Articles by "top"
Показват се публикациите с етикет top. Показване на всички публикации

24smolian.com/Общество

22-годишният Шабан М. остава в ареста. Мярката му за неотклонение бе потвърдена и от Апелативния съд в Пловдив.

Делото се гледа по жалба на обвинения в убийството на Костадин Кабаджов.

Съдът прие, че от материалите по делото става ясно, че обвиняемият е оказал съдействие на разследващите, като е дал обяснения, но в тях се открива  и защитна позиция на Шабан М. Съдът счита, че разследването по случая върви с добър темп. Няма нови обстоятелства по делото. Има изготвена видео-техническа експертиза на записите от камерите на близкото предприятие.

Апелативният съд намира, че от събраните до момента доказателства, от механизма на извършване на престъплението и данните за участието на Ш. М. е налице опасност от извършване на престъпление и укриване при една по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

Определението на Апелативния съд е окончателно.

24smolian.com/Общество

Пореден опит за старт на дело за блудство ще бъде направен в Районен съд в региона.

Деянието е било извършено в малък град в региона.

Мъж е опитал да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице под 14-годишна възраст. Действията му са били посред бял ден в… хранителен магазин.

Предстои обвиненият в гнусния акт да бъде изправен пред съда. За подобно деяние Законът предвижда наказание от две до осем години „лишаване от свобода“.

Предишните две заседания бяха отлагани.

Припомняме, че само преди дни 73-годишен пенсионер бе осъден за блудство с непълнолетно момиче.

„Какво му е станало, кой да знае?!“, споделиха за 24rodopi.com негови съселяни.

Деянието е извършено през лятото на миналата година в село в региона.

Мъжът отишъл до къщата, където живеело съседското девойче, като помолил то да му помогне за настройки на мобилния телефон. Момичето било по потник…

„Изведнъж започнал да я прегръща, целува, ужас!“, разказаха местни.

Както вече писахме, пенсионерът бе изправен пред съда в Кърджали и признат за виновен. Той действал с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо лице навършило 14-годишна възраст.

Извършителят бе наказан с условна присъда от една година и 6 месеца „лишаване от свобода“. Изпитателният срок е 3 години.

 

24smolian.com/Общество

Делото „6 000 000 евро обезщетение“ ще се гледа в Кърджали.

Това реши състав на Апелативния съд в Пловдив след отводите на окръжните магистрати в Смолян, научи „Родопи voice“.

Припомняме, че огромният по размери иск е направен от останал без работа шофьор на автобус. Той е срещу транспортна компания в региона, Инспекцията по труда, районни съдилища, окръжен съд, както и частен съдебен изпълнител.

През 2007-ма година мъжът започнал работа с устен договор към дружество. Получавал 30 лева на ден, осигуровки, като въртял волана 14 часа без почивка, независимо в делник или празник.

Малко повече от година по-късно управителят му съобщил, че автобусът ще бъде каран от друг водач. Родопчанинът бил принуден да напусне, без да бъдат оформени документите му за Бюрото по труда и без да му бъде заплатено обезщетение.

Сезирал Инспекцията по труда, но предписанията не били изпълнени. Тогава се обърнал към съда в Девин, но там магистратите си дали отвод и пратили делото към Чепеларе, където то било прекратено. В същото време частен съдебен изпълнител му направил запор върху банковите сметки и „му опропастил бъдещето“, посочва в мотивите си водачът.

С тези твърдения родопчанинът поиска колосалното обезщетение.

Апелативният съд в Пловдив разгледа казуса и върна делото на окръжните магистрати в Смолян. Само преди дни съдията-докладчик бе отведен, както и всички съдии от Окръжен съд, защото се явява един от ответниците по делото. Производството бе спряно, а делото пратено на апелативните магистрати в Пловдив за определяне на друг съд. И това е Окръжният в Кърджали.


Самота и мизерия по стръмния път

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Слънцето гали. Топло е, сякаш пролет, не зима. Лек полъх на вятъра. Тишина. Мирише на огън. Аромат на смърт.

Къщата е стара, но красива, патриархален дух. Обрасъл двор. Нахвърляни вещи край вратата. Един будилник се олюлява на синджир, закичен на клон. Спрял е на 5 и 10…

 

***

 

Събуди се сред мръсотията на нахвърляните отпадъци. Непотребности, навред из стаята. Помещението, което е дом. Съквартирант е самотата. Тя е безмълвна, но той чува всеки неин жест. Усеща полъха му. Като някакъв друг, различен, жестомимичен език. Той полепва по тялото. Дори мирише. Бори се с ароматите на мизерията.

