Михаела Илиева/24smolian.com/Общество
В суровите обятия на Родопите, където въздухът е кристално чист, а планините пазят вековни тайни, се крие една съвременна трагедия.
Историята на Ведиха Смаилова от китното, но сякаш забравено
рудоземско село Грамаде. Битие и път, символ на болка, борба и непреклонен дух,
но също така и на институционално бездушие и забрава.
До 2011 година Ведиха е водила съвсем нормален живот –
работила е, грижила се е за дома и с гордост е отгледала своя син. Мечтала е за
уют, сигурност и достойни старини. Всичко това обаче се променя внезапно,
когато преживява два инсулта, мозъчен инфаркт и още куп заболявания.
Последиците са жестоки – днес тя е със 100% инвалидност по ТЕЛК и е почти
обездвижена. Без помощта на близките си не може да се справи дори с елементарни
ежедневни дейности.
„Беше като кошмар, от който не можеш да се събудиш. Изведнъж
всичко, което си градил, рухва. Но не се отказах – синът ми, съпругът ми и малкото
ни близки ми дадоха сила“, разказва Ведиха.
Съпругът й е неотлъчно до нея, грижейки се ежедневно за
нуждите й, а доходите им се свеждат до една-единствена пенсия. Прехраната и
нуждите се осигуряват трудно, но най-големият проблем на семейството и на още
няколко души, живеещи в същата част на селото, е липсата на нормален достъп до
света. Път до техните домове реално няма.
През зимата положението е направо ужасяващо – пълна
изолация, никакъв достъп до спешна помощ, транспорт, социални и здравни услуги.
През останалото време на годината, достигането до жилищата им е възможно само с
високопроходими автомобили, а последните 100 метра от "пътя" са
всъщност стръмна и опасна пътека, "като за кози", както я описват
самите хора.
„Всяко слизане до града е предизвикателство. За лекарства,
за храна, за документи – винаги трябва да търся някой, който да ме закара и да
ме върне после“, обяснява жената.
Ведиха и семейството й неведнъж са подавали сигнали, писали
са писма, търсили са съдействие от институции. Срещали са обаче само обещания и
празни думи. Областни управители, кметове, депутати – всички знаят. Дори
Комисията за защита на правата на човека е запозната. Но резултат няма.
„Казаха ни, че щом приемат бюджета, ще започнат ремонта.
Приет е, но нищо не се случва. Ние продължаваме да живеем откъснати, сякаш не
съществуваме. А това е България, това е Европа, това е 21-ви век“, казва тя с
горчивина.
Най-много й липсва контактът с хора и нормалният човешки
живот, който някога е имала. Днес той е заменен от виртуални срещи на кафе с
приятели, които й дават утеха и кураж. Споделя, че й липсва свободата да излезе
навън, да се движи, да бъде част от обществото.
Въпреки всичко това, тя не се отказва. Най-силната й
мотивация е синът й – нейният най-голям стимул и опора. Дори е готова да обяви
гладна стачка, само и само да привлече внимание към проблема.
„Искам нормален път, искам толерантност, искам институциите
да не се правят, че ни няма. Както и искам хората да бъдат малко по-добри, защото
хора много, човеци малко“, казва Ведиха със сълзи на очи.
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I