхчовекът може вече дори да си сменя пола през ден. Той е всемогъщият наставник на собственото си Аз.

Това е идеалът на Запада. В който религия и равенство нямат място.

Волята за власт владее поведението на свръхчовека на Ницше.

Власт над всичко и всички. Подчинение на архаичните, обладани от религията бедни души. Те нямат място в този свят на новия човек. Победилият дори и Бог.

Ницше смята съчувствието като „нужда на нещастните“. И го отрича.

В елита на свръххората няма място за слабаци. Няма нужда от… човешкото.

Тежка паралитична деменция. Диагнозата в последните дни на великия философ на Запада.

 

„Сънувах страшен сън…“

 

 И в този сън една маймуна размахваше горяща факла.

Крайгълният камък в размишленията на Никос Казандзакис. Един от най-великите писатели.

Източната философия. По-скоро терзания на интелекта.

Разумът изпревари развитието на духа. Балансът между ума и морала бе нарушен. Съвременната цивилизация използва интелекта си за създаване на оръжия, не за мир. И няма какво да спре използването им. Защото духът е на заден план. И няма кой да възпира неразумния.

Моралът бе победен от разума на една… маймуна. Която държи факла и размахвайки я ще подпали целия свят.

Написано няколко години преди избухването на Втората световна война.

 

Реките от кръв…

 

…са в основата на охолството, леещи се в посока евтините ресурси. Едни народи да бъдат смачкани заради лукса на други. Геноцид в името на фракове и корони, инкрустирани със скъпоценни камъни. „Тя тежи, не искам да я нося“, казва Елизабет Втора за короната си. Диамантите по нея са кървави. Колониални. Тежки. Резултат от отрязани ръце, крака, глави. Както тази на краля на Белгия-Леополд Втори, вилнял из Конго заради скъпоценните камъни и превърнал се в най-богатия монарх на земята за времето си.

Това е истината за охолството. Хора, чиито мозък и прозрение тръгват от тоалетната чиния и свършват до МОЛ-а, където да си закупят поредния ненужен парцал, за да наричат себе си „цивилизация“, няма как да го разберат. Бройлери, овце, които имат свободата единствено да крякат и пасат свободно, докато им точат ножа. Вярващи в лъскавите витрини, зад които се крият опустошителните действия на нечовешкото. На лицемерието на „цивилизационния им избор“.

Реки от кръв и опиум са вплетени в короните на „великите монарси“.

Мъка и гнет. Бедност и мизерия. Суета и лицемерие…