„12 помещения се дават под наем във високия блок преди
бившия ресторант „Здравец” в края на Стария център в Смолян, жалка картина.
Това е така да се каже идеалния център на града”, споделя 52-годишен
смолянчанин. Правейки си вечерната разходка той ги изброил. Вече ще чуете много
често репликата „Смолян е призрачен град”. Това е така, защото коли има много,
няма места за паркиране, движението е на макс през целия ден, но хората от
автомобилите ги няма навън. Пусто и празно е, особено вечер и в почивните дни.
Заведенията празни
Безпаричието, отчаянието и апатията, обхванали смолянчани,
се усеща осезаемо. Хората са се свили, както се казва, в „черупките си” и са се
лишили от всякакви удоволствия, които преди години са си доставяли.
Заведенията, които предимно са съсредоточени в Стария център на града са почти
празни. През деня има някакво движение на хора, предимно тийнейджъри забегнали
от училищен час, които пият кафе и шумно се забавляват. Вечер обаче „бомба” е
паднала. Много и от кафенетата хлопнаха кепенците, защото не могат да издържат
на наемите и разходите по заплати и осигуровки на персонала. Други посочили
работно време до 24 часа, затварят в 21,30 ч., защото няма клиенти.
Вечер и автобусите от градския транспорт се движат празни. „Имаме
редовно случаи от спирката на кв.”Каптажа” до „Устово” вечер да се качат
двама-трима души”, споделят шофьори. Затова и минават по-рано на лятно
разписание.
Движение в на хора в
рамките на час
Движение в града има след 17 часа до към 18 ч., когато чиновниците от държавните институции напускат работа и се придвижват до
домовете си. Истината е, че хората нямат пари, за да си позволят вечеря в
заведение. Ако все пак седнат си позволяват по едно питие, кафе и много често
чаша вода от чешмата. Чакат си и рестото до стотинка, споделя сервитьорка и си
спомня как само преди години си е докарвала на вечер бакшиш средно по 20-30 лв.
Спряха и купоните вкъщи, защото на хората не им е до забавления.
Рожен възражда
спомени отпреди 28 години
И търговци и смолянчани се радват, когато има събития като
Роженския събор и дълги почивни дни от празници, защото тогава идват хора от
вътрешността на страната и става оживено, както беше преди 28 години.
Носталгията по онова време е особено силна за тези, които са
живели по това време и си го спомнят. Бермудският триъгълник наричаха Новия хотел,
заведенията „Каскадите и Родопския драматичен театър, които бяха пълни с
купонджии и ако се озовеш в този „триъгълник” ще се загубиш с гаранция цяла нощ
в него.
В „Бермудския
триъгълник”
Новият хотел, който в момента е пуст, беше емблемата на
Смолян. В него имаше дневен и нощен бар, дискотека, ресторант, сладкарница и
коктейл бар. И беше пълно с хора и весело. Случвало се е във фоайето да чакат
хора да се освободят маси, за да се настанят. За тийнейджърите имаше от Смолян
до Устово 7 дискотеки, но за 2 лв. такси пътуваха до Пампорово, за да
купонясват там. И хотел „Соколица”, който е пуст от много години, беше пълен.
На последния етаж имаше кафене, от което се откриваше прекрасна гледка към
целия град и природата. Нямаше нужда от фейсбук, за да се запознаеш с някой.
Всеки имаше чудесната възможност на живо да си хареса гадже, да потанцува и си поговори с него и, разбира
се, да го почерпи.
Действително в Смолян беше много оживено. Освен училищата,
имаше Учителски институт, в който идваха да учат млади хора от цяла България. В
101 –ви алпийски полк и бившите Гранични
войски, сега Гранична полиция, идваха да служат офицери по разпределение от
Военните училища. Те създаваха тук семейства и много от тях оставаха в града.
„Комуна”, Кабелният завод, Хранително-вкусовият комбинат, „Булгартабак” и др.
даваха препитание на много хора. Във всеки квартал имаше кино, освен
емблематичното кино „Дружба” в Смолян.
Хора по опашки и хора
зад граница
С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се
сблъскаха с прехода, преживяха купонната система, когато рано сутрин се редяха
за хляб и мляко на опашки. Градът започна и да обезлюдява. Предприятията, които
даваха поминък бяха преструктурирани или закрити.
„ Вярно е, че Смолян обезлюдява, но това е тенденция в
градове от неговия тип. Не сме изолиран случай. Сега е много по-добре. Хората
могат да пътуват по света, да се реализират, да печелят добре. Могат свободно
да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги записва кога влизат в храма или
пък насилствено да им сменят имената”. Този извод за времето сега и времето
преди, прави 49 –годишният Костадин.
„Имам едно дете, което живее в Испания. Мъчно ми е, гледаме
се по месинджъра всеки ден, тъгувам, но вътрешно се радвам, че има право на
избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 г. Правото на избор е най-важното
в живота. За мен всичко останало е на заден план”, казва Елка. Според нея, ако
някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене, младите ще се върнат.
Времето назад обаче не можем да върнем и едва ли вече Смолян
ще е така оживен. Лека-полека и спомените ще изчезнат с поколенията от това
време.
Сега сме граждани на света. Можем да пътуваме в чужбина
свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн
пространството, да търсим по-добри условия на живот. Жалкото е, че повечето от
блоковете в Смолян не светят вечер,
защото няма хора в тях. Тръгнали са да търсят щастието си по-широкия свят.
Николай Михайлов, 24smolian.com
Наистина е така. Миналият месец бяхме на Пампорово и всички ,които са в работоспособна възраст са там и не само от Смолян ами от целия смолянски огръг има младежи дори от Сливен, Враца ,Троян ....!
ОтговорИзтриване