Търкаля се в останки от консерви, храна, хартия, найлон, бутилки.

Да, шишето, то е важно!

Протяга ръка и го напипва едва-едва. Използва го изпървом за опора, за да се изправи. Зората дава знаци за новия ден през мръсните стъкла. Човекът се надига. Залита и пак сяда. Хваща по-здраво бутилката. Отпива от остатъците на снощната забрава. Главата вече не боли. От години. Едно и също. Гълта последните капки алкохол. Те нареждат долапите на разюзданите, разпилени мисли. Всяка бяга от другата. Не щат да съчетаят ясен мотив за живот. Кога е имало такъв? Изобщо, съществуваме ли? Каква е тази реалност? Тя не е добра. Другата по я бива. Нали?

Мъчи се да убеди себе си. Трудно. Полека, тягостно. Трудно е да бъдеш. Точно такъв, в такъв живот. Няма смисъл. Няма опора, няма надежда. Няма нищо освен останките от собствения хаос. Освен останките на малкото алкохол от снощи. Другото е изчезнало. Няма съвест, няма мисъл, няма достойнство. Няма и алкохол. Последно забрави за всичко след него. Сега и него го няма. Трябва още. Дозата на забравата. На откъсването. Другото е без съзнание, усет, то не се влияе от сърцето, което е обвито в самотата на собствената участ. Присъда над тяло и дух. Болка и разкъсване. Няма светлина, няма и тунел. Дори зората се блъска в мръсния прозорец на къщата, която все още дава подслон. Била е пълна някога. Сега хората са заменени от боклуци. И едно сърце, което няма стимул да търси друго. Няма и какво да намери.

Всичко е празнота.

Човекът стана, залитна отново, опря се в рамката на външната порта. Вдиша, блъсна я и излезе. Наченките на слънце го заслепиха. Живот от мрак до изгрев. Няма ток, от години. Казва сбогом на слънцето и потъва в тъмата на собствения живот. Бездната на погубения смисъл. Нищо друго освен мрак и алкохол. До зората и това блъскане в рамката на портата. После заслепението от светлината. Която не сгрява, не топи обвивката на отритнатия.

Тръгва, неуверено. Трябва да направи нещо за някаква пара. Или пък да изпроси. Или пък да помоли. Хляб, цигари и алкохол.

Другото няма смисъл.

Тръгва по пътя из селото…

 

***

 

Направиха му път в магазина. Не благодари, само кимна. Плати хляба, цигарите. Излезе. Торбичката се чукна леко на входа в едно момиченце. То го изгледа. Ухили се. Той също. Малката му махна.

Продължи с наведена глава към дома. Не искаше да се отбива никъде. А времето ласкае душата. Приканя. Грабва направо за ревера и дърпа.

Не, няма с кого. Пак мълчание в разговори. Пак нищо от това, дето е вътре. Дето не смее да излезе. Дето се срамува да заяви себе си, болките, радостите, страховете.

Не, по-добре у дома. Там стените слушат и чуват, пък и разбират.

Понесе се бавно. Наведената глава, очите, които познават всяка плочка по тротоара, пращайки я към съзнанието, като поздрав от единствен приятел.

Прибра се и хлопна вратата. На горния етаж жена викаше. Не разпознаваше думите, но по тона усещаше, че е ядосана.

Отдолу се чу звук от прахосмукачка.

Един крещи, друг чисти. Спор и чистота. Живот. Това е той. Там де има прения и шум, там са хората. Там е и Господ.

Седна уморено на леглото, запали цигара, наля си пиене. Полегна…

Някъде се чуха сирени. От града в посока селото…

 

***


Хиляди са самотниците в Родопите. Семейства пръснати из цял свят. Три и повече дори поколения живеят по този начин. И така изчезват, едно подир друго.

Всяко снежно и водно бедствие в Родопите разкрива жестоката истина. След тях започва броенето на труповете. На тези, които всеки вижда, но близки до тях няма.

 

***

 

Едно село, в чието име е думата „сполука“. Единственият сполучил да оцелее обаче е самотен мъж. Да продължи да живее сред баирите, тревите, храстите, змиите. Всички несгоди, които преглъща ден след ден, сезон след сезон, година подир година.

„Няма ги хората, все бягат, бягат. Аз съм сам, с кучето, овцете, кравите. Щастлив съм, тук има чист въздух, в града има болест, слагат маски. Тук няма, само чист въздух“, казва родопчанинът.

Толкова много са хората като него. И в села, и в градове. Самотни със своите радости, ангели и демони.

