30 години „зараза“ – Изаурата с аналгинчетата в завода

При нас вирусът удари преди десетилетия. Без тест, без статистика, без брифинги. Заразата на бедността. Последни във всяко едно отношение в ЕС. Сега се хвалим, че сме в някаква чакалня, и какво от това? Има села без вода, без пътища, обезлюдени, милиони наши сънародници на Запад. Ниска раждаемост, висока смъртност. Последни по доходи. Чакаме чужди инвеститори, сякаш освободители. А те идват за евтините „Изаури“.

Защо се стигна до зарази в заводи?

Елементарно.

Всеки знае, но мълчи. Обещават се едни високи заплати, 13-14, дори и 25-а да стигнат, бонуси. Но ако служителят е бил плътно на работа. И всичко става история след ден болничен. Това е условието: бачкаш без да отсъстваш.

Всички ревнаха срещу разни женици, като чумави сочени с пръст, че не търсили лекар при симптоми. Че карали на „аналгинчета“, за да спадат температурата. Че да били на работните си места, било то и болни. Виним ги, че си пазят заплатата? Така ги научиха чорбаджиите, така ги научи животът. Не се сърдете. Всички тези отрудени, смачкани хора, оцеляха. От един вирус, ще оцелеят и без обещанията на „инвеститорите“. Ще оцелеят, защото животът ги е научил. Не ги съдете, че 30-годишното ни битие ги научи на мълчание, на стискане на зъби, на „изаурщене“. Робините, които дори вече не пеят. Защото „взорът отникде веке надежда не види“.

Обикаляне на бездната в кръг.

За жалост…

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!

И още от темите в новия брой на вестник №1 в региона:

-„Брюкселските“ въстаници:

Боят настана…, евро не остана

-Пардю – Пръдлю, Херо - Меро

-Чака ни неясна есен и гладна зима

Аз, Ние и Те… „In God we trust“

-В тихите Родопи:

„Бих отишъл на протест, но нямам пари дори за билет…“

-200 000 лева за смърт на пътя, но…

-Родопите „затварят“ по 119 гурбетчии на ден!

-Изгониха ги, сега ги чакат – „Елата, елате, поне 100 шивачки“

-Заколил майка си защото… „прикривала кандидат-убийци“?!

-Двама с присъди за грабежа на се*струженичката!

24smolian.com