Блокираната планина се напълни с живот от… страх за живота?!

В тежка криза у дома е най-сигурно

Пусти улици, дори в пиковите часове. Затворени магазини, заведения. Хора навън-рядко срещано явление. Но въпреки това, блокираната планина се напълни с живот от… страх за живота.

Хиляди родопчани от дни са по домовете си, излизат само при нужда, а стотици гурбетчии избраха да се върнат по родните къщи, за да изживеят в тях стреса и паниката от зловещо представяния вирус.

Обратна „миграция“ в Родопите

Много хора от Неделинско, които от години живеят в София и Пловдив, искат отново да възстановят постоянните си адреси в родопската община.

Причината е, че по родните домове те ще се чувстват много по-добре в условия на извънредно положение, спазвайки призива „Стойте си вкъщи“.

Същото сториха и стотици други във всяка част на планината.

Почти ежедневно гурбетчии пристигат, зарязвайки високия стандарт с мисъл, че животът е по-ценен. А къде да го съхранят по-добре? По родните места-дори в малките села.

Вила, сняг, чист въздух

„Прибрахме се на вилата. Напалихме камината, почувствахме отново уюта на нашата си планина. Всичко е в сняг, въздухът е чист, но и по принцип у дома се диша по-леко. Разчистихме скринове, открихме вещи, които съвремието ни принуди да отхвърлим. Сега се ровим в миналото. С тях. Осъзнаваме много неща“, споделя семейство. Завърнали са се на село, изтупали са от праха спомените.

„Здравословното“ евро от „прокажените“

„След време пак ще тръгнем към чужбина. Но нека всичко да премине. Тук се чувстваме много по-защитени.  Не е приятно да ни гледат като прокажени. Всички, които се връщаме по родните земи. Едва ли не ние сме виновни, за разпространението на заразата. Постоянно се казва колко милиарди пращат всички нашенци зад граница, че са най-големия инвеститор, а сега сме като чумави за тях. Еврото не носи болести, така ли? Колко много млади хора си отидоха от този свят в чужбина докато се мъчат да осигурят някакво спокойствие на роднините у дома. Колко сълзи и мъка от разделени семейства през всички тези години. Никой не е тръгнал от хубаво. Държавата ни изгони заради живота, който е тук. Сега се върнахме, спазваме карантина, но не ни смятайте за прокажени“, изповядва жена от региона, за която срокът „У дома под ключ“ приключва след дни. Болката в гласа се усеща отчетливо дори по телефона.

Стотици под карантина

Стотици са хората под карантина в Родопите. Завърнали се от държави, в които заразата шества. Стотици и са вече изтърпелите домашния затвор, както и тези, за които няма основание да бъдат „под ключ“.

Ежедневно се връщат десетки. Цифрите от броя на анкетните карти се променят ежечасно.

Спасението е у дома. На село, на земята, по която болшинството ненапуснали са на предела на силите си.

Мъдростта на земята и оцелелите

Кожата вече е залепнала за костите. Всяка гънка, всяка пора е с пръст. От земята, която храни. Подобни ръце в момента няма право да се стискат. Всъщност, всякакви ръце. Но тези ръце творят по земята.

„Много работа има, подрязвах лозето, асмите, никой не помага. Земята не чака“, казва една възрастна жена на село.

За която магазините работят до 10,30 часа сутрин. След това не е желана там.

Магазини обаче не й трябват.

„Бях на няколко години, когато земята затрепери. Всички излязохме на пътя, за да видим какво се случваше. Минаваха германските танкове, на юг, към Гърция. Земята трепереше. Беше война. Баща ми го нямаше. Беше мобилизиран. Баба ми ми закри очите, да не гледам. Каза, че това е нещо ужасно. Всяка война е ужасна. Търпели сме глад, но никога не изоставихме земята. И тя нас. Тя не чака. Ни вируси, ни германци. Тя трябва да се обработва. Тя въздиша, само хората, които я обичат, могат да чуят гласа й“.

Тъй казва една жена на село. Тъй ще рекат всички мъдри хора. Животът трябва да продължи, да победи. Тъй казват хора, преживели войни и епидемии, много по-страшни. Тъй казват сираците от войните. Земята не чака!

Животът също.

На снимките:

-Прибиране

-На село

24smolian.com