 

***

 

Бог няма да срещнеш по равния път, нито по надолнището. Трябва да катериш. Той е на върха, а до там води изкачване. Несгоди, които не всеки може да премине. Дори не там, не във висините, а по пътя. По това пусто нагорнище. Някъде насред него ще срещнеш Бог.

Има три примера, които тази висша сила е посочила скришом на човека, разсъждава един от най-великите писатели Никос Казандзакис.

Червеят, който не спира да се бори през целия живот с пръстта. Летящата риба, която дори само за един миг се отделя от водата. Победата над собствената природа. И копринената буба. Която от тялото си създава ефир, душа.

Трите пътя по нагорнището, които ще достигнат Бог.

И никой не ги вижда. Те са също тъй самотни, като онези, незабележими хора, които гинат сами.

Всеки катери и пада, по собствените си душевни върхове и пропасти.

 

***

Пак настана мрак. Приседна, намести се по навик. Замахна с ръка и разчисти доколкото можа отпадъците. Беше спокоен. Потъна в тъмнината. За пореден път. Познато, гадно, дори загубило мирис усещане за безнадежност. Всичко е наопаки. Тялото се бе свило, душата полепнала по стените, които мълчаливо се съгласяваха с всичко. Те последни му пожелаха „лека нощ“. Завинаги.

Просветна единствено въгленчето на цигарата. Дръпване и отпусната ръка. Фасът догаряше. Като живота…

 

***

Два овъглени трупа бяха намерени на следващия ден. Двама самотници, издъхнали в домовете си. Пламъците не бяха изпепелили жилищата. Само тях. Причина за пожарите-запалени цигари.

Живот със срок от един догарящ фас.

Самуил Крумов/24smolian.com/Коментари/Общество

Нашенецът много обича да мрази. Всичко и всички. Като се почне от комшията, та чак до политиците, барабар всите марсианци.

Той обича и да го лъжат. Да живее в химерите на лъжите и собствените илюзии. И не дай Боже някой да му пипне илюзията, мигом накървавява поглед.

„Сега като дойде Радев и ще ви закрият, ще умрете!“. Така пишат за колегите от медиите. Чичо Румен още партия няма, но диктатурата на пролетариата е започнала.

Добре, бе, дай да ги закрием тези медии – и к`во ще стане? Животът ще се преобрази, ще стане пролетариатът по-богат, ще му нарасне мъжкото достойноство с 2-3 санта?

Или пък от „Боташ“ ще ни опростят милионите за ден-два?!

Когато илюзиите рухват, остава надписът със спрей. В любимия ми Пловдив се кипреше един такъв на оградата на едно болнично заведение на булевард „Руски“. „800 дни имоти, а вий, вий сте идиоти!“. В едно изречение управлението на Царя. Нали помните? И той бе Месията, който дойде да ни спасява от другия Месия Костов, който пък трябваше да бори Виденов.

После гражданинът от династията на Кобургите продуцира друг Месия – Бойко…

И те така си я караме, та чак до чичо Румен.

Един приятел сутринта ми подсказа за математическите способности на Радев. Един фрагмент от участието му в „Панорама“ (едно време от „Каналето“ се гъбаркаха с предаването като „Паранормала“, колко прави са били).

Та, чичо Румен атакува Еврозоната като обяснява как таксата болничен престой от 5,80 лева била намалена на лев (за да влезем и минат сметките?!). И това било 600%. Всъщност, сто процента отива към нула лева, ама… „600%  не е по силите на моите математически възможности“, ми написа моят приятел.

Сега си правете сметка как е изчислявал по договора с „Боташ“.

Все месии разни, все диктатура на пролетарията. Накрая просто остава надписът със спрей. За да напомня…

Вече дължим половин милиард на турците. Но да се оправя Радев, нали се е засилил към премиерския пост. Дълговете обаче няма да ги плаща по „пътя на копринката“, знаете откъде ще вземе парите.

Впрочем, помните ли първия служебен кабинет на Радев? Премиер бе Герджиков. Председателят на НС по времето на кабинета на НДСВ.

Накрая остава спреят.

 

Алиджан Исмаил/24smolian.com/Общество

1-ви декември, площадът, протестите.

Бях там и видях всичко. Ако трябва да го разкажа, усещането беше за два напълно различни свята, стъпили на едни и същи павета.

Първото, което те удря, са лицата на хората.

