Дезинфекция на съвестта и вирусът на простотията

Тоалетна хартия, брашно, варива, препарати и какво ли още не из потребителските кошници на нашенци. Само часове след като се въведе хрумването за извънредно положение в страната. Масова истерия, купуване, презапасяване. Засега в големите градове, може би по-късно и у нас. Тоест в Родопите.

Маски и дезинфектанти няма, обявиха от аптеките. И нашенци изпаднаха в коронавирус транс. Зомбирани, сякаш е толкова трудно да се ползва сапун. По няколко пъти на ден. Пък дори и десетки. И вода има в чешмите, и ток и всичко необходимо за нормални хигиенни навици, дори във време на „чума“.

Психозата обаче властва. Не само при нас. Един комшия от Турция дори опитал да бори вируса като ял сапун с кисело мляко. Докторите се хванали за главата, докато го избавят от мъките.

Нашенци пък наблегнаха на спиртните напитки. И русенското варено. Една жена, оня ден, купи 30 консерви в един от магазините в Кърджали. Едва после се сети, че й трябвали две-три чанти. Та задръсти опашката. Пък в нея един с маска (късметлия), друг с ръкавици, трети с… пет стека бира.

Конституцията

Започна едно масово преглеждане на Конституцията на България, аджеба за какво иде реч при извънредно положение. Толкова разтегливи членове и алинеи, че чак от четене лъснаха сума нарушения на основния закон през последните десетилетия.

Дори и гласувалите го 201 депутати сигурно не знаят за какво иде реч. Интересно, между другото, останалите 39 от състава на Народното събрание, къде ли са били? За някои със сигурност знаем, че са по топлите страни и изобщо не се вясват, ала другите? Болни, заразени, при електората с маски? Не, нова последното липсва по аптеките, пък където го има вече достига до 3 лева за бройка. То не че и знаят как да го поставят на лицата си.

Дотук с Конституцията. Поне ни стана ясно колко са им възможностите. Кълнат се в нещо, което нито са изучили, нито разбират.

Дезинфекцията

Една жена с кърпа на главата забърсва пода в едно учреждение. Друга фъшка с препарат по бравите на вратите. Това е дезинфекция. През един час. То пък като, че ли някой ще следи. Уникални мерки, ама само на книга.

Детенце, 26 кила жива мръвка, трябва да носи раница с 20 кила „просвета“ няколко етажа в школото в първия ден след грипната епидемия, защото охраната не пуска таткото да го придружи и да носи „чувала“ знания с него. Принципи на безопасност. Пък бащата с маска и шапка, нещо средно между нинджа и Дарт Вейдър. Ама не го пускат. И му се блещи някакъв охранител, бълвайки слюнка без маска.

Правила, преди да затворят училищата.

На книга, както посочихме.

Извънредното положение бе главно, за да се дезинфекцира съвестта на незнаещите Конституцията. Не за друго. Всъщност, то има и друго. Но за това друг път.

Дисциплината

Прибират се от Западна Европа и… започват да щъкат из градовете. Така де, еврото трябва да се харчи, какви карантини, какви пет лева?!

Това се случва в Родопите. Бъдете сигурни, че и във всяка друга част на страната, пълна с гурбетчии.

Областният управител на Смолян посочи няколко примера, в четири различни населени места, за подобни хора, които не бръснат ни извънредни положение, ни коронавируси.

В Кърджали се случи същото. За пример в дисциплината „пандемия“ пък бе посочена… азиатка. Жената спазвала всички изисквания съвестно. Нямала симптоми, но щяла да прекара месец край Арда.

Гостите показват как се бори опасността с лична решимост.

Как да се случи това с нашенци?

В Китай епидемията отшумява. Съвсем скоро може би и в Италия. Защото хората осъзнават сериозността на проблема. И ще направят всичко, за да не са част от него. Ако трябва ще прекарат месеци в домашен затвор. Друг е въпросът, че всичко това ще бъде компенсирано. За разлика от Нашенско, където първо започна спекулата и няма сила на земята, която да я спре. 1000 процента е печалбата от вируса в Родопите. Цената за една маска за лице скочи до 2 лева. А е била 15 стотинки. В столицата вече е тройка левчета. Дезинфектант за ръце от няколко грама е 6 лева. Преди е бил около левче. Витамини за два лева станаха 15 лева.

В „белите страни“ маските са безплатни. Тук чиновниците не могат дори това да овладеят. Па камо ли вирус.

У нас маските свършиха, но малко са тези, които ги носят на улицата. Скатават вероятно у дома, за пред близки да имат?

Боклуци, тарикати

Как да се дисциплинира един тарикат? От селски тип? Как да се научи на чистота човек, който от десетилетия изхвърля отпадъците си през терасата?

Що за извънредно положение може да стресне човек, който е забучил ръждясалия си гараж на обществен паркинг? Всичко около нас е мизерия, причинена от самите нас.

Боклуци из парковете, пред блоковете, строителни отпадъци в горите и алеите, зелените площи пълни с автомобили и гаражи. Гнус, навсякъде.

Нашенецът ще паркира на място за инвалиди, ще остави колата си навряна под терасата, качена на тротоара; ще опъне въже между терасата и трафопоста, за да проска гащите си, пък барем някой минаващ се обеси; ще загради етажната площадка с врата, че да има коридорче за обувките; ще постави саксии по стълбите във входа, че да пребие огнеборците при пожар; ще си държи строителните отпадъци пред входа няколко години, докато реши за какво да ги използва; ще мине на червено, че бърза за ракията у дома; ще паркира джипа на тротоара напук на майките с колички; ще гледа кокошки в гаража си, а колата му ще е на улицата…

Превъзпитание? Няма такова извънредно положение, което да успее да го стори.

Боклуци и тарикати навсякъде.

Не става, пичове, дори с военно положение.

Вирусът е в нас

Стягане, обтягане, нови дупки на колана, че чак се хвалим с дисциплината си!?

Това бе след влизането ни в ЕС. Доволството бе заради финансовите мерки а ла „Едни крадат, за другите-няма“

Обичаме да се тупаме в гърдите, които пък са разположени малко над голия ни тумбак.

Все всичко ни е розово, останалото-фейк нюз. И така до следващия национален траур заради санираната фасада на розовото и рухналата същност на реалността.

Страната изживява циклично траури по причина „Пак някой си е чоплил носа, вместо да си свърши работата“. И от най-ниските до най-високите инстанции започват да си прехвърлят отговорности. В това ни бива, ама най-много. Властта означава пари, не отговорност. Не са луди овцете, които пасат в разградения двор. Отдавна трябваше да пренесем някоя дата в жертва на ежегоден национален траур. Спуснати знамена в памет на погребаната българска вяра в държавата и във всички нейни чиновнически издънки, но също така и в самите нас. Скромен постамент в центъра на всяко градче ще ни служи за поставяне на по един венец. Усещането е, че държава нямаме, вяра тоже, но не издадохме и стон, за да спасим поне едната.

Нашата сила, както споменахме, е другаде-тупането в гърдите. И в писането на правила, които никой не спазва.

Мерки на книга. Ни власт, ни подвластни ги е*е за тях. Далавера да има. Рушвети, комисионни, проекти, ръждясали гаражи, боклуци от терасата, пък дали вирус или не, важно е да си сит, а не гладен.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Пазаруване

-Маски и гелове няма!

-Дезинфекция