Къде се пие най-много? Чистилище: Живот с кренвирши, спирт и музика

Февруари е месец със символика. Нареждат се свети Валентин, Трифон Зарезан, Апостола. Ден на влюбените, на виното, на българската Голгота и пътят към безсмъртието. Сърце, алкохол, битка и идеали. Все страсти, раздиращи душите, разбиващи на атоми съзнанието. Парченцата от същността, мемът, който предопределя поведението на поколения и поколения. Събирателните части на живота. Краткият престой на земята, който в най-общия случай преминава май по един и същ начин.

Любов, пиене и смърт. Дали героична или най-прозаична, зависи от пътя.

Но общо взето това е. И всеки сам открива смисъла в него. Собствената философия, ценности, бижута, въглени.

Идеята обаче тук е друга. Тя е за вакханалията от спирта. Нищо философско. Просто спирт…

Гълтането като начин на живот

Кръчмата е едно „културно явление“ в родната ни история. Място за изповядване на болките, за споделяне на радостите, мегдан за „революции“ и прочие.

Край масите могат да се състоят всякакви представления от бита и народопсихологията. От счупване на чаши при наздравици, до счупване на кости по-подир.

Сметката може и да не е по меню…

Ботевата механа продължава да работи въпреки всякакви наредби, закони и приумици за тях. Кръчмата се нарежда в троицата на свещенодействията в битието на нашенеца. Наред с банята и духовния храм. Едното за вярата, другото за очистението, третото за душата.

Определено, най-невероятните случвания могат да се състоят само в кръчмата. Дори тя да не е истинско заведение.

На всяка крачка и на всеки метър

Всеки квартален магазин в Родопите вече е и ресторант, по съвместимост. Като казваме всеки, това означава, че пропуск няма!

Дали ще са седнали на пластмасови столове, на дървени пейки, на каси от бира или лимонада, няма никакво значение за нашенци. Първата работа след работа е-да се отбият в кварталния магазин. Пазарува се на сносни цени и се почва. Кренвирши и съмнителни салами, нарязани в опаковъчна хартия, патрончета в ръце, мирис на джибра навред и мохабет. Нашенци могат да сторят същото дори седейки на бордюра на тротоара на локалното. Такива случаи, хеле лятно време, бол. Беседки край блоковете са със същата изповедна насоченост за преглъщане на проблемите със спиртни напитки.

Магазинери правят салати, сервират и така. До следващата вечер.

На всяка крачка и на всеки метър-кръчма. Импровизирана, стилизирана, каквато и да е.

Къде се пие най-много?

Селото срещу града. Съревнованието по всякакви рекорди. В миналото. Нещата отдавна са миксирана версия с автор самото битие. Демек, селото е в града, а по поляните заголват баджаци зажаднели за природа уж граждани.

Те такива работи.

Но, все пак, да си дойдем на текста.

В Родопите е „научно“ доказано, че по селата се пие в пъти повече. Дали от нямане какво да се прави, дали от чистия въздух, дали от нещо друго, не се знае. Криминалната хроника просто вади победителите.

След уикенда, баш пиячите с автомобили са регистрирани край селата, отчитаме след анализ на сводките от Областните дирекции на МВР в Смолян и Кърджали.

В касабата някой се надрънкал до 1,45 промила. Аматьор? В село в периферията на областта резултатът от дърт водач е 2,45 промила.

Правете си изводи.

Пример

На един смолянски шофьор му се случи незабравимо събитие на път към родния град. Карал си родопчанинът, къмто 19 часа вечерта, и тъкмо излизал от Кърджали в посока Ардино, когато го блъска друг автомобил. Виновният бяга от мястото на инцидента. По-късно е спипан от ченгетата, а пробата му е над 2 на хиляда.

Докато се тюхка край ударената си кола, превозното средство на смолянчанина е блъснато от бус. Алкохолната проба на ударилия го е над 4 промила.

Хващане за главата, поглед към тъмното небе, молитва и въпрос: Още не са минали централните новини по телевизиите, а тези са се насмукали като за сутрешния блок!

В наше село…

-Пие ли се във вашето село?

-Да, и то много! Тук няма човек без домашна ракия. Количествата, които се употребяват са, са… Ако могат да се изчислят, сигурно са по две цистерни вместимост на година, общо от всички жители.

***

Ей така отговаря селски кмет на едно голямо населено място в Родопите. Не изпитва гордост, но сякаш въпросът провокира някакво чувство на чест. Човекът изпъчва гърди и погледът му светва. Дето се вика, с кофти може да е, ама да сме най!

***

„На работа, на работа отивам. Нерде, викаш. Към градината“, казва възрастна женица от село, приютено от баирите на величествената планина. Забрадка, пропуснала само един кичур коса, набраздено лице с дири от един и същ живот, свързан с много труд. Манта покрива прегърбеното тяло. Сапът на мотичка е опрян на рамото. Пръстите на ръцете са изкривени, сякаш инквизитор е боравил с тях. Усмивката на лицето е плод на напън, който само волевите желания на сърцето могат да предизвикат, не и умът. Жената опитва да е вежлива, но видимо бърза. Не й се занимава с хора от града, дошли да й губят времето. Погледът й се отмества към кръчмата, отстояща на около петдесетина метра, оттатък шосето. Въздиша. И продължава.

Жестът бе ясен.

Пред хоремага са се настанили около 20 мъже. Всеки грабнал шише. Я бира, я патронче с мастика, я фиш за мачовете.

Разговорът е ожесточен. Глътките бързи, а е едва 10 часа сутринта.

Една баба върви към градинката, здравеняците вървят към печалбите.

Будалък и високи градуси в Родопите.

В града

Вече споменахме, че в града и бордюрите стават за маси и столове в кръчма.

Но ето нещо обединяващо.

Мъж от село, в Кърджалийско. Седи си той и се чуди какво да стори с живота си. И понеже размислите тревожат духа му, а той е жаден, се започва…

С две „туби“ бира. В този момент получава обаждане по телефона, че брат му си пристига от Холандия. Щял да бъде на пазара в областния град в еди колко си часа… Радост! Която изважда всичко скрито из сърцето навън. Преминава се на ракия. Домашна, за да конкретизираме градуса. След едно кило, обратно към бирата и…

Времето е дошло! Родопчанинът се качва на мотора и тръгва от селото в града, за да посрещне гурбетчията. Някакви си 15 километра.

В областния център е спрян от полицаи, защото кара без каска. Едва не им насълзява очите като заговаря. Следва дрегер, следва признание, следва присъда.

Ама мерак.

Мерак от радост или от тъга. Мерак от битие, мерак от почивка след работа.

Толкова мерак, че въпросът „Къде се пие най-много?“ става напълно безсмислен. Фирка се навсякъде в Родопите. От смях, от сълзи, от сабалян.

Притъпяване на усещанията. Порция висок градус лекува всичко.

Няма обяснение, мотивите сякаш са непълни, недоизказани. Сякаш всичко е ген, ДНК, проклятие?

Сякаш всичко се прави за пречистване. Към онзи свят, където всичко е по-иначе…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com