В очите на едни виждаш истинска тежест. Това са тези, които не са излезли за снимки, а защото реалността ги притиска. Виждаш зрели мъже и жени със стиснати устни, в чийто поглед се чете: „Тук сме, защото няма накъде повече“. Те не викаха най-силно, но от тях лъхаше онази решителност, която не се купува. Говореха за бъдеще, за оцеляване и за това, че им е писнало да бъдат пренебрегвани. В същото време обаче, тълпата беше пълна и с


„цифрови туристи“. Млади хора, нагласени като за дискотека, инфлуенсъри с телефони в ръка, които търсеха само най-добрия ъгъл за „стори“. За тях протестът беше просто фон – естетичен декор от жълти павета и светлини, който да им донесе лайкове. Докато едните говореха за промяна, другите проверяваха как им стои косата на кадъра. За тях това не беше битка, а съдържание за профила. Пълна химера е да мислиш, че това е гражданска позиция – това е просто суета.

Дали младежката дързост е утопия?

За тези със смартфоните – вероятно да. Те са в своя балон и утре ще забравят защо са били тук. Но сред тях имаше и други млади хора – с пламък в очите и ясна мисъл в главата. Тяхната дързост не е утопия, а единственият шанс нещо наистина да се промени. Те не снимаха „сторита“, те слушаха и скандираха с разбиране.

В края на вечерта чувството е смесено. Реалността на площада беше такава: един микс от искрена надежда, натрупан гняв и малко модерна повърхностност. Но въпреки всичко, енергията я имаше – усещаше се във въздуха, между виковете и светлините на града.

 

24smolian.com/Общество

Костадин Кабаджов е насочил пистолет към Шабан М., накарал го е да падне на колене. Удрял го е с оръжието, нанасял му е и други удари.

Това разкриват участници в кървавата разправа в Мадан, която доведе до смъртта на 23-годишният мъж от миньорския град, научи 24rodopi.com.

„Не съм убиец. Не мога да убия никого. Към мен беше насочен пистолет и започнах да бягам. Шабан и Коцето паднаха. Това момче, което почина, нанасяше удари на Шабан с нещо в ръката. Отидох към тях, но ми насочи пистолет, идваха и други с пистолети“.

Това пък разказа на 4 декември м.г. в Апелативния съд в Пловдив един от задържаниете Байрям М.

Припомняме, че само преди дни 22-годишният Шабан М. поиска по-лека мярка за неотклонение. Съдът в Смолян обаче му отказа. Стана ясно, че трениращият ММА мъж имал астма, която се обострила в килията. Пред разследващите той разкрил за чатовете, телефонните разговори, след които се стигнало до разправата. Събитията от самата вечер обаче му се губили.

По делото са приложени и експертизи, които пък показват наличие на кокаин в организма на мъжа.

В момента в ареста са трима от обвинените за смъртта на Костадин – Шабан М., както и братята Байрям и Наим М. Четвъртият Денис М. е без мярка за неотклонение.

Както вече писахме, бащата на Костадин написа и изпя песен на гръцки в памет на сина си. Преди изпълнението той обвинява един от приятелите на Коцето, чиито действия спрямо млада жена от региона са довели до схватката. Въпросният „приятел“ пък е побягнал и изоставил Костадин при побоя.

 

 

 

24smolian.com/Общество

Този януари край няма! Сякаш преди два месеца беше новогодишният купон, не мислите ли? Хубавото е обаче, че днес е петък. А най-хубавото на петъка е, че на другия ден е събота.

Така ми разправяше един авер. И цял ден го чакали да свърши работа за пет цента в офиса, ама той се отплеснал какви ще ги върши вечерта, а ония си останали с чакането…

Като заговорихме за работа и пет цента, да ги видим родните по върха какво сториха…

Приключили срещите на президента Йотова с възможните служебни премиери. Петима рекли „Да“. Другите имали по-важна работа. То, общо взето по тази мелодия се композира и седмицата. Кой, как що.

В петък депутатите пък мъдриха за минута мълчание в памет на жертвите на комунистическия режим. Отбелязва се на 1-ви февруари, ама се пада в неделя, а тогава те не бачкат. А, и си е време за барбекю.

Ген. Наско (дето бил соц прокурор по онова време) чел нещо, после друг от ПП-ДБ изохкал и предложил да станат прави…

Та, едните станали, другите не в пленарна зала. Отбиха го номера, време да минава.

Че то 36 години мълчание за жертвите на прехода…

Много обичат да ровичкат из миналото както им щукне. И все евтин дивидент към настоящето да притикат. Като онзи гьонсуратлък на Иво Елфа да се изтъпани на Тюркян чешма, че да бръщолеви как осъждал Възродителния процес, докато баща му навремето бил пръв радетел за преизпълнение на плана му.

