Да отровиш живота! Сметище до Върбица – годна ли е водата?!

Михаела Илиева/24smolian.com/Общество/Регион

Река живот или река смърт - това е въпросът, който през последните седмици тормози жителите на кирковското село Бенковски. Причината - оказва се, че река Върбица не е застрашена само от засушаването в летните месеци, но и от тежко замърсяване.

Сигнал за нерегламентирано сметище в района до гробищата в селото бе подаден от местното сдружение „Младежки приоритети“. Те алармират, че край реката се е образувало огромно бунище с най-различни отпадъци - от битови до строителни.

Кметът на Кирково Шинаси Сюлейман коментира пред 24rodopi.com, че предстои проверка и ще бъдат предприети действия за премахването на отпадъците. По думите му през годините Общината е извършвала редовни проверки съвместно с РИОСВ, а при установени сметища са предприемани мерки за почистване. Подобно замърсяване е било отстранено миналата година под ул. „Крайморска“.

Глоби обаче няма, защото извършителите не са установени. Местните са категорични: виновни не са един или двама, а „доста хора, без съвест и възпитание, свикнали на лесното“. По думите им мнозина използват терена край реката като удобно място да изхвърлят ненужни вещи и строителни отпадъци, убедени че там „никой няма да ги види“.

Според институциите към момента няма индикации за замърсяване на питейната вода и тя може да се ползва от жителите без притеснение. От Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ уточняват, че състоянието на реката през последните години е оценено като „умерено“, а през 2024 г. дори бележи напредък с оценка „добро екологично състояние“.

Припомняме, че река Върбица е дълга 98 километра и преминава през общините Златоград, Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали. Тя осигурява питейна вода на десетки населени места. Във водите й се срещат речен кефал, черна и бяла мряна, костур, каракуда, а в по-ниските участъци – дори и шаран.

Дали обаче Върбица ще продължи да бъде река на живота за Източните Родопи, зависи не само от институциите, а и от промяната в мисленето на хората, защото нито Общината, нито държавата могат да опазят реката, ако местните не осъзнаят ценността й.