Имаш крава – пиеш мляко, нямаш – пишат те в тефтера

„Най се ядосвам като започнат от статистиката и синдикатите да обявяват от колко пари се нуждае месечно дадено семейство за храна. Писна ми да чета стъкмистики, а в същото времето храната е скъпа и некачествена“, коментира родопчанка. Друга казва, че треска я тресе, когато нарасне манималната работна заплата, защото с нея скача всичко – храна, сметки, дрехи.    

Дистанцията между цените на стоките и заплатите не се топи от години.

Покупателната способност на населението неспирно спада и стигнахме нивото, нужно само за биологичното ни оцеляване, ама и то не е, както трябва. Живот ден за ден, така определят родопчани съществуването си. Пълни магазини със стока и хора вперили очи в цените и смятащи какво да купят за вечеря, а пък утре ще му мислят. „Преди често правех баница, а сега и тя ми излиза скъпо. Вдигнаха яйцата, маслото, киселото мляко, изварата и 15 лв. няма да ми стигнат за продуктите само”, коментира смолянчанка в хранителен магазин. Цените в магазинната мрежа на продуктите постоянно растат и човек трудно може да си направи сметка.

„С едно пиле правя три манджи.

Супа от бульона като се свари и го разделям на две после пилето. Приготвям го  с картофи, ориз, грах и стават три яденета“, споделя домакиня. С половинка кайма приготвям супа от топчета, мусака и кюфтета. Като я замесвам слагам три филии хляб, за да стане по-голямо количество каймата. Най-големият кошмар на една жена е какво да сготви“, допълва друга домакиня.

„И да имаш пари храната е некачествена затова залагам на картофите. Доставям си от хора, които произвеждат и си купувам по 30-40 килограма, 80 стотинки за кило. С картофите могат да се приготвят много манджи, имаш ли ги, гладен няма да останеш. Почти през ден правим пататник, а пържените картофи са всекидневно в менюто ни. Картофени кюфтета приготвяме. В лещата, граха и ориза също слагаме картофи, само във фасула не слагаме. Когато готвим фасул слагаме и кисело зеле, много вкусно става. Месо по-рядко консумираме и го купуваме от магазини в Смолян, които са си производители и пред клиента приготвят каймата“, споделя какво готви смолянчанка.  Общо взето хладилникът е почти празен, допълва жената.

Некачествени храни

Общото мнение на хората е, че храните са скъпи, но консумираме и некачествени продукти. Традиционно млечните са едни от любимите за трапезата ни. Прибавянето обаче на растителни добавки при производството на сирене, кашкавал и други млечни продукти ги прави в определена степен – нездравословни. Затова се появи списък с малко над 40 фирми, с чиито продукти трябва да внимаваме ако искаме да консумираме истинско сирене или кашкавал. Сред тях са и родопски фирми. Наскоро Асоциацията „Активни потребители“ откриха огромни нарушения при маслото на родните пазари. На светло излязоха 15 фирми, които са използвали нерегламентирани количества вода и забележете –свинска мас. Завишеното количество вода, според експертите, компенсира по-ниското съдържание на немлечни мазнини в продукта. При някои проби процентът на немлечните мазнини достига шокиращите 75 %. В някои от пробите се появиха и отпадъчни мазнини, като свинска мас, което е незаконна търговска практика и влиза в разрез с регламент на Европейската комисия. По-високо водно съдържание влошава качеството на продуктите, намалява срока им и на трайност и повишава вероятността от развитие на патогенни организми.

„Добре, че не знаем какво ядем.

Хем скъпо, хем ни тровят, няма ред в тая държава“, коментират възмутено хората. В социалната мрежа се появи видеоматериал, в който се инжектират с хормони пилета, а в месо с изтекъл срок на годност се поставя в препарати, за да не мирише и после се боядисва да добие свеж, червен вид. После се чудим защо сме болни от рак, защо ни боли стомах, допълват родопчани.

От некачествените и скъпите продукти изходът е да имаш някой на село, който гледа крава и други животни. Хората масово търсят такива, които да им доставят прясно мляко от крава и от него си правят масло, кашкавал и си подквасват кисело мляко. Картофите пък си остават основната храна в менюто на родопчани. В магазините достига килограма и до 1,50 лв, но хората си купуват в по-голямо количество от местни производители. Същото правят и с фасула. През септември и октомври затварят  буркани за зимата – чушки, домати, грах, зелен фасул, сладка и др. Приготвят си туршии и зеле.  

Тези, които нямат възможност да затварят зимнина или нямат роднини на село, а и не само те взимат на вересия. Това е действителността не само в страната, а и в Родопите.

Вересиите превръщат магазините за хранителни стоки в кредитори на стотици хора.

Собственици на няколко търговски обекта показаха тетрадките, в които вписват борчлиите си, като в някои от магазините неплатежоспособни клиенти са взели стоки до 500 лв.  и плащат, когато могат. „Няма как да оцеляваме по друг начин. Хората взимат и плащат, когато получат заплати, помощи и пенсии. Ние сме квартален магазин, познаваме се и не е имало проблеми. Решили сме обаче да не даваме вересии за повече от 40 лв.”, разказва Фидан, собственик на малък търговски обект. Хората  трупат вересии за стоки от първа необходимост – хляб, яйца, брашно, захар, леща, олио. Месо, колбаси и кашкавал не купуват, за тях това е лукс. „По-страшно е, че хората идват с наведени глави и се чувстват унизени, защото не могат бързо да платят борчовете си. Молят се и казват, нека да платя тока първо, а каквото остане ще ти го дадем за покриване на борчовете“, казва с болка Фидан.  

И така, докато хората продължават да взимат малки заплати и да нямат стабилни доходи стоките по магазините ще си стоят, заведенията и улиците вечер ще са празни. А освен живот на вересия продължават да ни тровят и с некачествени продукти.

Николай Михайлов, 24smolian.com