Таткото на Киро Канадеца пък написал във фейсбук: „Днес съдът изпраща Кирил във Варна. За скенер на мозъка. За да се види дали има изменения. Доказателство дали е употребявал наркотици. Вече му направиха кръвни тестове. И тестове на косата. Те доказаха, че никога не е употребявал. Изпращат го във Варна. По презумпция, че познава лекари в София“.

Айдеее! Във Варна пък познава цял кмет! Дето се бореше за свободата му!

Толкова тъжно става понякога. Човек си мисли, че живее в света на пълните идиоти. Не става въпрос само за нас.

Ето, вижте ги какво патят на Острова – младите британци оставали без порно. От 2 февруари Pornhub няма да бъде достъпен за нови потребители във Великобритания. Това съобщи Aylo, компанията-майка на Pornhub…

Но, спри сърце. Да му мислят островитяните. Ние си имаме партии и политици на скенер. И както казва един приятел от Кърджали: При нас порно няма, чист си*иш си е…

24smolian.com/ Общество

Благородната инициатива „Календар на Община Смолян“ събра 7 400 евро. Сумата беше разделена и по 3 700 евро бяха преведени на нашите малки герои Стефани Петрова и Михаил Дончев. Кметът Николай Мелемов се срещна днес с прекрасното момиченце и нейната майка Жана Тодорова. Михаил е болен и затова не можеше да присъства на срещата. Майка му, Вероника Илиева, благодари на всички, които се включиха в инициативата и ще подпомогнат необходимите терапии, които могат да ускорят възстановяването му.

Стефани е била герой в нашата инициатива през 2022 г. Благодарение на интензивните терапии и рехабилитации, момиченцето ходи с помощта на майка си.

Изказваме нашата благодарност към Вас, г-н Мелемов, за поредното организирано благотворително начинание и всички хора, които се включиха в него и дариха средства за Стефани. Дъщеричката ми е едно много борбено, умно и добро дете, което има потенциала да стане един равностоен и самостоятелен член на нашето общество. Благодарим за добрината, която срещнахме. За мен тази любов и съпричастност, която срещнахме от толкова много хора ни дава сили и кураж да продължим напред, каза развълнуваната майка.

Благодаря на всички хора от Смолян и страната, които бяха съпричастни към благородната кауза и закупиха календара на Община Смолян. Дарените от тях средства ще подпомогнат интензивните терапии, които ще направят по –пълноценен живота на Стефани и Михаил. Те са наши деца затова може да разчитате на помощ, която не приключва с тази инициатива. Винаги сме насреща да помогнем с каквото можем, а на Михаил пожелаваме бързо да оздравее, каза Мелемов .

Подкрепата на всеки от нас ще осигури така нужните терапии, за да върнем усмивката и гласа на Михаил, както и да помогнем на Стефани да тича с децата в училище.

Община Смолян благодари на всички, които показаха съпричастност към благородната кауза, както и на авторите на снимките, които ги предоставиха безвъзмездно за изработването на календара. Изказваме благодарност и към всички хора, фирми, търговски обекти, учреждения, цехове и образователни институции, които се отзоваха да продават календара с благотворителна цел.

За осма поредна година тази инициатива ни дава надежда, че в колкото и трудни времена да живеем, доброто и съпричастността могат да случват чудеса.

24smolian.com/Общество

Боецът Шабан М. бил астматик, а астмата му се обострила и затова не можел вече да бъде в килия.

Част от доводите, за да бъде поискана промяна на мярката му за неотклонение, научи 24rodopi.com.

Според наши източници обаче, младият мъж е употребил кокаин. Следи от наркотичното вещество са били открити в организма му след ареста. Оказва се, че Шабан е получи „амнезия“ от фаталната нощ – не помнил какво точно се е случило. За уговорката за „разчистване на сметките“ обаче е бил категоричен в хода на разследването – за чатове, разговори по телефона, а в дъното е била девойка от Смолянско.

Припомняме, че Окръжният съд в Смолян отказа 22-годишният да излезе от ареста.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативния съд.

Шабан М. е един от четиримата обвиняеми за убийството на 23-годишния Костадин Кабаджов, извършено след жесток побой на 26 ноември в Мадан. Тялото на жертвата бе открито в коритото на реката.

Както вече писахме, братята Байрям и Наим М. също са в килии. 20-годишният Денис М. пък е без мярка за неотклонение.

На снимките: Шабан и Костадин, снимки Фейсбук

24smolian.com/Общество

22-годишният Шабан М. остава в ареста. Окръжният съд в Смолян отхвърли искането за по-лека мярка за неотклонение. Според прокуратурата, съществува опасност младият мъж да се укрие или извърши друго престъпление.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативния съд.

