Успя ли мисията „Ковид-19“? Вирусът, който постави бариери…

„Не искам да говоря. Всеки път тук ни чакат камери и микрофони. По избори, по болести. Като някакви престъпници сме…“.

Така казва една млада жена, слизаща от автобус от Турция на автогарата в Кърджали. Махва с ръка, грабва багажа и забързва крачка.

Няколко души са били спътниците й. Видимо се разбягват, отказвайки всякаква комуникация. Посрещат ги хора с автомобили, роднини може би. Или пък хващат такси, което да ги откара до жилището в държавата, в която са родени. Която е също толкова тяхна, колкото и на другите. Които, по избори ги блъскат по границата. Но само пред камери. За да покажат по странен начин колко големи националисти са.

„Всяко лято си идвам, за по няколко месеца. Обработвам градинката на село. Боли ме за земята като я видя с бурени. От моите родители знам-така не трябва“, казва един изселник. С любов обгрижва дърветата, земята.

Вирусът

Ковид-19 постави бариера. Отново затвори границите, дори между комшии. Правила, мерки. Гърците изреваха заради липсата на туристи от България. Българите заради плажовете на Бяло море и забраната да стъпват там със затварянето на граничния пункт „Маказа“. Българи не могат да отидат на пазар в Одрин. Изселници не могат да видят родните си места.

Пари за тестове заради едното щение на сърцето. Вирусът разедини хората.

Балканите отново са дистанцирани, но този път не от война.

Доходите

Световната „пандемия“ пренареди приоритетите. И те се оказаха асоциални. Всеки срещу всеки в името на собственото оцеляване. А може би именно това е била целта?

Времето ще покаже. Истината ще излезе. Дори вече напира.

Към момента обаче, се задава друг проблем. Доходите спаднаха, вихърът на рецесията ще помете редица икономики. И всичко заради страха. Който не се знае дали е бил оправдан.

„Хасан, Булгаристан“

Пратка за някой си Хасан. С автобус от Турция, пристигнала на автогарата в Кърджали. Нещо завито от роднините. Пише „Хасан, Булгаристан“. Доставка при пандемия. Пакетирана като свръхужасен от вируса гражданин, който дори найлонова торбичка си е сложил на главата. Вземат го роднини и тръгват. За минути плацът се опразва.

Хиляди под домашен „затвор“

Над 13 000 души са преминали през карантина в Кърджалийско, близо 4000 души в Смолянско. Хора, прибрали се от чужбина. Спазвайки всички правила, до пълно изтрещяване. Някои ги нарушиха и влязоха в съда. Тепърва други ще получат присъди. Инак, не са заразни, но ще трябва да плащат хиляди левове глоби. И в досиетата им ще пише „Осъден“.

Толкова исках…

„Толкова исках да се прибера. Това е почивка, у дома. Спокойствие, красота, тишина. Много хора сигурно ще питат „Щом е толкова хубаво, защо замина?“. Ами ще отговоря. Избягах, а и останалите, защото искахме, търсихме достойнство, което тук не ни остана. Затова два милиона и кусур избягаха. Но се връщаме. И харчим пари тук. Не зад граница. Пращаме пари на близки, които изнемогват у дома. А иначе нали сте били много добре? Магистрали, не знам какво си. Никой не се хвали в Европа с такива неща. Никой. Срам е направо“, споделя дългогодишен гурбетчия.

И си подрязва овошките докато говори. Дори милва с едната ръка стеблото на дръвчетата. Дори целува едно листо.

Всичко му е мило.

„Толкова да обичам всичко това тук! Толкова много. Как ме боли докато съм навън, ако знаете!“, споделя и бърше сълза. Главата му се накланя, погледът в един момент започва да търси.

Хлипа и сочи.

„Всичко това, затова избягах. За да се върна един ден и го направя по-добро. За да не прося пари, а да имам, за да си изпълня мечтата. Не моля от Европа, работя и го правя“, казва мъжът.

Спретнал е къщата си, започнал е и да поправя пътя. Дето не е негова работа, ама…

„Родопи voice“

На снимките:

-Прибиране

-Багаж

-Родните места