Руло №19 и изолацията: Комшията видя вирус на бузата на жената и…

Денят започва с коронавирус и завършва с него. На обяд същото, а следобедното кафе неминуемо минава с нов прочит на цифрите от генерала-медик.

Затваряне у дома и никакво събиране с хора. Хеле дошли от чужбина.

Пръв приятел става хладилникът, защото по телевизията се излъчва едно и също. След поредната емисия е полезно хорър филм за разтоварване…

Домашен затвор по време на чума.

Какво става из панелките?

***

Х. се събуди и се взря в тавана. Зяпаше и мислеше. Мислеше и зяпаше, докато физиологичните необходимости на тялото не го довлякоха в тоалетната.

Рулото почти бе свършило, но в другата стая имаше още около двадесетина.

Усмихна се на мисълта, която го споходи за сра*ето и продоволствията за задните части.

През отдушника се чу мощното кашляне на комшията, с последващо секнене. Пронизителен крясък към жената, която вероятно се опита да нахлуе в банята.

„Добро утро, съседи!“, пожела наум Х. и излезе.

Прешляпа бос до хладилника и го отвори. Погледът му се закова върху чифт вакумирани свински крачета. Въздъхна очаровано. Беше си ги заплюл за петък вечер. Да дойде само петък.

Очите ме съзряха маслини, някакъв колбас, две отворени консерви, нещо със странен вид, което бе забравил какво е.

Трябваше да се пазарува. Мисълта за поредни 40 минути на опашка пред магазина никак не му се стори приятна. В този момент бързо се обърна и отвори шкафа зад себе си. В надупена поза започна да брои останалите шишета с домашна ракия. Изправи се и въздъхна успокоено. Имаше достатъчно. Засега.

Пак се върна на хладилника. Грабна консерва с пастет и мацна на една филия. Докато гризеше кафето бе готово. Оригна се, сам се възхити на отличната акустика в кухнята, и се отправи към терасата.

***

Стискаше цигарата, отпиваше кафето и зяпаше навън. Слънцето протягаше лъчи над покривите на околните панелни здания. Обещаваше прекрасно време.

По булеварда автомобилите бяха рядкост. Чат-пат някой с маска да мине забързано.

Красива наченка на пролет, но пак у дома при извънредна скука. Мисълта за магазина пак проходи из главата. Махна я със силно дръпване от цигарата. А бе не му се чакаше на опашка с всякакви потенициални вирусоносители.

***

В този момент започна да дъни музика. Май отдолу. Комшийското хлапе се кефеше на новия кючек „Коронавирус“. „Тия не трябваше ли да учат задочно, това де, дистанционно? Или май онлайн, или нещо друго?“. Бе, майната му, главата му пак ще се надуе.

***

Влезе вътре, пусна телевизора и като съзря физиономията на генерала и мигом изключи. Седна зад компютъра и започна да зяпа за някакви спортни стоки, подходящи за домашни условия. Пусна и радио. Двама водещи се лигавеха, че си били по жилищата, но все пак са близко до слушателите. В този момент се включи някакъв тираджия и ги подкара-всички наред. Докато си поръча песен връзката нещо се разпадна. Последно май рече нещо от сорта на „Без паника“, но и затова не беше сигурен. Следващата песен бе някакво скимтене в ритъм. Смени станцията. Вървеше блок, в който се призоваваше хората да си стоят по домовете.

„Уффф, ми къде сме бе?“, си рече и аха да смени отново и чу познатото начало на „Не съм уплашен“ на Еминем. Хареса му. Имаше символика, надъхване, елемент на мускули. Усили и заглуши кючека „Коронавирус“ на комшийското хлапе.

***

На обед не посмя да пусне телевизора, докато предъвкваше последните остатъци от пастета. Пак цифри, пак мерки.

***

Реши се в крайна сметка да хвърли боклука. Тури една маска на лицето и тръгна. На стълбите засече съседа от петия етаж.

-Ти чу ли?-му рече мъжът и запристъпя към него

Давайки назад в търсене на наложената дистанция си прасна главата в металната кутия на електромерите.

-Ко да чуя? Да не ни забраниха и боклуците да хвърляме?-попита.

-Не бе. Комшията от третия ко направил?

-Е?

-От толкова дни си е у дома, та се напил зверски и святнал един шамар на жена си. После казал фъфлейки „Ъъъ, такова, стори ми се, че видях един вирус на бузата ти“. Ха-ха-ха-захили се съседа.

„Как ги научава такива работи?“, си помисли Х. и побърза да отмине евентуалната заплаха от зараза при срещата.

***

Излезе от входа и направи бърз оглед на обстановката. Двама на паркинга се дзверят край отворен капак на джип с австрийска регистрация. Баба ги гледа злобно от една тераса.

„Завалийката, си помисли, не може да излиза и сега като нищо ще топне тия, че са се върнали от чужбина, а щъкат край блоковете. Пък те са си тук от три месеца“, разчете посланията от очите Х. Сети се за телефоните за топене на гастарбайтери. Пак погледна бабето. „Вероятно още пази спомени от времето, когато държавата бе превърнала всеки трети в доносник“, шегата наум му се стори готина и се ухили сам на себе си.

***

Хвърли боклука, а от контейнера побягнаха уплашени две котки. Изкараха му акъла. Зачуди се що не ги хващат вируси тях.

Тръгна към входа и в този момент чу мъж да се провиква от терасата към друг. „Ела да чукнем една табла!“. „Да ви чукнат вируси с марсиански произход“, си рече Х. и в този момент се сепна. „Вече и кълнем на тази тема!“. Подобна мисъл му се стори отвратителна и забърза гузно да се скрие в изолация.

***

Салатата бе на масата, ракията също. Преди да отпие се зачуди дали да пусне телевизора. Пред очите му се занизаха цифри, данни, пагони. Хвърли дистанционното и отпи. „Да се нахакам като за световно и на сутринта да не помня половината букви от азбуката!“, се настрои за екшън.

***

Отвори очи и се зазяпа в тавана. Мисли, зяпане, мисли и към тоалетната. Чу комшията да кашля, да си секне носа. Стана и отиде за руло №19…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com