Припомняме, че Шабан М. е един от четиримата обвиняеми за убийството на 23-годишния Костадин Кабаджов, извършено след жесток побой на 26 ноември в Мадан. Тялото на жертвата бе открито в коритото на реката.

Както вече писахме, братята Байрям и Наим М. също са в килии. 20-годишният Денис М. пък е без мярка за неотклонение.

Очаквайте по-късно шокиращи подробности!

24smolian.com/Общество

22-годишният Шабан М. поиска по-лека мярка за неотклонение. Молбата на един от обвиняемите за убийството на Костадин Кабаджов в Мадан ще бъде разгледана от Окръжния съд в Смолян на 28 януари.

Както 24rodopi.com първи писа,  „Очаквайте новини в края на месеца“. Това бе коментарът след запитване от страна на екипа ни относно случващото се по делото за убийството на 23-годишния Костадин Кабаджов.

Припомняме, че трима от обвиняемите са с най-тежката мярка „задържане под стража“ – това Шабан М. и братята Байрям М. и Наим М. В момента тримата се намират в килии в Смолян.

Спрямо четвъртия - Денис М. (20), няма наложена мярка.

 

24smolian.com/Общество

Окръжна прокуратура-Смолян внесе обвинителен акт срещу 73-годишния Кирил П. за убийството на негов съселянин.

Припомняме, че деянието бе извършено на 1 март 2024 година в неделинското село Кочани.

В близост до селскостопанска постройка Кирил нанесъл удари с брадва в областта на главата на 79-годишния Бойко М. Потърпевшият умира на 5 март в болница в Пловдив от тежка черепно-мозъчна травма.

Кирил П. е предаден на съд и за това, че отправи закани за убийство към 75-годишната Р.М., като при отправяне на заканите държал в ръката си брадва.

На 1 март 2024 г. Б.М. и Р.М, които били съпрузи, работили на нива, тяхна собственост, в с. Кочани. Мястото се намирало в близост до селскостопанска постройка и къща, където живеел Кирил П. 

Бойко М. обработвал имота с трактор, а съпругата му копаела. Достъпът до нивата бил през тесен път, по който двамата преминавали пеша и с трактора. Това дразнело съседа им Кирил П., който твърдял, че пътят е негов и те нямат право да го ползват.

В 15,30 ч., Б.М. потеглил по пътя с трактора на заден ход, като в този момент К.П. го пресрещнал в гръб. Той дръпнал Б.М. от шофьорското място, вследствие на което последният паднал на земята. Възползвайки се от това, Кирил П. го ударил три пъти с брадва по главата. Същевременно Р.М. се приближила към мястото, К.П. я видял и се заканил, че ще я удари и ще я убие.

Подаден бил сигнал в полицията. Пострадалият е бил откаран в болница, където на 5 март 2024 г. е починал от нараняванията си – тежка черепно-мозъчна травма, кръвоизлив и контузии по главата.

Делото е внесено за разглеждане в Окръжен съд-Смолян.

 

24smolian.com/Общество/Регион

Близо половин милион лева вече достигат градските къщи в Родопите. Влизането в Еврозоната се долавя и в цените на имотите. Все още обаче плахо, съобщава в новия си брой печатното издание „Родопи voice“.

245 000 евро или 479 178 лева е оферта за триетажна къща в кърджалийския квартал „Веселчане“. Става въпрос за комплекс с общо 16 еднофамилни сгради, който към момента е в строеж. Къщите са по 270 квадратни метра, разполагат и с дворно място с паркоместа.

Имоти се предлагат и в други квартали. Стари къщи в „Студен кладенец“ и „Байкал“ са с цени от 205 000 евро и 104 815 евро.

В същото време тристайни апартаменти в центъра са обявени за продан срещу над 300 бона в лева. Тристайно жилище във „Възрожденци“ върви по 93 000 евро, две стаи или 66 квадрата – 78 000 евро.

За сравнение, апартаменти в хотелски комплекси в Пампорово са обявени за продан срещу 75-76 хиляди евро. 53 кв. метра апартамент в село Стойките търси купувач срещу 59 000 евро. 4-етажен хотел с 21 стаи в курорта чака нов собственик срещу 1 300 000 евро.

Парцели за строителство в смолянското село Писаница струват 35 000 евро за декар. За 220 000 евро пък е обявен 4,13 дка парцел в землището на Чепеларе. Декарът в Пампорово достига дори до 95 000 евро.

