Не питайте защо! На истински воин въпроси не се задават…

Един воин. Не питайте колко е пенсията му. Няма смисъл. Знаете. „На ръба“. По-скоро в пропастта. В бездната на най-тежката епоха на неблагодарност. Тази жена, заедно с десетки други, всеки ден продава. Всичко, което е добила със собствените си ръце от градинката в или край родопския град. За няколко левчета повече. В помощ на мизерното си съществуване.
Води се човек на прага на бедността. А е човек в Европейския съюз. Цял живот давала, давала, работила, а сега чака. Чака левчетата за стръковете, произведени от градинката. И се надява времето да не застудее, че да може още да продава.
Стои и чака. Не проси, а продава.
На същото място преди години лидерът на европейските социалисти си напазарува краставици и домати. Беше си забравил портфейла и взе назаем 20 лева, които даде за няколколевовата сметка. Ресто не поиска. Бабите бяха зарадвани.
Те са винаги там. Както и на други места в града, за да оцеляват.
24smolian.com
Четете Темата по-късно само тук:
Сиромасите и алъш-веришът

В града – в кафенето за топло, по селата – на картофи и дърва

Пенсионер човек – жив „бизнесмен“!
От орехите – автомати, траханата – за износ