24smolian.com/Общество

„Имаш направена страшна магия, направо е проклятие за поколения!“.

Е, как иначе да дадеш хилядарки на гледачката?

„Не бъди самотен, ела, струва си!“, пък казва „жрицата“.

Струва 200 лева на час.

Кои са повече в Родопите – врачките или проститутките и по колко „отчитат“ – четете в новия брой на „Родопи voice“!

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Пилат му каза: Що е истина?

Евангелие от Йоан

 

***

 

Тя повдигна чашата си. Видя собствения си лик, отразен в клатещата се повърхност на виното. Поднесе към устните.

Пълна маса.

Млади дами, опъващи от вейповете, пускащи кълбета дим. В омаята на пушека, небрежният кикот. Понесен и край останалите в заведението. Думи из красиви устни. Висок тон.

Вадят се телефони. Взор към тях. Бавно и полека разговорите затихват. Съзнание, пленено от екрана. Звук единствено от допира на маникюра с дисплея.

 

***

 

Тя е на 17, когато трябва да прави секс с непознати за 10 лева, защото е принудена. Защото няма кой да я защити. Защото хиляди са роби на този доходоносен бизнес. И не в африкански или арабски държави.

 

Опитът за самоубийство

 

17-годишна прави опит да се самоубие след като рецидивист я е превърнал в проститутка. Момичето в продължение на месеци било принуждавано да спи с различни мъже, а сводникът й прибирал по десет лева от клиент.

Това признание прави пред разследващи непълнолетната, след като се нагълтала с различни хапчета в опит да сложи край на живота си. Момичето било издирвано след като напуснало дома си в областен родопски град. Шокиращият разказ пък доведе до арест на осъждания многократно сводник.

 


Ужасът за девойката…

 

… започнал след като избягала от дома си. В родопски квартал тя срещнала трима мъже, единият от които познавала. Казала му, че нямала къде да спи, а той я поканил в жилището си, където щели да празнуват заедно с аверите му. Тя отишла с тях, а след като употребили алкохол в апартамента, бъдещият сводник правил секс с нея. След това и друг от компанията. На третия обаче момичето отказало, заради което сводникът й нанесъл два шамара и й казал, че ще започне да я предлага на мъже срещу заплащане. След това той я закарал до фургон на строителен обект в квартала, където била осъществена първата сделка с клиент. Пазачът дал десет лева на мъжа, за да си легне с момичето. След акта тя му се оплакала, че прави това срещу волята си, а мъжът й препоръчал да се обърне към полицията…

Това така и не се случило.

Сводникът прибрал девойката да живее при него и започнал ежедневно да й намира клиенти. Някои от тях обирал.

Момичето било принудено да прави секс буквално навсякъде-в паркове, изоставени сгради, фургони на охранители на строежи, апартаменти на клиенти…

 

***

Светът е приказен из дисплея на телефона. Брутално агресивен извън него. Дрога, гурбет, разбити семейства, слуги на парите, изкушения всякакви…

Моралът е екзекутиран.

Войната е мир; свободата е робство; невежеството е сила.

Постаментите на Партията (1984, Джордж Оруел).

Олтарът е поставен пред Мамона.

И всички са одрипани в този свят на грях.

Зад примамливите светлини е само мрак.

 

***

Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им заяви: Аз не намирам никаква вина у Него.

Евангелие от Йоан.

Прокураторът на Юдея към Христос.

Какво е истина? На латински Quid est veritas?

При анаграма се получава отговорът: Est vir qui adest (Човекът, който е пред теб).

Истината е пред нас. Решението на всеки проблем е в отражението на огледалото.

Толкова е просто и толкова трудно…

На снимката: Пилат и Христос, Николай Ге - Какво е истина


24smolian.com/Общество

„Знаете ли колко струва телешкото? 2,23 лева. Това е цената на държавата. В магазина обаче е между 20 и 40 лева. Средно 30 лева за кило, а може да достигне дори 60-70 лева за специалитети като бонфиле и стек“.

Думите са на стопанин от Родопите. Който изрича истини, които буквално шокират, съобщават колегите от „Родопи voice“.

„Изкупните цени са жалки. Млякото е монети, а в магазина го купувате по 2 евро. За месото да не говорим“, допълва още животновъдът, който смята да се откаже от този занаят.

Само преди дни пък стопанка от региона обжалва в Административния съд обезщетението за умъртвени три крави поради заболяване.

За 1172 килограма месо, за което са били отглеждани говедата, тя трябва да получи чисто 2 615 лева.

Родопчанката поиска по-висока цена за добитъка с мотив, че административният орган неправилно е определил полагащото се обезщетение за трите броя говеда, като значително занижил стойността на оценката на животните. Актът е на Областна дирекция по безопасност на храните.

Жалбата бе отхвърлена от съда.

24smolian.com/ Общество                                   

„Благодаря на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за тяхното конструктивно поведение при отварянето на пункта ‘Рудозем-Ксанти’, което е важно за икономическото развитие на българските региони“, заяви премиерът Росен Желязков в началото на днешното заседание на Министерския съвет.

Вчера на церемонията по въвеждането в експлоатация на пътния участък „Димарио – българо гръцка граница“ присъстваха вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов и министърът на външните работи Георг Георгиев. Георгиев заяви, че отварянето на пункта е успех, резултат от една година усилена работа на българското и гръцкото правителство, която доведе до завършек на усилията на редица предишни правителства. „Това е материализиране на всички ползи от трансграничното сътрудничество, но също така е директна инвестиция в регионите и от двете страни на границата“, подчерта външният министър. Георгиев акцентира, че отварянето на пункта "Рудозем-Ксанти" е огромна придобивка за родопчани, за всички българи, но и за гръцките съседи в области като транспортна свързаност, инфраструктура, икономика, инвестиции, туризъм и контакти между хората. „Благодарение на усилията на това правителство и на всички, които взеха участие в процеса, това е факт и мога да кажа само честито! Това е едно много голямо външнополитическо, но и вътрешноикономическо постижение“, завърши Георгиев.

Министър-председателят Желязков благодари на гръцкия си колега Мицотакис не само за реализацията на инфраструктурния проект, но и за усилията му за прекратяване на блокадите на българо-гръцките граници. Премиерът добави, че намирането на решение за осигуряване на свободното движение на хора и стоки показва, че когато има политическо доверие между страните в духа на добросъседство, могат да бъдат решени всички тежки проблеми, които се случват във всяка една от страните.

24smolian.com/Общество

Животът в Германия и заплатите в Родопите. Гурбет или у дома – разликата е в едни 680 евро. Заслужава ли си?! Важен въпрос, дори след влизането на страната ни в зоната на единната европейска валута.

„Имам 26 работни дни в месеца. Работя дори на празници. Средно получавам 2200 евро чисто. 600 от тях обаче веднага заминават за наем, остават 1600. Квартирата ми е една стаичка – маса, гардероб, легло, хладилник. Животът става все по-скъп. Една бира в заведение е 4-5 евро. Чай, кафе, вода, кола, по 3-4 евро. И са най-евтиното нещо, което може да се поръча“, споделя за „Родопи voice“ дългогодишен гурбетчия в Германия.

Правим съпоставка на доходите в началото на 2026-а, първите ни крачки в Еврозоната.

По последни данни на Националната статистика средната заплата в Кърджали е 1916 лева или 982 евро, в Смолян 1688 лева или 865 евро. Или можем да калкулираме среден доход за двата региона от 923 евро месечно. У дома обаче никой не плаща наем. Пет евро за бира пък би обрекло на „глад“ собственика на всяко едно заведение в областните градове Кърджали и Смолян.

„С 1600 евро трябва да се справяш в Германия“, казва родопският гурбетчия. С 680 евро по-малко от тази сума пък живее роднината му у дома. Към момента нито единият иска да се прибере, нито пък другият да замине зад граница.

Според последното проучване на германски икономически институт индийците получават най-високи брутни заплати сред мигрантите в Германия – 5393 евро на месец. За сравнение, средното възнаграждение на германските служители е 4177 евро.

На второ място по доходи сред мигрантите са австрийците с 5322 евро на месец, следвани от американци, ирландци и британци. Българите получават значително по-ниски възнаграждения – средно 2681 евро на месец, почти двойно по-малко от австрийците. Причината за това е, че болшинството от нашенци работят в по-нискоквалифицирани професии като строителството или сезонни земеделски дейности, което сваля средната заплата. Други пък вече имат двойно гражданство и попадат в статистиката като германци.

24smolian.com/Общество 

Областният управител Захари Сираков представи пред медиите поканата от гръцките партньори за официалното откриване на пътния участък „Димарио – гръцко-българската  граница“.

Събитието, което родопчани чакат от повече от 30 години се организира от Република Гърция и ще се състои на 20 януари от 10:45 часа в присъствието на представители на българското и гръцкото правителство. 

В днешната пресконференция участваха областният управител Захари Сираков, заместниците му Андриян Петров и Красимир Даскалов, както и кметовете на община Смолян Николай Мелемов и на община Рудозем инж. Недко Кулевски.